През 1897 г. Световната ционистка организация обявява за своя цел създаването на еврейско национално огнище, гарантирано от обществените закони. Под ръководството на Теодор Херцел организацията обсъжда варианти това да стане върху територии от Аржентина или Източна Африка, но в крайна сметка е избрана Палестина за еврейски национален дом поради древни връзки с Обетованата земя. Еврейските лидери предприели действия за подкрепата на британското правителство, като наблегнали на историческото преимущество, което произтичало за англичаните от спечелването на всеки нов съюзник, тъй като това щяло да ги улесни за запазване контрола върху Суецкия канал. На 2.XI.1917 г. секретарят по външните работи лорд Балфур уведомил с писмо Световната ционистка организация, в което се отбелязвало: „Правителството на Нейно величество се отнася доброжелателно към създаването на еврейско национално огнище в Палестина и ще положи упорити усилия, за да улесни постигането на тази цел.“

За да се парират протестите на арабите срещу тази нова политика, на 07.XI.1918 г. се появява англо-френска декларация, която уверява палестинците, че ще им бъде предоставена пълна независимост, създаване на национално правителство и администрация с власт, произтичаща от свободното волеизявление на местното население. Въпреки уверенията написаното в декларацията останало само на хартия, а в следващите десетилетия възникнали тайни еврейски организации, чиято цел била унищожението на английските управници в Палестина и създаване на суверенна еврейска държава.

Секретните организации „Иргун Зеваи Леуми“, „Ганг Щерн“ и „Хагана“ използвали системата на ядките, поради което членовете им не са се познавали. Вътрешната им дисциплина била изключително сурова и всяко излагане на тайна се смятало за предателство, което наказвали със смърт. „Хагана“ на староеврейски език означава „отбрана“ и тази организация наистина била посветена на еврейската самоотбрана. Целта й била да защитава националния живот на евреите в Палестина, техните колективни стопанства, наречени кибуцими, еврейските селища и градове, техните производствени централи. През 1928 г. арабските терористични акции, насочени срещу ционизма, предизвикали създаването на тази отбранителна организация. През целия свой нелегален живот „Хагана“ на два пъти е излизала на светло. Тя станала легална през 1936-1939 г. по времето на големите арабски смутове, подбуждани от палестинския мюфтия и още веднъж през 1941 г., когато подпомогнала официално и много сполучливо французите и британците в борбата им срещу частите на генерал Денц в Сирия и Ливан. След завършването на тези сражения английските власти се опитали веднага да обезоръжат нейните членове, но не успели. Оттогава организацията минала в нелегалност и останала секретна до основаването на еврейската държава в края на четиридесетте години на миналия XX век.

Трябва да бъде отбелязано, че „Хагана“ се отличавала и не трябва да бъде отъждествявана с другите две тайни организации „Ганг Щерн“ или „Иргун Зеваи Леуми“, въпреки че целите им били еднакви - суверенна еврейска държава в Палестина, но методите основно се различавали. „Хагана“ не прибягвала до убийства, на нейните членове било наредено да не посягат на живота на противника. Те били въоръжени, но нямали право да употребяват оръжието, освен в случай на самоотбрана. В бойните групи на „Хагана“ имало мъже и жени, както и помощни членове, които били готови да заменят във всеки момент титулярите. Никой от бойците на организацията не знаел кои са ръководителите й, къде се намират те и местоположението на главната квартира. Дело на „Хагана“ е взривената през 1946 г. железопътна линия Кайро - Хайфа. От извършителите на този дързък акт на саботаж, прекъснал 150 метра от международното жп трасе, не бил заловен нито един човек. Черната радиостанция на „Хагана“ „Гласът на Израел“ била така добре прикрита, че на полицията били нужни цели две години докато я открие и ликвидира. Веднага обаче радиостанцията заработила, прехвърлена на ново място с друг по-мощен и по-добър предавател.

Убийството през 1944 г. в Кайро на лорд Мойн, британски министър за Средния изток, покушението срещу британския интендант на полицията в Палестина Вилкило и срещу британския върховен комисар за Палестина Мак Мичел са дела на групировката „Ганг Щерн“, енергично осъдени от „Хагана“. Интересен факт около „Ганг Щерн“ е, че тя носела името на своя основател полския евреин Абрахам бен Мордохай Щерн, завършил Йерусалимския университет. Музикант, поет, непримирим фанатик, привърженик на крайностите, той оказвал мощно влияние върху еврейските младежи. Абрахам Щерн предизвикал разцепление сред членовете на „Хагана“ и на „Иргун Зеваи Леуми“ и създал през 1941-1942 г. тайна терористична организация, която накратко се наричала „Лехи“. Групировката се заела да унищожи всички английски управници в Палестина, които със своите действия подкрепяли т.нар. Бяла книга. През 1943 г. Абрахам Щерн бил убит при престрелка с полицията в Йерусалим. Със смъртта си за много евреи тогава се превърнал в мъченик и светец, който олицетворявал еврейския национализъм. Трябва да се отбележи, че групировката „Ганг Щерн“ не е била многочислена, нейните членове наброявали не повече от 150 бойци и още толкова помощни членове, като целият личен състав бил крайно фанатизиран, готов на всичко, включително и да пожертва живота си във всеки момент. Издаваните чести съдебни присъди постоянно намалявали кадрите на „Ганг Щерн“.

През 1946 г. военни кореспонденти, настанени в йерусалимския хотел „Цар Давид“ съобщават за трагедия, започнала от „Каценеленсон“ - малък гръцки кораб, нает от еврейска агенция да пренесе до Палестина двеста евреи емигранти по нелегален път. Опитът завършил злополучно. Корабът бил забелязан и обискиран от британски разрушител. Капитанът и екипажът му били арестувани, а нещастните кандидат-емигранти, повечето концлагеристи от Бухенвалд, Равенсбрюк и Белзен, били изпратени в изолационни лагери. Само след няколко дни три поста от палестинската крайбрежна полиция били нападнати и изцяло унищожени от еврейски терористи с бомби и автоматично оръжие, тъй като полицаите били в някаква връзка със залавянето на „Каценеленсон“.

Английските власти били убедени, че терористите, извършили нападението срещу крайбрежните постове, се криели в колективите Дживат Хаим и Шефайим, както и в еврейското село Бишпон. Предприела се голяма акция срещу тези еврейски поселища. Поначало достъпът на полиция в колективните ферми бил забранен. Намесило се и населението от съседни еврейски села в помощ на кибуцимите. Британските войски се съсредоточили по крайбрежието между Тел Авив и Хайфа. На няколко места станали сериозни, кървави схватки, в които участвали парашутни части, танкове и блиндирани автомобили. Резултатът от сблъсъците бил десетина убити и петдесет ранени. След три дни се предприели нови нападения от страна на тайната еврейска организация „Иргун Зеваи Леуми“. Тази групировка била твърде значителна и силна, личният й състав наброявал няколко хиляди, а методите й били различни и от „Ганг Щерн“ и от „Хагана“. Поради тази причина палестинските власти навремето смятали, че „Иргун Зеваи Леуми“ е много по-опасна от останалите.