Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Нужен ли е цял закон заради 30-40 души?

Карикатура: Иван Кутузов - Кути

Патриотари популисти идентифицират нов удобен „враг” с въвеждането на мерки срещу религиозното облекло

Може да е изненадващо за мнозина, но идеята и особено някои мотиви на закона не ни дават основание остро да възразяваме срещу него. Казвам изненадващо, защото с Патриотичния фронт ме дели ценностна, дори цивилизационна пропаст, но… да не политизирам.

Част от аргументите, особено пък допълнени и от становищата на МВР, МП, ДАНС и Главно мюфтийство по закона, заслужават внимание:

Пречките за идентифициране на определено лице, при закриването му.

Макар и неубедително, това е свързано с теми като национална сигурност, риск от терористични атентати, осигуряване на спокойствие и сигурност за българските граждани.

Търсенето на баланс – чрез законотворчество – между свободата на вероизповеданието, от една страна (според чл. 13 от Конституцията – право за носене на религиозно облекло) и неуязвимостта на националната сигурност, реда, здравето, морала, правата и свободите на други – неизповядващи тази религия.

Приемането на подобен закон от Франция, Белгия и някои немски провинции.

Решението на Европейския съд по правата на човека, от 01.07.14 г., че такъв закон не нарушава правото на зачитане на личния и семейния живот и свободата на мисълта, съвестта и религията.

Още един – по-личен аргумент, към който някои проявяваме особена чувствителност – опитите за ограничение на личната свобода и достойнството на лица от женски пол със светски мироглед (т.е. – факторът равнопоставеност и недискриминиране на половете). Според европейските културни традиции – закритото лице е израз на брутално посегателство, обезличаващо жената дори като човешко същество…

Въпреки това, този Законопроект не е стойностен и не решава нито един съществен, да не говорим за екзистенциален проблем на българското общество. Затова и не трябва да се подкрепя. Причините са в няколко посоки:

1. Проблематични тези, неясни дефиниции и неугледни текстове.

Ако приемем, че забраната за пълно закриване на лицето е сравнително добре дефинирана, то тази за частично закриване е неточна, с анатомо-физиологически колизии и дилетантски подход.

Ако се позоваваме на анатомичното определение за лице и глава, стигаме до нелепи и дори комични изводи. Разбираме, че на ниво над шията, човек има две обособени анатомични части – глава и лице (а лицето е част от главата!), като органите уста, очи, коса и уши се съдържат и в двете тези части по някакъв странен, необясним начин. Липсата на дефинитивна яснота за тези структури от човешкото тяло води до тези смешни постановки, а от там – до неприложимост на желанието за нормативното им ползване в закона. Косата и ушите неправилно се включват като част от лицето и объркването е неизбежно.

Адекватно в случая е предложението на Главно мюфтийство. То е съобразено и с ислямските канони: частично скрито е лицето, при закриване на която и да е една от частите на лицето – уста, нос и очи, но в това число не трябва да се включват коса, шия и уши. Т.е. – те могат да се закриват, без това да се наказва от закона, но не и устата, носа и очите !

Сегашният текст прави уязвими фотографите с бутафорните им придружители – „Розовата пантера“, „Мики Маус“; мотоциклетисти, рокери с каски; жени с шалове, шапки, бонета, пелерини, слънчеви очила; рибари и ловци с ушанки, гугли; скиори и т.н .

2. Отприщване на тенденции за дискриминация на религиозна основа. Със закона се инициират изкушения за ограничаване на вече утвърдени изконни религиозни права, а също – приемането на противоконституционни текстове и наредби.

Има опасения, че това може да е последвано от пълна забрана за носене на религиозно облекло – такова според каноните на мюсюлманското вероизповедание. Такива опасения изрази главният секретар на Главно мюфтийство.

Някои Общински съвети, например в Стара Загора, вече приеха неправомерни забрани, които практически са ограничение на дейността на различни вероизповедания:

– забрана за публични религиозни прояви;

– забрана за религиозна агитация – по улици и с рекламни материали;

– забрана за религиозна пропаганда по домовете;

– забрана за прекланянето пред чудотворни икони в църкви и манастири.

Засегнати са всички – протестанти, евангелисти, мормони, „Свидетели на Йехова“, а дори и БПЦ.

Улисани в тези забрани, в един момент може да се окаже, че забравяме аксиоматичен факт: всяка религия, по презумпция, е преди всичко нравствен кодекс, а посегателства от този род засягат духовната опора на вярващия и ценностната му система…

3. Този закон може да се приеме от страна на девиантни интерпретатори на мюсюлманската религия, от фундаменталисти с психопатологичен профил (които неправилно обобщаваме в категорията „радикални ислямисти“) като провокация към ортодоксалния ислям .

Със законодателство трябва да протектираме българското общество, така че да е неуязвимо от действия на потенциални зложелатели с назидателни, реваншистки мотиви.

Нищо не налага да сме едва 4-та държава в ЕС (според становището на МВР), в която се приема такъв закон. Влизаме в полезрението на нездрави религиозни общности и доктрини, на мракобеси с рамкиран, догматичен мироглед. Историята изобилства от примери, доказващи тезата, че насилието (в случая – забраната) ражда насилие.

4. Този закон се създава, цифром и словом, точно за 40 човека! Във Франция има наистина закон, но е установено, че там живеят над 40 000 жени, закриващи лицето си. Този закон е със 7 изречения, а нашият е цели 3 страници…

Какви обществени отношения ще уредим с този закон ? Има ли други закони в България, които касаят едва 30-40 граждани ? Нужни ли са те ?

Добре, забраняваме бурки, никаби – а решаваме ли с това някой от същностните, смислени въпроси на обществото, на вероизповеданията? Това не е ли бутафорен, измислен, несъществуващ проблем ?

Изключването и сегрегацията на голяма общност хора от икономическия, културен и дори обществен живот е проблем. Генезисът обаче е в необразoваността! Тези хора тогава стават манипулируеми…

Това, което се предлага от Патриотичния фронт, е популизъм! А както е известно, популизмът не храни. Популизмът предлага зрелища, но… не храни. В едно модерно, съвременно, демократично общество на забраните трябва да се гледа като последен и/или краен възможен оперативен инструмент.

На Балканите (и в България) историческите преломи са създали множество предубеждения, куп предразсъдъци и митологеми, които водят до тревоги. Тревожността пък, когато се насажда такъв нов страх, е със силата на обсебващ архетип и обществен дразнител.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.