Премиерът поздрави мюсюлманите за Курбан Байрам

75-годишен шофьор блъсна и уби 20-годишен работник

Как най-бързо можеш да се отървеш от 80 излишни килограма?

Гръцката полиция спря протест пред посолството на Италия

Кози спряха работата на метрото в Ню Йорк за 2 часа (ВИДЕО, СНИМКИ)

Шефът на болницата в Сливен: Няма да скрием нищо за починалата родилка

Mюсюлманите по целия свят отбелязват Курбан Байрам

Тръмп е готов да разгледа отмяната на американските санкции срещу Русия

Билбордове по магистрала „Тракия“ призовават към разумно шофиране

Ким Чен-ун разкритикува здравеопазването в Северна Корея

Промени в движението в София заради реконструкцията на ул. „Източна тангента“

Двама души са задържани за стрелбата срещу посолството на САЩ в Анкара

Гърция посреща августовското пълнолуние с концерти и отворени музеи

Магнити бури ни мъчат днес и утре Пикът им ще е до обяд, сочат прогнозите

Трима са ранени след стрелба пред метростанция в Лондон

Панчо, рицарят стоматолог

„Повярваш ли в себе си, нещата се случват”, този ценен съвет именития ни сабльор Васил Етрополски дава на Панчо Пасков.

И 22-годишният софиянец го следва, за да стане чудото. На квалификационния турнир в Прага младият талант печели олимпийска квота след 5 победи, а в последната решителната битка се справя и с класния англичанин Хънибон с 15:7 туша. Съперникът му е 36-и в света, а нашето момче – № 383.

„Следвах моята игра и не мислех срещу кого излизам, за да не се обременявам – казва Панчо. – Още на почивката поведох с 8:1 и крахът за британеца сякаш дойде съвсем закономерно.“

След края на срещата настъпва суматоха в английския щаб, защото техният състезател, в когото са инвестирани милиони лири за подготовка, остава извън най-престижния спортен форум. А Панчо прекъсва 24-годишната суша без български фехтувач на олимпиада още от златното поколение на братята Етрополски. И в когото държавата е инвестирала най-малко средства – само 5000 лв.

„Момчето има страхотни качества – желязна психика, силна концентрация, отлична физика, които му дават голямо предимство пред съперниците“, казва Ивайло Воденов, личен треньор на сабльора.

Именно той открива таланта на Панчо, когато още 10-годишен малчуганът идва в залата на „Славия“, придружавайки своя приятел Любослав.

Дотогава Пасков тренира плуване, но му става скучно от еднообразието. Фехтовката обаче го пленява именно с качествата, които развива – бързина на мисълта, рефлекс, издръжливост, скорост…

„Когато сме на състезание, колкото и да е шумно в залата, винаги чувам наставленията на моя треньор – казва Панчо. – Той ми е като втори баща, формирал ме е не само като състезател, но и като личност. Възпитавал ме е.“

Още при кадетите успехите за Панчо не закъсняват. Играе няколко финала на световни купи, а в един от сезоните приключва на пето място в ранглистата на планетата. Приятелят му Любослав, от когото също се учи, е №1.

Както в повечето спортове, така и във фехтовката, сривът настъпва между юношеската възраст и мъжете. Тогава финансирането спира, а състезателите са принудени да избират между ученето, работата или да прекъснат кариера.

„За щастие преди 8 години бе основана академията „Васил Етрополски“ и нещата се промениха коренно – казва Панчо. – Вече имаме пътеки, апаратура, за талантливите деца – стипендии. Работи се на много професионално ниво и интересът е огромен. Поне 200 деца има в школата.“

Именно цялата подготовка състезателят на клуб „Свечников“ и неговият треньор Ивайло Воденов (б.р. – първият наставник на Етрополски) правят в академията, а не в чужбина. А често момчето получава и съвети от самия Етрополски, когато световният шампион се прибира в България от Щатите, където живее от години.

Най-голяма подкрепа младият сабльор получава от семейството си, а най-големият фен е дядо му, чието име носи и вече пето поколение е Панчо Пасков.

„О, когато спечелих квотата, дядо ми, с когото и трите ни имена са абсолютно еднакви, с дни празнуваше“, разкрива внукът.

А иначе родителите на фехтувача са далеч от спорта. Баща му е инженер, а майка му – стоматолог. Именно от нея той наследява любовта към зъболекарството и вече 3 години изучава тази професия в Медицинската академия в София.

„Аз съм абсолютното доказателство, че две дини под една мишница могат да се носят – казва националът. – При мен стоматологията и фехтовката вървят ръка за ръка, няма приоритети. И когато си направил добра организация, времето стига за всичко – и за учене, и за тренировки.”

Колегите и приятелите му също го подкрепят в това предизвикателство и се радват на успехите му. А фехтовката го събира и с приятелката му Мадлен, с която се запознават в залата.

„Повечето мислят, че квотата съм спечелил изненадващо, но не е съвсем така. Имах успехи при юношите и кадетите, съперниците ме познаваха, но малко закъсня влизането ми при мъжете, защото имах травма. При нелеп инцидент на футбол с приятели скъсах кръстни връзки. Възстановявах се половин година, но 2 месеца след операцията започнах да тренирам.“

Оттогава обаче Панчо не си и помисля за футбол, макар че обича много играта с топката. Фен е още на тениса, билярда, но не му остава време за тях.

Преди дни бъдещият стоматолог издържа успешно последния си изпит и вече е горд четвъртокурсник. Сега си взима заслужена почивка от ученето, за да се концентрира върху фехтовката.

„Разбира се, че класирането на олимпиада е сбъднатата ми мечта – признава сабльорът. – Цели не си поставям. Тръгвам със същата нагласа, която ми носи успех до момента – да играя моята игра и да не се интересувам от противниците си. Няма какво да губя!“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.