Джим Кери минава в психарски режим “True Crimes” е сниман в Полша

Ердоган повдигна въпроса за евентуална размяна на двамата задържани в Турция гръцки войници за осемте турски, които получиха убежище в Гърция

Армията вади танкове и ракети на площада На Гергьовденския парад 1200 души ще набият крак на жълтите павета

Нападнаха две момчета в Западния парк в София

30 на сто по-евтини онлайн документи от кадастъра 2000 човека на ден чакат в администрациите на агенцията в цялата страна

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 23 април 2018

ZDF: “Химическата атака” в Сирия е била фалшива (ВИДЕО)

МВФ прие нови регламенти за по-системно оценяване на корупцията

Циганин блудствал с 4-годишната си племенница (обзор)

Пуснато е движението по новия обходен път за смолянското село Тикале Зам.-министър Йовев инспектира мястото

Фенът терорист крие кой му е дал бомбата (обзор) Не е отхвърлена версията, че взривната смес е направена на стадиона

Проф. Лъчезар Трайков: Множествената склероза не е генетично заболяване Хроничната умора е един от първите симптоми

Броят на убитите при атентата в Кабул нарасна до 57 души

Д-р Христо Алексиев – един филантроп от Хамбург От 10 години българинът увлича сънародници и германци за каузата на отец Иван като организира здравен център в Якимово

„Мисия България“ превзе и Китай Откриха Българистичен център в Пекин

„Македонците“ в международните отношения

карикатура: Иван Кутузов-Кути

Как българите можем да предявим претенции към цялата латинска култура и наследство

Представяте ли си, ако родните балкански разбирания за външна политика диктуваха световните събития и терминологии!? В смисъл, ако се ползваше нашият речник, за да се определят отношенията между страните. Визирам съвсем конкретен казус – претенциите на държава към исторически и културни традиции на друга,съседна или не, и различните подходи на втората към първата за отстояване на дадените ценности. За нуждите на повествованието ще наречем тази вид държавна политика „македонстване”.

Не се съмнявам, че с много анонимни разбирачи няма да сме на едно мнение – а със сигурност и с част от гражданите на една конкретна бивша югославска република, – но нека уточним от самото начало, че целта на този текст е преди всичко да създаде тема за размисъл и по една усмивка пътьом. Няма претенции за научен трактат. В крайна сметка човек гледа на света от своята камбанария и го вижда дотам, докъдето му стига мирогледът.

Та за теорията – всеки си има „македонци”. И не става въпрос за истинските наследници на древногръцки царски род или за обитателите на територия с конкретна историческа и географска деноминация. Ние и гърците си имаме южни/северни съседи с конкретни спорни разбирания за генезиса си. Украинците са руските „македонци”, макар че в Киев със сигурност ги виждат обратно нещата; австрийците играят исторически тази роля спрямо германците; белгийците са „македонци” на три държави – Франция, Германия и Холандия; португалците и испанците са малко по-различна бира, но практически първите са „македонците” на вторите; между французи и италианци може много да се спори кой на кого. В Скандинавия всички са „македонци” на шведите, които по принцип по-културно подхождат към нещата и не се дразнят. Не важи за ирландците, които дават мило и драго да ги различават от англичаните, но пък по тази теория Косово са албанските „македонци” и съгласете се, че стана смешно. Също така не се отнася само за Европа. Тайван са истински, оригинални „македонци” и дори наричат себе си Китай, въпреки че спрямо страната, която повече познаваме с това име, като територия са еквивалента на „плюнка”. За „братските” отношения между Северна и Южна Корея коментарът е излишен. В Тихия океан е малко по-завързано – австралийците си имат новозеландците, които пък си имат Папуа, която си има Тонга и всички си имат Вануату. И един път е държавническите отношения между наследниците на белите колонизатори, втори път е традиционните вековни родово-общинни и племенни връзки между полинезийските племена – гледайте някое световно първенство по ръгби и ще ме разберете много ясно. В Южна Америка по принцип всички са „на гости” на коренните жители. В Северна, ако приемем, че Канада е остров в друго измерение, САЩ много скоро ще се превърнат в „македонците” на Мексико. Продължим ли да профанизираме в тази посока, ще навържем целия свят.

Има два вида на „македонстване” – пасивно и активно. Нашите южни съседи преминаха преди години през активната и вече видимо съзнават, че рано или късно, притиснати от обстоятелствата, ще клекнат за името. Или поне ще легнат на една кълка, за да видят някой ден и ЕС, и НАТО. Техен проблем. Руснаците ще продължат да гледат надменно на превръщащата се в „провалена държава” Украйна и да я ръчкат в посоката, в която им е най-удобно, докато не успеят да я глътнат. И от двете страни нямат никакви скрупули. Скандинавците се разбират без думи и най-вероятно последното, което ще остане някой ден от Обеднена Европа, ще е някакъв Северен Европейски съюз. Англичаните с измисления си референдум по време на европейско по футбол са на път да станат „македонците” на целия ЕС – човек ще каже, че терминът за тях е измислен. И въпреки предполагаемите пагубни последствия от британското „излизане от Европа”, авторът на този текст признава, че вътрешно ще се усмихва злорадо всеки път, когато види червендалестите британски физиономии на дългата опашка за паспортна проверка „Не-граждани на ЕС”. Дали да не започнем и ние лятно време да им правим репортажи „Крийте жените и децата, британците идат!”, както те ни тормозят медийно години наред? Но нейсе!

Китай може и никога да не анексира Тайван, но така или иначе и светът, и тайванците ще го разберат, след като вече е станало факт. За Южния Пасифик предлагам да не спекулираме, а каквото и да се случи в бъдеще със САЩ, всички ще го отнесем, по една или друга причина.

Оригиналните „македонци” обаче в цялата тази история всъщност сме ние, българите. Знам, че сбърчихте очи – обяснявам.

Може би сте слушали или чували оригинална английска реч от Острова отвъд Ламанша и може и да сте или не засекли популярния паразитен израз „bugger”. Използва се най-общо в разговорния език, за да изрази досада и презрение. Терминът идва от френската дума „bougre”, която пък от латинската „Bulgarus”, с което име в Европа става печално популярна сектата на богомилите, прокудени от България и плъзнали по целия континент през ХІ век. Оригинално, думата се използва само за „содомит”, след това става общо нарицателно за „еретик”, но през вековете значението й е придобило доста по-общо понятие. Ключовият момент е, че нещо като „българин” присъства в подсъзнанието, езиците и културата на цяла Западна Европа още от ХІ век – пък те да разправят, че не знаят кои сме и къде се намираме.

Важното е, че с исторически доводи, съизмерими с тези на Скопие за наследството на Александър Македонски, можем да предявим претенции към цялата латинска култура и богатства. Дръжте се Рим, Мадрид, Париж и Лондон, българите идват, пак! Даже направо можем да сложим една табела „затворено” на държавата и да се изнесем всички да си търсим бащинията по Европа, то е ясно, че сами не се справяме. За съжаление в немския език няма дума с подобен произход, така че няма БМВ и „Мерцедес” за вас. Но пък френските островчета в Полинезия, Индийския океан и Карибско море колко добре ще ни дойдат, а? И английската кралица работи за нас.

Но сериозно, уважаеми сънародници, дори и да не сте предполагали, с това нарицателно сме интелектуалният трън в петата на западната цивилизация вече десет века. Дори да изчезнем, за тях винаги ще сме синоним за презрение и ще живеем вечно. Пуснете химна!

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.