Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Как Великобритания ще напусне ЕС

Европейският съюз е в шок след резултата от референдума във Великобритания. Досега нито една страна членка не е напускала общността по специалната процедура на чл. 50 от Лисабонския договор, който указва как една държава може да излезе от блока, без обаче да дава много подробности.

Тази разпоредба представя схематична правна рамка за двегодишен период на напускане, но мнозина се страхуват, че процесът може бързо да стане мъчителен, разстройвайки икономиката и отношенията в общността, предаде Ройтерс, цитирана от БТВ.

Според чл. 50 от Лисабонския договор страна членка, която реши да напусне ЕС, следва да уведоми Европейския съвет за своето намерение.

Общността следва да преговаря и да сключи споразумение с държавата, което да очертае условията за нейното напускане, като се вземе предвид рамката на бъдещите ѝ отношения със съюза.

Споразумението следва да бъде сключено от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство.

Чл. 50 постановява договорите на ЕС да спрат да се прилагат за съответната страна от датата на влизане в сила на споразумението за напускане или в случай че това не стане – две години след уведомлението, освен ако Европейският съвет в съгласие с държавата членка не вземе единодушно решение за удължаване на този период.

В разпоредбата се предвижда този член на Европейския съвет или на Съвета на ЕС, който представлява напускащата страна, да не участва в обсъжданията или в решенията, които я засягат.

Необходимо е ЕС бързо да запълни празнина от 7 млрд. евро в годишния си бюджет от 145 млрд. евро, който в момента е разчетен до 2020 г., след като губи вноските на Великобритания и в същото време си спестява това, което страната получава от сметките на общността.

ЕС ще иска да изясни колкото се може по-скоро статута на физическите и юридическите лица, които в момента се ползват от правата си да търгуват, работят и живеят от двете страни на една бъдеща граница между Великобритания и ЕС.

Великобритания вероятно ще се откаже от шестмесечното си председателство на ЕС, което е планирано да започне през юли догодина.

Нейното място може да бъде заето от Естония или евентуално Малта или Хърватия.

Какво следва след решението на британците, обобщава АП.

За икономиката

Британската лира отчете днес един от най-големите спадове в курса си за един ден – за шест часа стойността ѝ се понижи рязко с над 10% поради безпокойството, че раздялата с ЕС ще навреди на икономиката на Обединеното кралство и ще подкопае позициите на Лондон като глобален финансов център.

Институции като Международния валутен фонд, Управлението за федерален резерв на САЩ и британската централна банка предупредиха, че брекзитът ще разтърси световната икономика, която се възстановява бавно от глобалната криза, започнала през 2008 г.

Сега икономистите ще чакат да видят дали прогнозите им ще се сбъднат.

Реакцията на съседите

Европейските лидери ще приемат брекзита като опасен прецедент и потенциално фатален удар за европейския проект. Някои са изправени пред все по-силния евроскептицизъм на своите граждани и може да сметнат за необходимо да положат сериозни усилия във вътрешен план, за да ги убедят, че 27-членният блок има бъдеще.

Това може да доведе до реформи в начина, по който функционира ЕС. Бъдещите преговори е възможно да бъдат помрачени от чувството за предателство, както и от виждането, че примерът с Обединеното кралство трябва да послужи за назидание на други, които също биха искали да напуснат.

Последиците може да се отразят и на крехкия европейски растеж. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле наскоро каза, че „ще бъде чудо, ако излизането на Великобритания не доведе до икономически загуби”.

От друга страна брекзитът може да тласне ЕС към действие. Откакто се присъединява към клуба през 1973 г., Великобритания оставяше своя отпечатък върху блока, основно като спираше натиска към все по-тесен политически съюз, проект, който сега може да бъде възроден с ентусиазъм.

Може ли британският парламент да реши да игнорира решението?

Британският референдум не задейства автоматично излизането от ЕС и затова някои коментатори допуснаха, че депутатите може просто да решат да пренебрегнат или да забавят процеса. Но наистина ли могат да го направят?

„От гледна точка на правната теория това е възможно. Но на практика е абсолютно невъзможно”, смята Алън Ренуик, зам.-ръководител на катедрата по конституционно право в Юнивърсити колидж Лондон.

Пътят, който предстои, може да не е прост и ясен

Резултатът ще предизвика нова поредица от преговори с цел Великобритания и ЕС да намерят начин да разделят икономиките си, които са тясно свързани, откакто Обединеното кралство стана член на 1 януари 1973 г.

Така както е формулиран чл. 50 от Договора за Европейския съюз, преговорите вероятно ще продължат поне две години, но е възможно да траят и по-дълго. Часовникът ще започне да отброява оставащото време на Великобритания в ЕС едва когато Обединеното кралство уведоми ЕС, че иска раздяла – а някои от лагера за излизане заявиха, че това няма да стане преди 2018 г.

Въпреки това ЕС може и да не се съгласи с варианта за отложено излизане. „Преговорите на Обединеното кралство с ЕС ще са трудни, тъй като европейските лидери няма да искат да създават прецедент за лесно излизане, който да бъде използван от други страни, желаещи да преразгледат статута си, като например Дания”, казва Хауърд Арчър от компанията за изследвания Ай Ейч Ес.

Каквото и да стане, ЕС ще се сблъска с проблеми.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.