Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Академик арх. Георги Стоилов: Европа застарява и строителството замира

Булевард „Шан-з-Елизе“ в Париж е артерия с мощно движение, а в София бул. „Витоша“ е провинциално стъргало.

– Арх. Стоилов, на какво се дължи недоразумението с възстановяването на паметника на „Бузлуджа“?

– Дължи се на едни объркани хора във властта, които веднъж казват едно, след това заявяват друго. Даже ме гложди съмнението, че между тях има такива, които не правят разлика между архитект и археолог. То вярно, и двете започват с „арх“, но има разлика в продължението на думата и съдържанието на професията. И затова да се възложи възстановяването на дом-паметника „Бузлуджа“ на археолога проф. Николай Овчаров беше не само удивително, но и тревожно.

– Вие се връщате от съвещанието в Министерство на културата, с участието на проф. Овчаров, представители на съответните дирекции за опазване паметниците на културата. Какъв беше резултатът от обсъждането?

– Забравихте да споменете и младата колега арх. Дора Иванова от Монтана, която представи нейни идеи за възстановяване на паметника. Казах, че ще приема младата архитектка в моя колектив да работи под мое ръководство. Какво са записали в протокола, ще видим като го изготвят. Иначе разговорите протекоха много спокойно и останаха даже щастливи накрая. Даже кандидат-архитектът проф. Овчаров, и той беше щастлив, че се отърва от това възложение. Понеже надали има понятие от конструкция. Много весела комедия се получи.

– А вашата роля в комедията?

– Разбира се, аз още в началото прочетох декларацията, която си бях подготвил. Че първо Институтът за паметниците на културата трябва да изясни статута му, да го признае за паметник, защото сега той виси във въздуха. Никой не знае какво е. Паметник ли, що ли? След което арх. Дора Иванова докладва своите идеи за паметника. И какво докладва? Заснела това, което съществува. Но всичко, което тя показа, аз съм го правил. Нищо ново тя не можа да покаже. Каза, че много харесва паметника, че много уважава арх. Стоилов, че е паметник със световно значение и такива благи думи каза, докато показваше снимките на построеното от мен. После и други се изказваха. И накрая викам: Добре, приемам арх. Иванова да бъде в моя колектив под мое ръководство.

– А каква позиция изрази БСП, партията, за която „Бузлуджа“ е исторически символен сборен пункт?

– Е, възникна въпросът и за БСП. Защото те са собственици, но се отказали, защото не било законово уредено това със съответните документи. И сега е във владенията на община Стара Загора. Впрочем, кметицата на Казанлък, върла седесарка, се възмущава защо паметникът бил така изоставен, така да се събаря. Викам: Кой го е оставил, кой? Вие, докато бяхте на власт. Та, такива истории станаха.

– Как реагирахте, като научихте за вероятността да ви елиминират от възстановяване на собствената ви творба?

– Е, три дни не съм спал. Голяма мръсотия е да ти вземат проекта, когато ти си тук. На всичкото отгоре има и други проекти. Трите най-големи държави на Европейския съюз са възложили на свои университети за дипломни работи възстановяването на Бузлуджа. В Шотландия – на един българин и един поляк. Дойдоха при мен, показаха ми го. Във Франция също бяха възложили на бъдещата архитектка Буше да прави дипломен проект, също и в Германия. Англия, Франция и Германия го възлагат. Защото в Европа се възхищават от този обект. Интересуват се от съдбата му. Само тук, в България, мълчат. Та предложих да се разгледат и другите проекти.

– На този ваш паметник още от началото му върви на дискусии, оспорвания…

– Да, заради бай Тошо. (Тодор Живков – б.а.) Нали вътре бяха монументални Димитър Благоев, Георги Димитров и Тодор Живков. Аз бях против. „Как така, викам, той е жив, как ще го слагаме?“ А те ми казват:“Да де, ама сега е жив. След някоя друга година,може да умре.“ Е, съгласих се… Това беше на времето. Впрочем за външния и вътрешния кръг на паметника работиха общо 20 големи художници. Това бяха над 1500 кв.м. мозайки. Никола Стефанов участва, Величко Минеков направи две скулптури на входа. Като прочетох тая работа за „Бузлуджа“, му се обадих на Величко:“Взели са ни Бузлуджа!“ Той като рипна:“Кой?! Как?“ Сега ще му се обадя да го успокоя.

– Искате ли сега да си поговорим за днешните времена и как изглежда София след четвърт век демократична архитектура и свободно строителство?

– Предпочитам да ви покажа последния си проект. Това е един застроен квартал от 250 м. А височината е 1850 м. Ще излиза над облаците. Чух, че саудитския крал строил небостъргач висок километър и половина. Аз се ядосах и се амбицирах за проект още по-мащабен. Има 130 асансьора, представете си. Градини, зеленини на всеки 8 етажа. Електричеството се получава самостоятелно, от вятъра и слънчеви панели. Там винаги ще има постоянна температура 25 градуса… Предложих го за реализация в Китай, очаквам отговор. Дали ще се навият да направят най-големия в света небостъргач за 250 хил. души. Това e една Стара Загора. Това е последното ми произведение. Моето завещание. Ако искат китайците да го изпълнят…

– Изпълнимо ли е това, според вас? На фантастика ми прилича.

– Абсолютно изпълнимо. Всички технологии са налице.

– През последните години много уважавани професии загубиха авторитета си. Учители, лекари, юристи. Пък и журналистите не правят изключение. Как стои въпросът с архитектите, уважава ли ги днешното общество?

– Ужас е. Няма работа за тях, това е по-важното. Пет хиляди архитекти стоят без работа. По този начин професията девалвира. Новото строителство не го следя, не ми е любопитно.

– А какво ще кажете за метрото, като бивш кмет на София?

– Е, метрото е най-новото и съществено, което се направи за столицата през последните години. То е хубаво, въпреки че навремето Софиянски го сбърка. Ние го започнахме още през 80-те години. Но не стигнаха пари за него. Трябваше да се строят панелни жилища за народа и се отложи за по-късно. След промените Софиянски стана кмет и гледа той, че до бул. “Драган Цанков“ сме прокопали и хоп, бутна метрото там. А то трябваше да върви под „Цариградското шосе“. Защото такъв е принципът – метрото трябва да върви под линиите на градския транспорт. Качваш на единия въпрос и се прехвърляш на другия. В крайна сметка го направиха недомислено – пратиха го да се мотка по кварталите.

– А за пешеходните зони няма ли да кажете добра дума?

– Това е втората грешка. „Шан-з-Елизе“ я знаете, нали? Вървят коли, пешеходци, всичко върви. Това е главната артерия на Париж. В Лондон също, Ню Йорк също. Само тук решиха, че Витошка е толкоз важна, че я направиха стъргало като в някое малко градче в провинцията. Не можеш ти отрежеш главната комуникация на София и да я превърнеш в пешеходна зона. А колкото до архитектурата – никой не се занимаваше с нея в национален мащаб, оставили са градските съвети да се занимават. Това за морето е направо пагубно. Похабиха дюните, природата. Защото Варна и Бургас местни някакви хора случайни се занимават архитектурата. Няма компетентен контрол над главните обекти. Министерството на архитектурата и благоустройството няма тежката дума. И всеки си прави каквото му хрумне. Хубавото в София е, че все още има зеленина, дано поне нея опазят.

– Какво впечатление ви направи новият главен архитект на София?

– Обеща да спазва законите. Това е хубаво. Ама някак си излиза, че той ще спазва законите, за разлика от някой, който не ги е спазвал…

– Вие бяхте председател на Международната академия за архитектура. Какво стана с нея.

– Съществува и още съм й президент. Всеки ден до обяд съм там, в офиса на бул. “Мария Луиза“. Академията е към ООН. Ама академиците не желаят да ги смущаваме особено. Искат да бъдат избрани, да носят званието академик. Но на три години правим асамблеи и триеналета на архитектурата, а всяка година по едно заседание на академичния съвет, ръководния орган. Правихме и уъркшопи за млади архитекти в един манастир до Асеновград, който възстановихме от нулата и благоустроихме, но поповете ни го взеха. И хубавата работа пропадна. Бях замислил курс с млади архитекти – да събера 30 млади колеги в София, в университета по архитектура, а чрез видеовръзка всеки академик от своя офис по света беседва с курсистите, или чете лекция. Трябваше 24 академици да участват, само пет се съгласиха. Много заети. И се отказах. Академията е тежка гемия.

– Младите архитекти по света повече ангажименти ли имат?

– Зависи къде. В Америка имат работа. И в арабските страни – много и сериозно се строи. Но в Европа няма нищо особено. Населението застарява. Няма нужда от жилища. Добрите архитекти от Испания и Франция заминават за Америка и арабския свят. Европа не се размножава и каквото си има й е достатъчно.

Нашият гост

Георги Стоилов е роден през 1929 г.

На 15-годишна възраст е партизанин в Трънския партизански отряд (1944).

След войната завършва гимназия и архитектура в Московския архитектурен институт (1954). Специализира градоустройство в Париж (1965).

По негови проекти са строени хотел „Рила”, сградата на БНР хотелски комплекс „Орбита“ (София); хотелите „Интернационал”, „Емона”, „Рубин” и „Акациите”. Автор и на многобройни архитектурно-скулптурни паметници като мемориалите „Бузлуджа”, „Беклемето” и пантеона „Гургулят”.

Кмет на София в периода 1967-1971 г. От 1971 до 1973 г. е министър на Министерство на архитектурата и благоустройството.

Председател на Международния съюз на архитектите (1985-1987).[6] Президент е на Международната академия на архитектурата.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.