„Нов дългосрочен фундаментален проект - консервативен клуб, отворен за всички партии и личности“. Поредната нелепа политическа фантасмагория е съвместно дело на одиозните величини Николай Бареков и Стефан Софиянски. Тъй като първият идеен носител е шоумен на гастрол в политиката, по-интересен е ортакът му - дългогодишният столичен кмет, емблематично лице на „синя София“.

Образа му допълват битности като периодичен познайник на съдилищата, чат-пат депутат и партиен строител: на Съюза на свободните демократи (ССД), който основава и оглавява през 2003 г. Тази малка партийна къщурка приютява непредставителни извадки на СДС, чието голямо житейско домогване е мандатче в парламента. Постига го председателят Стефан Софиянски, предвидливо коалиран с маргинални себеподобни като Красимир Каракачанов и Анастасия Мозер. За довчерашния столичен кмет депутатският имунитет е непробиваем щит срещу прокуратурата, която в ония времена го беше погнала подобно хрътка. Та вечната усмивка на хубавеляка се беше смръзнала. Но щом се настани в убежището за народни избраници, манекенската му гримаса отново възвърна предишното си приветливо безгрижие.

И понеже към позитивните личности са благосклонни както звездите на небето, така и съдилищата на земята, търкулва се друга някоя годинка и обвиненият в корупция кмет е оправдан и по трите дела, за които е разследван - за престъпления по служба във връзка с продажбата на Централните софийски хали , на бизнес центъра на ул. „Гурко“ 1 и на терен за строителство на Милениум център. За крупните сделки с недвижими имоти галеникът е оневинен. Отговорността била колективна, т.е. няма конкретно лице, което да я понесе. И ето как цяло десетилетие измина откак „моделът Софиянски“ е образец за ловък баланс между различни интереси с цел източване на обществения ресурс в ущърб на обществения интерес.

Да остане с такъв имидж в аналите на демократическата „политикономия“ изглежда не се нрави на икономиста Софиянски. И ето ви го отново на екрана в отлично облекло - последен щрих на мъжката мода и широка като дамски шал усмивка. В политически план стилът е същият. Той отново е в съдружие - за баланс на отговорностите. А във фундаменталния консервативен клуб са поканени за участие всички партии и личности. Нещо като паприкаш - всякакъв зеленчук е добре дошъл в тигана. Понеже там мозъчният тръст не е на професорската висота, сътворила манифеста „За републиката“ под наслов „Няма леви, няма десни“. Клубът е, да го кажем по-внимателно, всеяден. Нужна му всеобща мобилизация, щото „в следващите 5-6 години България да постигне поне стандарта на средноевропейските държави. Не мечти, а работа трябва“, призова Софиянски в оригиналната изразност, от която на гражданите вече пришки им излизат на ушите. Все някого да настигаме и все да се хващаме на работа.

Този клубен консерватор няма ли си пиар. В наше време пиарът е нещо като гримьора за манекените, само че като словесен коректив. Ако си имаше такъв, Стефан Софиянски не би рекъл пред цял народ: „Сега България може да има само една цел и това е българинът днес да живее по-добре от вчера и утре да живее по-добре от днес. Въпросът е как да се постигне?“

Как да се постигне. Това е въпросът, на който гражданите имат ясен отговор - като не се краде и не се лъже. А като споменавал за по-добър живот днес от вчера и утре от днес, имал предвид себе си и добруването си в прогрес. Ако да би имал пиар усвет, никога не би се изтървал да рече, че от 1997-2007 година, когато постъпихме в ЕС, „стопанското развитие на България беше много по-силно“, понеже като общество сме имали много ясна цел - да влезем в ЕС. А веднъж влезли в заветния съюз, сме заживели безцелно и „затова даваме тези изключително слаби резултати“.

Тези изключително слаби резултат имат ли общо с изключително слабите политици? Или отговорността ще поделят колективно пиарите им по изпитания „модел Софиянски“?

Меракът на първенеца

Когато в телевизионното студио стана дума за изпадналия на дъното политически рейтинг на Стефан Софиянски, лицето от старите ленти заяви: „Много отдавна не участвам в рейтинги, но когато съм участвал, съм бил на първо място и причината е била, че съм работил винаги на първо място.“ И още му е жив меракът за първото място.

За него

Някой е дал пари

Това да се чете „някой дава пари и е избрал групата, за да ги похарчи (за новината, че се прави нов десен проект - б.р.)“. Цел - да се разкаля теренът и да се осигури в нужния момент инструмент за медийна намеса и манипулация. Щом Софиянски се „обединява“ с Бареков, значи е cash and carry politics („плащаш и вземаш“).

Илиян Василев, бивш посланик в Москва

Недоказан партиен строител

Софиянски не е доказан партиен строител. Трудно виждам върху кого ще стъпи като партийни строители.

Евгений Дайнов, за първия партиен проект на Софиянски през 2001 г.

Правил е поне 5 проекта

Нов десен проект е най-старото нещо в българската политика. Само Стефан Софиянски е правил около пет. Тази идея звучи като това някакъв лидер да си сковава поредната спасителна лодка или да се хване за греда, за да не се удави.

Радан Кънев, лидер на ДСБ

Разцеплението започна с хора като Софиянски

Разцеплението в партията СДС, което нанесе доста сериозен удар и което започна с процеса на излизането на хора като Софиянски, Бакърджиев и Костов, дългите години в опозиция, които по правило изхабяват и демотивират партийния актив на дадена партия - всичко това СДС успя да го преживее през тези години.

Божидар Лукарски, лидер на СДС