- Изявявате се в няколко поприща - модел, тв водеща, актриса. Бихте ли се ограничили до едно и кое?

- Просто... не е нормално да правиш едно-единствено нещо. Все едно да развиваш само дясната си ръка или само десния си крак, ако си спортист.

- Имате ли хоби?

- Обичам да яздя и да ходя със сина си в планината.

- В ездата докъде сте стигнали? Добра ли сте?

- До под кривата круша. Яздим за удоволствие. Започнахме преди две години със сина ми. Има някаква сила в конете - мислиш, че може би ти ги управляваш, а изобщо не е така. Иначе много обичам да тръгна на път с един мои луди приятелки. Те също са много ангажирани, но когато се съберем и си вземем дечицата, и се качим в колите, и тръгнем за някъде - обикновено завършваме на морето или в някакво странно село, винаги си изкарваме чудесно. Ето това преживяване с хора, които обичаш, се оказва, че е едно от най-красивите.

- Като стана дума за планини, обичате ли да изкачвате върхове?

- Разбира се, много ми е приятно. Но невинаги ми се удава тази възможност, особено докато траеше предаването “България търси талант” по bTV и неделите ми бяха заети. Един връх никога не е за подценяване. Ако може човек така да събере сила да види целта и да я пребори, усещането е много хубаво.

- Бихте ли скочили от високо?

- Понякога са ме хвърляли оттам, но се оказа, че съм много издръжливо същество и едно падане надолу се превръща в летеж.

- Какво бихте посъветвали младеж, който е неконвенционален, но се опитва да се впише в социалното обкръжение?

- Ние всички сме така, според мен. Просто някои по-умело влизат в рамката. Но едно от най-хубавите неща е да ти се разчупи рамката. Изпадаш в една лека безтегловност и си мислиш, че светът ти свършва. Най-добрите ми уроци са в такива момент. Чак впоследствие разбирам, че ако не съм била докарана до границата си, никога е нямало да видя какво има отвъд. Аз не съм крила, че започнах да се занимавам с телевизия - първоначално поне така изглеждаше - случайно. Това беше навлизане в най-големия ми страх, а именно да изляза пред хора и да говоря някакви неща от мое име. Та моят съвет към всеки, който си мисли, че светът му е свършил, е, че погледнато от квантова гледна точка, две черни дупки, като се съединят, се отварят вратите към един нов свят. Черната дупка може да изглежда много депресиращо, но тя е особен феномен, който все още не е напълно разгадан, но води нанякъде. Трябва да видим накъде.

- Лошо ли е да ви спират хората на улицата?

- Не е лошо, даже е много приятно. Повечето се усмихват, снимат те. Невинаги външният ми вид е окей, но изобщо не ми пука, защото просто съм си счупила егото и съм му показала кой е шефът. По-важно е самото усещане за съпреживяване на този момент, отколкото накъде ми бил застанал кичурът или как съм била изглеждала.

- Кое е най-грубото нещо, което сте чували за себе си?

- Грубо? Не ми пука какво казват. Има си хейтъри. Такава критика тръгна ли да я обмислям, няма да имам време за нищо друго. То дори не е критика - да обвиняваш някого за нещо, което подсъзнателно знаеш, че притежаваш ти. От тази гледна точка не мога да се сърдя на човека, който ме критикува, защото знам, че имаме един и същ проблем.

- А най-забавното?

- Ами не знам, много неща ме карат да се смея. Например публикациите в жълтата преса. Много е смешно, като прочетеш, че си бил някъде, където не си, или имаш връзка с някого, с когото нямаш, или си реагирал, дори са те цитирали с измислени твои изречения, които не си казвал никога и даже не са ти в лексиката. Смешно ми е и ми е малко тъжно за хората, които го правят, защото те са от ония черни дупки, които няма да могат да се завихрят към другото измерение, ако не се осъзнаят навреме.

- Не ви ли дразни това?

- Дразнеше ме преди, но сега нито ги чета, нито им обръщам внимание, не им давам хляб. В моето съзнание жълтата преса гладува. Този вълк не го храня.

- Мързелив човек ли сте, или напротив - работохолик?

- Аз съм работохолик. Даже ми е тъжно, като приключи форматът “България търси талант” и се оказва, че трябва да имам време за почивка. Три-четири дни всичко е прекрасно и на петия вече искам да работя. Но пък съм се научила да почивам качествено, защото ако не правиш така, няма как да рефрешнеш базата данни.

- Как разпускате след тежък ден?

- Обичам да си слушам музика вкъщи. Да се изнеса извън пределите на осъзнаването и на битовите неща.

- Каква е тази музика?

- Разнообразна. Много харесвам музиката на суфите. Персийската музика е страхотна, мароканската - всичките тези автентични музики, които ни напомнят на ДНК ниво откъде идваме и помагат на духа да се извисява. А това трябва да ни бъде стремежът все пак в този живот. Не сме дошли да критикуваме и да се занимаваме с простотии. Дошли сме да се развиваме и да подобряваме модела си. Моят модел е 77-а и гледам да си го подобрявам всеки божи ден.

- Коя книга стои на нощното ви шкафче?

- Последното, което прочетохме заедно със сина ми Давид, е “Джонатан Ливингстън Чайката”.

- Прочетохме, че Давид иска да стане алпинист астронавт. Бихте ли го окуражили в избора на тази опасна професия?

- Никога няма да спра сина си. Той е свободен индивид и ще избере сам какво да бъде в този живот. Аз като дете, ако съм знаела какво ще правя, нямаше да го повярвам - толкова срамежлива бях. А подкрепата на близките ти е едно от най-важните неща, за да можеш да се развиваш в посоки, които не си мислил, че са ти били възможни.

- Къде ще почивате това лято?

- Няма да ви кажа! На диво море. Аз не обичам курорти. Няма да ви кажа, защото се нервирам на правителството, че ни закриват разни любими местенца и се опитват да посягат на тях.

Нашият гост

Мария Силвестър е родена на 28 февруари 1977 г. Учила е право и психология, а преди да започне работа като тв водеща, е била модел, актриса и сценарист. Доскоро е едно от лицата на седмичното токшоу по БНТ 1 “Неделя по три” заедно с Боян Бенев и Андрей Захариев. Позната е на зрителите и от “Вечерното шоу на Азис” по PRO.BG, “Красива наука” по БНТ 1 и др. Мария е носител на приза “Жена на годината” в категория “Токшоу “за 2012 г.