Колко много бързи присъди

Едно младо и красиво момиче скочи от шестия етаж. В момент на слабост реши да сложи край на живота си.
За радост – неуспешно, поне засега. За съжаление – с вероятни тежки последици за здравето.
Това е накратко трагичната и банална житейска история, разиграла във вторник с главна героиня световната шампионка по художествена гимнастика Цветелина Стоянова. И резонно драмата потресе цяла България.

Ако случаят бе с неизвестна спортистка, нямаше да бъде така шумно отразен и коментиран в медии и социални мрежи. Още по-сигурно е, че ако потърпевшият бе редови българин, бързо-бързо трагедията щеше да потъне в хрониките като поредния опит за самоубийство, каквито у нас има доста. Подобно на забравата, която веднага легна над убития бодигард на Митьо Очите. Тъжно, но абсолютно вярно.

Най-естествената човешка реакция на всичко станало е тъга и съжаление. И най-вече подкрепа към борещото за живота си момиче. Всеобща подкрепа, която да насочи огромна положителна енергия към грацията, което крещящо се нуждае от нея. Както и от много спокойствие и грижи в болницата.

Вместо това обаче общественият фокус се насочи или бе насочен като мощен залп в съвсем друга посока. Под прожекторите бързо изпълзяха всезнайковци, морализатори, съдници и традиционни умници. Всички те трескаво търсят виновника вече пети ден. Сочат с пръст. Правят дълбокомислени заключения. Раздават присъди. Много бързи и много категорични присъди.

Повечето медии светкавично се включиха в хора на обвинителите, подет от много анонимници в социалните мрежи. Всички разчопляха и продължават да бъркат с нажежено желязо в семейните дела на Цвети, в любовите й, в душата й. Така дойде времето на второто, със сигурност успешно самоубийство - моралното на всички, включили се агресивно в публичния хор на обвинители със своя версия за трагедията. Боже, дано някой не се опита да интервюира Цвети в болницата, за да направи журналистически удар!

Разбрахме как Цвети е била жестоко притискана да продължи да тренира въпреки решението си да се отказва от спорта два месеца преди олимпиадата. Дочухме, че изваждането от националния отбор на една от най-опитните гимнастики я сринало. Прочетохме как семейни драми били в основата на психическата й нестабилност. Уверихме се, че любовна мъка и горест я подтикнали към скока от шестия етаж. Чухме, че е била в депресия от няколко месеца. Истината е някъде там долу, стъпкана и покрита от дебели пластове клюки, раздути теории, уж достоверни факти, агресивни плюнки, размахване на брадви и сочене с пръст.

Защо бе, българи, кому е необходимо това точно в този момент? Ако има някакво престъпление, прокуратурата би трябвало да стигне до него. Която вече проверява случая за евентуално подтикване към самоубийство.

Не е ли много по-нормално и по-човешко всички да насочим мислите си в подкрепа на Цвети. Който иска и може, нека запали и една свещ за здраве. И най-важното - нека здраво стискаме палци за нея, за нейните близки, за нейните приятелки и съотборнички от ансамбъла.

Защото тези гимнастички са повече от обикновени приятелки - заедно са минали през толкова много трудности, лишения, разочарования и триумфи. Донесли са ни прекрасни мигове на национална гордост, плакали сме с техните успехи и провали. Пълнили сме залите в тяхна подкрепа, развявали сме националния трибагреник, за да им вдъхнем сили. Точно от това се нуждаят те сега. А не от отровни думи, махленски коментари и гадни подмятания.

Нека чуем и се опитаме да чуем и разберем спокойно какво ни говорят и хората от семейството на Цвети. Всъщност правят го хора повече около тях. Да се вслушаме и в емоционалните изповеди на шефката на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева.

И тогава да си подредим собствените приоритети по драмата. А най-логичният им ред е подкрепа, подкрепа, подкрепа. Първо на Цвети, след това и на златните момичета от ансамбъла. Така шансът да им помогнем е по-голям.

Останалото е раздаване на бързи присъди и чешане на съмнително лично его на базата на пълзящи слухове и догадки.

Златните момичета ще играят за нея

Златните ни момичета ще трябва да представят България на олимпийските игри в Рио. И един евентуален техен успех там, колкото и невъзможен да ни изглежда в момента, няма как да не даде вяра и желание за живот на Цвети. И със сигурност ще бъде посветен точно на нея.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения