Взривиха златарско ателие в центъра на Бургас

Глобиха 3 000 лв. фирма след откъсната ръка

Емил Димитров-Ревизоро: Ще разсекретим всичко около доклада за БАЦИС

АПИ: Над 900 машини обработват пътните настилки в страната

Сменят 30-годишна апаратура в шуменската болница

Московски: След анализите на Световната банка и ЕБВР процедурата за концесията на летище София ще бъде рестартирана

Петима пострадали при катастрофа между микробус и трамвай в София

Арестувани са двама за взрива на банкомат в Сапарева баня

Кметът на Солун: Разочарован съм, защото след 25 г. спорове за името на Македония сме в същата позиция

Шиндзо Абе: Япония ще накара КНДР да промени своя курс и да се откаже от ракетно-ядрените си програми

От днес грипна епидемия и в Благоевград

Спасителна акция за блокирани в старопланинска хижа близо до връх Шипка

15 пострадали след удар на влак в стена в Австралия

САЩ планират да изпратят допълнително хиляда души в Афганистан

Френският външен министър: Русия не може да реши сама сирийската криза

Емил Хърсев: Ще влезем в еврозоната с нулев държавен дълг

Фискалната стабилност е едно от безспорните предимства на държавата и на нейната икономическа система

– Г-н Хърсев, когато правим това интервю с вас, във Великобритания върви референдумът „за“ или „против“ оставането на страната в Европейския съюз. Преди да са известни резултатите, смятате ли, че това допитване може да отприщи желание за подобни референдуми и в други страни от общността?

– Ако резултатът е положителен, тоест ако решението е за излизане на Великобритания от Европейския съюз, може да се очаква лавина от аналогични сепаратистки вотове в цяла Европа.

– И в България ли включително?

– Не, не мисля. В България подкрепата за Европейския съюз е твърде силна, така че не очаквам подобни настроения у нас.

– Преди броени дни – на 20 юни, се навършиха две години от най-големия банков фалит – на КТБ…

– Не е най-големият. През 1996 г. бяха много по-големи банковите фалити. Бяха много по-сериозни, съизмерени като процент от брутния вътрешен продукт и размер на вредите, които нанесоха на системата.

– Каква е равносметката според вас след случилото се с КТБ?

– Твърде рано е да се каже. Още преди доклада на международната разследваща компания „Алекс партнърс“ твърдяхме, че практиката е между 25 и 30 на сто събираемост на вземанията.

– Все пак колко струва на държавата фалитът на КТБ?

– На държавата почти нищо. Струва пари на вложителите, на банките, които платиха с вноските си във Фонда за гарантиране на депозитите. Те са основните губещи. Държавата едва ли ще понесе големи вреди. Имам предвид, че едва ли ще й струва и един милиард лева. Това е така, защото сметките на държавните и общинските институции продължават да са обезпечени с държавни ценни книжа. Това, че държавата е гарантирала заема за Фонда за гарантиране на депозитите, не означава, че тя ще плати за това.

– Какво е според вас в момента финансовото здраве на българската държава?

– Струва ми се, че е достатъчно добро. И това не е само мое мнение. Фискалната стабилност е едно от безспорните предимства на държавата и на нейната икономическа система. Валутният борд и фискалната стабилност винаги се подчертават като предимство на нашата страна.

– Вече се подготвя бюджетът за следващата година. Какви трябва да са приоритетите в него? Имам предвид например обещаното, но не потвърдено увеличение на заплатите в образованието…

– В интерес на истината аз конкретно обещание не чух. Но е нормално всеки сектор да работи за увеличаване на заплатите. Но обещание с някаква гаранция не чух. Що се отнася до бюджетните приоритети, тук е смисълът да има избори. Всяка политическа сила има своите приоритети, обявява ги и се състезава. В това е смисълът на представителната демокрация.

– И все пак – очаквате ли някакви промени във финансовите приоритети на държавата?

– Да, това е неизбежно, защото една голяма част от нашите бюджетни разходи са продиктувани от кофинансирането по европейските програми. А то ще се измени съществено още от 2017 г. Ясно е, че грантовете ще изчезнат тотално, ще спре финансирането за инфраструктурни обекти по линия на сегашния начин чрез безвъзмездни схеми. Вероятно ще се отиде на някакъв тип възвратно финансиране. Какво точно и как – твърде рано е да гадаем как ще става това след 2017 г.. Вероятно има някакви идеи, но все още нищо не е публикувано черно на бяло.

– България вече официално обяви, че ще наблегне на модернизацията на армията – основно на авиацията и флота…

– Това са чисти разходи . Държавата прави тези разходи – те са компенсация за периода, когато тези разходи бяха сериозно намалени. Не става въпрос за някаква революция във въоръжаването, за някаква сериозна нова програма, подобна на съседни нам страни, а за постепенно възстановяване на дела на разходите за отбрана като процент от брутния вътрешен продукт.

– В края на миналата година беше създаден Фискален съвет като независим орган, който да следи изпълнението на бюджета, да бъде коректив на финансите. Оттогава насам почти нищо се чу за работата на този съвет. Може би вие знаете нещо повече?

– За знаене – не знам, но очаквам от един такъв изцяло нов за нашата бюджетна система орган да се структурира вътрешно по-дълго време. Не само чисто административно. Той трябва да намери точното си място в системата на държавните институции – какво ще прави той, какъв ще е редът за комуникации между него и изпълнителните агенции – министерството на финансите, данъчните , митниците. Това е общо взето сложен процес. Още повече че законодателят отрежда на Фискалния съвет една по-скоро функция по макроикономически контрол, а не оперативен контрол. Това не е поредната инспекция. Такива си имаме – и вътрешноведомствени, и агенцията за държавен финансов контрол. Фискалният съвет е друго – той трябва да дава мнения и експертиза по стратегическите проблеми. А това изисква време – и за подготовка, и за натрупване на потенциал – информационен и изследователски, за да може този съвет да произведе резултати. Можем да го оприличим на орехово дърво – не може да очакваме още първите години от него плодове.

– Непрекъснато се чуват гласове най-вече от опозицията, че България затъва в дългове. Вашият коментар?

– Да, България увеличава държавния си дълг с темпове, по-високи от тези, с които бяхме свикнали преди години. Но в съвсем скоро време ще видим известен обрат. Това е естествена ротация – едни дългове се падежират, вземат се нови и т.н. Естествено е да се увеличава брутната сума на дълга. Но намаляването по-скоро ще идва от друго – мерим държавния дълг като процент от брутния вътрешен продукт, а увеличението на брутния продукт автоматично води до намаляване на държавния дълг. Просто се увеличава знаменателят в тази дроб. Има и друг процес, който води до постепенно натрупване на резерви. Затова не мога да разбера някои колеги, които независимо от научните си титли се държат махленски и все питат: „Къде са парите?“ Естествено, че парите са в банката.

Накрая мога да си позволя и една друга прогноза – преди да влезем в еврозоната, ние съществено ще намалим, а можем и да занулим държавния дълг. И това ще се получи поради един очевиден акт, какъвто ще бъде реинтеграцията на покритието на лева. То е повече, отколкото е държавният ни дълг.

Нашият гост

Емил Хърсев завършва немската гимназия в София. Завършва висшето си образование във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), където се дипломира по специалността финанси. Защитава дисертация на тема „Еволюция на парите“ (1990 г.).

Бил е подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва.

Доцент е по банково дело и банков мениджмънт в УНСС (от 1996 г.), финансов и инвестиционен консултант и собственик на „Хърсев и Ко“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.