Визитка:

Мила Михова (1997) е родена във Велико Търново. През 2004 г. е приета в НМУ „Л. Пипков“ в класа по пиано на Емилия Канева, с която работи 11 години. В момента е ученичка на проф. д-р Борислава Танева.

Лауреат е на 18 международни и национални конкурси, между които - първи награди от Х международен конкурс „Албер Русел“ (2014), София; VIII международен конкурс за пианисти (2014), Крайова, Румъния; Международен конкурс „Млади виртуози“ (2007), София; VI международен конкурс за пианисти „Лист-Барток“ (2011), София; II международен конкурс за млади пианисти от Европа - Гевгелия (2012), Сърбия; III международен конкурс за млади пианисти (2011), Вране, Сърбия.

Негласно XXI в. конституира един несправедлив критерий за успех. Очевидно талантливите деца и младежи по целия свят са много, а у нас сякаш икономическата криза генерира още по-мощно развитието на даровития потенциал на нацията ни. Какво обаче се случва на практика? Талантите на България не са само тези, които се преекспонират от тв форматите и комерсиални шоу състезания. Не че искам да омаловажавам техните качества. Но смазващото присъствие на подобни риалити формати, натрапчивата им всекидневна реклама изкривява действителната картина. Почти никоя телевизия не обръща внимание на новата смяна в класическата музика, само епизодично се споменава, че наш ученик или студент е спечелил световен конкурс или е бил подкрепен от европейска фондация. Почти не се говори, че във всички големи европейски концертни зали и оперни театри работят български музиканти - част от тях за концертмайстори, диригенти, солисти. Само във Виена - този космополитен център на музиката - работят 1500 наши инструменталисти и певци. Поради безработицата и мизерните условия, които се предлагат у нас на завършващите музикалните училища и академии, България губи ежегодно десетки таланти, които емигрират, за да покажат способностите си на Запад или в Далечния изток.

В края на всяка учебна година най-изявените абитуриенти от Софийското музикално училище изнасят самостоятелни рецитали - това са концерти на професионално ниво, с включени виртуозни творби, които са в постоянния репертоар на световни имена. Но нито една от нашите телевизии не присъства на концертите на абитуриентите. Медиите не само не желаят да представят класическа музика, а очевидно „няма как“ да впишат в ексцентрично-еротичните си схеми една цигуларка, един пианист или оперна певица...

А за някои от тези младежи музиката е страст, призвание, целият им досегашен живот. Една от тях е 18-годишната пианистка Мила Михова, която казва: „Пианото е всичко за мене!“ На 11 юни 2016 г. около 100 присъстващи в голямата зала на Софийското музикално училище „Любомир Пипков“ изслушаха магнетичните ѝ интепретации на Шопен, Бетовен, Ненов и Рахманинов.

Мила е уникална изпълнителка - показва не само перфектна техника, тя танцува вдъхновено върху инструмента, нейното изпълнение пресътворява епохата на композитора, тя сякаш пренаписва точно днес, в този час създадения преди векове нотен текст, колажирайки фантазност на посланието, национална специфика и личностна емоционалност на интерпретацията.

Във втората част на този концерт на Мила Михова партнираха нейни колеги и приятели, с които тя работи вече 5-6 години по съвместни проекти - нейните съученици Дебора Стефанова (цигулка), Момчил Пандев (виолончело), Анжела Тодорова (пиано), Магдалина Вутова (цигулка), както и Калина Томова (оперна певица, студентка в Музикалната академия). Ето така още от ученическите години тези таланти създават свое музикално общество. Те не бяха дошли по задължение или срещу заплащане да партнират на Мила, те се забавляваха да свирят и да пеят заедно с нея - а аплодисментите бяха за прекрасните им изпълнения на творби на А. Дворжак, П. Хаджиев, Д. Шостакович, П. И. Чайковски, А. Пиацола, П. Владигеров. Цели два часа хармония от музика, артистичност, талант...

Но имаме ли душа да чуем подобни изпълнения? В едно корумпирано и тресящо се от политически скандали общество, където се говори само за „усвоени средства“, но не и за просветление... Очевидно - не. Когато водим дебат за културна среда, за национална културна идентичност, не осъзнаваме, че за 26 години не само загубихме големи музиканти, които предпочетоха реализация навън, но и ликвидирахме мотивацията у новите поколения да се посветят на изкуството. Само един пример - преди 30 години беше изключително трудно за кандидатите да станат студенти в Музикалната академия в София. Репетираха с години, взимаха частни уроци при изтъкнати професори, за да са на нивото, което това светилище на класиката изискваше. Сега приемат за студент всеки, който изобщо се яви на изпит.

Затова нека аплодираме Мила Михова и нейните приятели! Те ще са бъдещата славна страница на родната култура, независимо дали управляващите днес го съзнават. Вулканичният характер на истински отдадения човек на изкуството няма как да бъде спрян.