Емил Кошлуков: БНТ не е на ръководството, нито на водещите. Още по-малко на една партия

ТИР парна от мост на магистрала „Марица“

Гришо премина уверено през Кирьос и е на четвъртфинал на Аустрейлиън оупън

Калоян Паргов: Вотът на недоверие разкрива слабите места в управлението и мобилизира БСП

Сирийските кюрди: Няма турски военни в Африн

Задържаха 19-годишен, опитал да подкупи полицаи с 50 лв.

В Бургас ражданията ще обърнат демографския срив Валери Симеонов на Бабинден в морския град

Български камион е катастрофирал в Унгария

Трио затворници, пуснати преди месец, са извършителите на взломовете в Разградско

Борис Джонсън пак хвали Тръмп: Заслужава респект и признание

Издирван с влязла в сила присъда към МВР: В Испания съм, хванете ме!

Ирак осъди на смърт германка, членувала в „Ислямска държава“

Кристиан Вигенин: Меркел каза това, което искахме да чуем

Психолози и социални работници влязоха в къщата на ужасите в Свищов Общинската администрация предприе мерки за социализирането на трите жени

Християн Гущеров е задържан заради сбиване в заведение

Мария Силвестър: Жълтите журналисти са черни дупки

Селфи. На стената е окачена снимка от фотосесия на Мария Силвестър и Давид.

– Изявявате се в няколко поприща – модел, тв водеща, актриса. Бихте ли се ограничили до едно и кое?

– Просто… не е нормално да правиш едно-единствено нещо. Все едно да развиваш само дясната си ръка или само десния си крак, ако си спортист.

– Имате ли хоби?

– Обичам да яздя и да ходя със сина си в планината.

– В ездата докъде сте стигнали? Добра ли сте?

– До под кривата круша. Яздим за удоволствие. Започнахме преди две години със сина ми. Има някаква сила в конете – мислиш, че може би ти ги управляваш, а изобщо не е така. Иначе много обичам да тръгна на път с един мои луди приятелки. Те също са много ангажирани, но когато се съберем и си вземем дечицата, и се качим в колите, и тръгнем за някъде – обикновено завършваме на морето или в някакво странно село, винаги си изкарваме чудесно. Ето това преживяване с хора, които обичаш, се оказва, че е едно от най-красивите.

– Като стана дума за планини, обичате ли да изкачвате върхове?

– Разбира се, много ми е приятно. Но невинаги ми се удава тази възможност, особено докато траеше предаването “България търси талант” по bTV и неделите ми бяха заети. Един връх никога не е за подценяване. Ако може човек така да събере сила да види целта и да я пребори, усещането е много хубаво.

– Бихте ли скочили от високо?

– Понякога са ме хвърляли оттам, но се оказа, че съм много издръжливо същество и едно падане надолу се превръща в летеж.

– Какво бихте посъветвали младеж, който е неконвенционален, но се опитва да се впише в социалното обкръжение?

– Ние всички сме така, според мен. Просто някои по-умело влизат в рамката. Но едно от най-хубавите неща е да ти се разчупи рамката. Изпадаш в една лека безтегловност и си мислиш, че светът ти свършва. Най-добрите ми уроци са в такива момент. Чак впоследствие разбирам, че ако не съм била докарана до границата си, никога е нямало да видя какво има отвъд. Аз не съм крила, че започнах да се занимавам с телевизия – първоначално поне така изглеждаше – случайно. Това беше навлизане в най-големия ми страх, а именно да изляза пред хора и да говоря някакви неща от мое име. Та моят съвет към всеки, който си мисли, че светът му е свършил, е, че погледнато от квантова гледна точка, две черни дупки, като се съединят, се отварят вратите към един нов свят. Черната дупка може да изглежда много депресиращо, но тя е особен феномен, който все още не е напълно разгадан, но води нанякъде. Трябва да видим накъде.

– Лошо ли е да ви спират хората на улицата?

– Не е лошо, даже е много приятно. Повечето се усмихват, снимат те. Невинаги външният ми вид е окей, но изобщо не ми пука, защото просто съм си счупила егото и съм му показала кой е шефът. По-важно е самото усещане за съпреживяване на този момент, отколкото накъде ми бил застанал кичурът или как съм била изглеждала.

– Кое е най-грубото нещо, което сте чували за себе си?

– Грубо? Не ми пука какво казват. Има си хейтъри. Такава критика тръгна ли да я обмислям, няма да имам време за нищо друго. То дори не е критика – да обвиняваш някого за нещо, което подсъзнателно знаеш, че притежаваш ти. От тази гледна точка не мога да се сърдя на човека, който ме критикува, защото знам, че имаме един и същ проблем.

– А най-забавното?

– Ами не знам, много неща ме карат да се смея. Например публикациите в жълтата преса. Много е смешно, като прочетеш, че си бил някъде, където не си, или имаш връзка с някого, с когото нямаш, или си реагирал, дори са те цитирали с измислени твои изречения, които не си казвал никога и даже не са ти в лексиката. Смешно ми е и ми е малко тъжно за хората, които го правят, защото те са от ония черни дупки, които няма да могат да се завихрят към другото измерение, ако не се осъзнаят навреме.

– Не ви ли дразни това?

– Дразнеше ме преди, но сега нито ги чета, нито им обръщам внимание, не им давам хляб. В моето съзнание жълтата преса гладува. Този вълк не го храня.

– Мързелив човек ли сте, или напротив – работохолик?

– Аз съм работохолик. Даже ми е тъжно, като приключи форматът “България търси талант” и се оказва, че трябва да имам време за почивка. Три-четири дни всичко е прекрасно и на петия вече искам да работя. Но пък съм се научила да почивам качествено, защото ако не правиш така, няма как да рефрешнеш базата данни.

– Как разпускате след тежък ден?

– Обичам да си слушам музика вкъщи. Да се изнеса извън пределите на осъзнаването и на битовите неща.

– Каква е тази музика?

– Разнообразна. Много харесвам музиката на суфите. Персийската музика е страхотна, мароканската – всичките тези автентични музики, които ни напомнят на ДНК ниво откъде идваме и помагат на духа да се извисява. А това трябва да ни бъде стремежът все пак в този живот. Не сме дошли да критикуваме и да се занимаваме с простотии. Дошли сме да се развиваме и да подобряваме модела си. Моят модел е 77-а и гледам да си го подобрявам всеки божи ден.

– Коя книга стои на нощното ви шкафче?

– Последното, което прочетохме заедно със сина ми Давид, е “Джонатан Ливингстън Чайката”.

– Прочетохме, че Давид иска да стане алпинист астронавт. Бихте ли го окуражили в избора на тази опасна професия?

– Никога няма да спра сина си. Той е свободен индивид и ще избере сам какво да бъде в този живот. Аз като дете, ако съм знаела какво ще правя, нямаше да го повярвам – толкова срамежлива бях. А подкрепата на близките ти е едно от най-важните неща, за да можеш да се развиваш в посоки, които не си мислил, че са ти били възможни.

– Къде ще почивате това лято?

– Няма да ви кажа! На диво море. Аз не обичам курорти. Няма да ви кажа, защото се нервирам на правителството, че ни закриват разни любими местенца и се опитват да посягат на тях.

Нашият гост

Мария Силвестър е родена на 28 февруари 1977 г. Учила е право и психология, а преди да започне работа като тв водеща, е била модел, актриса и сценарист. Доскоро е едно от лицата на седмичното токшоу по БНТ 1 “Неделя по три” заедно с Боян Бенев и Андрей Захариев. Позната е на зрителите и от “Вечерното шоу на Азис” по PRO.BG, “Красива наука” по БНТ 1 и др. Мария е носител на приза “Жена на годината” в категория “Токшоу “за 2012 г.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.