Елена Йончева отговори с „не“ на всички въпроси от Делян Добрев

Плевенски криминалисти установиха двама ало измамници

Студът вае ледени скулптури в Чикаго

Жители на Бургас излизат на протест срещу системното замърсяване на въздуха

Доброволци помагаха в гасенето на пламнал навес в Свищовско Спасена е съседна сграда от пламъците

Социалният министър: Бизнесът е недоволен от повишаването на минималната работна заплата

Протест на ученици, учители и родители в Сливен в защита на училище

Гърция и Македония започват нов кръг от преговорите относно спора за името

Отбелязваме Антоновден

Биткойнът се срина с 25 на сто на азиатските пазари

Чавушоглу: Турция може да разшири военната си операция в Северна Сирия

Папа Франциск поиска прошка за извършените от католически духовници посегателства срещу деца

Косовският премиер призова да не се използва убийството на Оливер Иванович за политически цели

Доклад на „Фрийдъм хаус“: България е свободна страна, но медиите й – само донякъде

Тръмп е в отлично здраве, заяви лекарят на Белия дом

Слънцето пак изгря за Унгария

Сянката на миналото е толкова дълбока, че в Будапеща може и да не повярват, че най-после за тях отново е изгряло футболното слънце. От средата на миналия век на всеки ъгъл в страната се разказват истории за легендите Ференц Пушкаш, Шандор Кошчич, Албер и Ко. Има статуи за 50-те години, когато Унгария бе най-голямата футболна сила в света. В квартала с фенове на „Ференцварош” дори може да се види кръчма, която се казва „6:3“. За по-младите фенове – това е знаменитатa победа на унгарския национален отбор като гост на Англия на „Уембли”. А в заведението се продава бира с името „Пушкаш”.

Няколко часа в Будапеща мога да убедят всеки, че Унгария наистина е била нещо много специално на футболната карта.

30 години минаха, откакто маджарите не бяха играли на голям форум. От световното в Мексико ’86, където се прочуха със… загуба 1:6 от Русия. Малко преди плейофите за Евро 2016 срещу Норвегия федерацията покани Андреас Мьолер за асистент и съветник – германска звезда от Евро ’96. Той трябваше да е близо до селекционера Бернд Щорк за чаканата 44 години нова евромисия.

Какво завари Анди Мьолер? Според сайта за трансфери „Трансфермаркт” националите на Унгария са най-евтиният отбор на турнира. По-високо се котират дори футболистите на Албания, Исландия и Северна Ирландия. Най-скъпият унгарец е капитанът Балаш Джуджак с цена 4,25 млн. евро. Средната цена на маджарите е 1,1 милиона, което е с 500 000 евро по-малко, отколкото мерилото за „най-ниска топка” на финалите – северноирландците.

Дотук с предисторията. Днес Унгария е хит на Евро 2016, а с двата си гола срещу Португалия същият този Джуджак направи отбора първи в групата! Въпреки блясъка и високата цена на Кристиано Роналдо и компания. Унгарският отбор се движи почти само от футболисти, играещи в местното първенство. А последният шампион „Видеотон” не успя да стигне дори до групите на Лига Европа.

Какво се промени? Унгария вкара германското във футбола си и успя. От няколко години няколко кадри на Бундеслигата дърпат конците. На първо място е Бернд Щок с Анди Мьолер и треньора на вратарите Холгер Герке. Но също така и Михаел Йонинг, който изненадващо стана втори в първенството със столичния „Вашаш”. Да не забравяме и Вернер Бюргер, който години наред води гранда МТК. Кулминацията в треньорската школа е Томас Дол, водещ вече 3 сезона гордостта „Ференцварош”. С най-лудите глави на Унгария бившият немски национал спечели две купи, а в последния сезон стана убедителен шампион. Точно една година никой не успя да победи „Ференцварош”.

Тази група германци събуди унгарския футбол до ниво Евро 2016. Местните дори искат следващият национален селекционер да бъде Дол. Докато свят светува унгарските фенове ще говорят за Пушкаш и Кошчич, но вече се гордеят и с отбора си от новия век. Очакват „Ференцварош” като в добрите стари времена да мери сили с големите в Европа. Искат да окичат с шалове паметника на Флориан Албер, кавалера на „Златната топка” от добрите години на унгарския футбол.

Завърнаха ли се те? В играта на Унгария на Евро 2016 наистина има нещо германско. Безкрайна дисциплина, себераздаване и дори контролирана емоция. Джуджак вече няма да струва 4,5 милиона евро. А дори вездесъщият вратар ветеран Габор Кирали с вечния дълъг анцуг може да помисли за още една крачка в кариерата си.

Да, слънцето изгря над Унгария. Силата се пробужда. И каквото и да се случи до края, маджарите могат да са доволни, че Европа пак говори за тях.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.