Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен

Пиян шофьор на руски тир ударил полицай с щанга по главата След като си купил още алкохол за из път, криволичил и се удрял в мантинелите

ВМРО: Гърци, не сте съвсем прави за Македония!

БСП внася сигнали в прокуратурата срещу кметове от ГЕРБ и Цветан Цветанов

Подслониха във фургон бездомник след опит да се самоубие Митко Каковски вече има покрив след 15 години под открито небе

Башар Асад заяви, че операцията на Турция в град Африн е подкрепа за екстремистки групировки

Проектират космически Ноев ковчег и летище за ракети Варненски ученици и студенти представят идеи в два конкурса на НАСА

Катастрофа с ТИР блокира движението по пътя между Враца и Оряхово

Карнавално шествие за Бабинден в Брестник

Втори протест срещу поскъпването на водата Добричлии правят интерактивна карта на дупките от ВиК-аварии

Арх. Здравко Здравков: Законът за София ще даде ясни регламенти по отношение на застрояването Най-високите сгради ще са в източния и западния край на града, каза главният архитект на София

БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

Повишен интерес към достъпа до информация отчита Община Търговище

Родилното отделение в Благоевград с подарък от името на кмета д-р Камбитов

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

На Гьокчеада вятърът е бърз, а животът – яваш-яваш

Красива уличка в гръцкото селце Зейтинли.

Български кораб навлиза в Босфора. На борда се качва турски корабен агент за проверка, както си му е редът. Между него и българския капитан са завързва следният диалог:

– Хелоу, кептън!

– Хелоу, ейджънт!

– Кач пийпъл он борд? – пита агентът съчетавайки турското kac (колко) с английското people on board – хора на борда.

Българският капитан запазва хладнокръвие и му отвръща в същия тон:

– Форти беш! Forty – (англ.) четиридесет и bes (тур.) – пет.

Езикът е карашик, но комуникацията тече прекрасно в двете посоки, демек – хората се разбират.

“Турция има много съседи, но само на българите казваме приятелски „комши” – думите са на Юнал Четин – сладкодумния кмет на най-големия турски остров Гьокчеада и на едноименната област. Слушаме го с внимание – група от около форти беш български журналисти и туроператори на информационно пътешествие из малко известни турски курорти.

Оттеглянето на руските туристи и терористичните актове в страната нанесоха огромен удар по туристическата индустрия на Турция това лято. Правителството на комшиите обаче реагира адекватно и абсолютно навреме – забелязали ли сте многобройните красиви билбордове из София с надписи „Турция – дом на Памуккале“ и др. Докато гледате европейското по футбол, не ви ли се набиват на очи рекламите на Turkish Airlines?

Всичко това е част от мащабна стратегия на турското Министерство на културата и туризма. Тя е приета през 2007 г. и обхваща периода до 2013-а, когато републиката на Кемал Ататюрк чества 100-годишнина.

Преди две години бюджетът за промоция на туризма в Турция е бил 165 млн. щатски долара – 1,2% от целия бюджет на страната. Турция има 44 културно-информационни офиси в 39 държави по света. 100 държави са набелязани като цели на туристическите промоции, а България е сред приоритетните. Е, благодарение на това и ние се озовахме на Гьокчеада в средата на юни, тешекюр едерим…

В началото на века островът се е казвал Имброс и е бил гръцки. По силата на договора от Лозана през 1923 г. той преминава в турско владение. Името му е официално сменено през 1970 г. Днес населението му наброява 8600 души, като 300 от тях са гърци – етносите живеят на острова в мир и разбирателство. Например в селцето Зейтинли (букв. „Маслинково“) живеят гърци, има гръцко училище и православен храм „Св. Георги“. В кафенетата кафето е гръцко, а в заведенията навсякъде по острова звучи сиртаки. Кметът Четин е говорил с колегата си от близкия гръцки остров Самотраки (на двайсетина км.) и в обозримо бъдеще се очаква да тръгне ферибот между двата острова. Това означава, че българите ще могат да отиват до Гьокчеада по съкратен маршрут с ферибот от беломорските пристанища на Гърция.

Да се твърди, че Гьокчеада е слабо познат на българите, е леко пресилено, след като повечето коли по тесните пътища на острова са с нашенски номера. Островът е магнит за любителите на водните спортове сърф и кайтсърф – ветровете тук са постоянни и силни, но не образуват големи вълни – е какво повече му трябва на един бордист. Трите училища по сърф на острова са български, факт! Освен това се предлагат и курсове по гмуркане в кристално чистите води на Егейско море – части от Гьокчеада и крайбрежието му са уникални природни резервати.

„На Гьокчеада животът е бавен, спокоен и мирен“, обяснява кметът Четин и допълва – „Ние сме против културата на бързата храна. Островът е член на асоциацията на местата, където се предлага slow food – бавно хранене. Ястията се приготвят и ядат бавно, за да се изпита максимално удоволствие от храненето“, пояснява островоначалникът.

Алкохолът или по-точно цената му е единственият проблем за българите пиячи в Турция. Бирата е универсална алтернатива, а местната „Ефес“ е доста добра. Комшиите никога не са се славели като големи винари, често качеството на гроздовия еликсир е компромисно. Вярно, че мюсюлманската религия запрещава алкохола, но цена от 70-80 лв. за бутилка Yeni Raki може да превърне и най-праведния християнин в заклет трезвеник.

Страницата е изготвена с любезното съдействие на българския туроператор „Партнер травел“, http://partner-travel.com/

ЦЕНИ НА ОСТРОВА

Хотел юли-август – средно 25 евро на човек

1час урок по кайтсърф – 55 евро

Наем екипировка за кайтсърф 1 ден – 60 евро

1 час урок по уиндсърф – 40 евро

Наем екипировка уиндсърф за 1 ден – 60 евро

Еднократно гмуркане с акваланг с инструктор – 30 евро

Разходка с корабче с обяд на борда – 15 евро на човек

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.