Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Грипът превзема нови области в страната 3-годишно дете от Шумен е в болница с усложнения

Президентът и германски инвеститори у нас обсъдиха перспективите и трудностите за развитието на бизнеса в България

Мексико отговори на Тръмп: Няма да плащаме за строежа на стената при никакви обстоятелства

България и Австрия ще работят за приемственост в политиките на Европейския съюз

Захариева: България ще положи усилия за постигане на съгласие по общата европейска политика за миграция и убежище

Григор очаква труден мач с Рубльов

Малките партии губят от пасивността си

Обърканото бъдеще на политическия живот покрай президентските избори

С приближаването към кампанията за президентските избори можем да регистрираме тотално пренебрежение към това кой ще е следващият наш държавен глава. Към тенденциозното „пазене“ от „ранно“ излъчване на кандидати се придържат всички основни политически субекти. Това се очертава като осъзнато поведение както на големите партии, така и на по-малките. Въпросът, който следва да си поставим обаче е следният: „Кого обслужва тази стратегия и защо всички безропотно я следват?“

Политическият календар, по който се движи обявяването на кандидатурите, е наложен малко или много от ГЕРБ и по-конкретно лично от Борисов, който набеляза началото на септември. Най-голямата опозиционна сила – БСП, е с нов лидер и тепърва се оглежда за възможности, а по всичко си личи, че в средите на социалистическата партия не е мислено много по този въпрос.

Интересното е обаче, че и по-малките политически сили се придържат към тази тактика, което трудно може да бъде определено като правилно и логично. Първо, защото в момента наблюдаваме как малките политически сили произвеждат поведение, в което не се мисли как да се излъчи качествен кандидат, а по-скоро виждаме, че това е чисто лидерска битка за оцеляване в бъдещото политическо битие. Второ, малките политически сили ще се включат късно в една мажоритарна надпревара, която бързо ще се оформи като битка на кандидатите, които ще отидат на балотаж.

При така очертаната хипотетична политическа картина нека изградим и един възможен политически сюжет за предизборната надпревара. Това може да бъде очертано като началото на сюжета за завръщането на големите актьори, защото в последната година и половина свикнахме, най-вече поради сложния характер на управленската конфигурация, да наблюдаваме своеобразно налагане на малките политически сили спрямо големите. Какви са индикациите за подобен политически сюжет?

Това, което наблюдаваме в момента, е своеобразна активизация на БСП в политическия процес. След поетото лидерство от Корнелия Нинова виждаме, че за социалистическата партия започва да се говори малко повече, тоест присъства по-осезаемо в публичното пространство. Нещо повече, можем да видим и една от основните заявки, която би трябвало да дава една опозиционна политическа партия – заявката за властта. Това е нещото, което отсъстваше от политическия дискурс на Михаил Миков. Заявката за властта има мобилизиращ ефект за работа и действеност както от страна на актива, така и от влиятелните лобита в Изпълнителното бюро. В допълнение предстои и вероятно силно активно мероприятие на традиционното събиране на Бузлуджа. В този ред на мисли определено БСП е във възходящ тренд и има ресурса да диктува процесите в левия политически спектър. В допълнение „хвърковатият“ устрем от пролетта на АБВ и в частност на Георги Първанов все повече личи, че не е обезпечен с влияние, ресурс и покритие.

В другия ъгъл седи голямата управляваща политическа сила – ГЕРБ. Правим и уточнението, че не пропускаме Реформаторския блок с някаква умисъл, но насипното състояние, в което се намират, трудно създава перспектива за силно присъствие. Това, което ще направи в ГЕРБ до края на активния политически сезон – до краят на текущата парламентарна сесия, е да наложат някакви положителни теми в публичното пространство, както и да демонстрират, че те управляват и те са силата. Който се съмнява в подобна теза, може да си направи справка с това как се разви темата за вдигането на учителските заплати на форума организиран от Меглена Кунева. Второ, новият политически сезон, ако няма някакви форсмажорни събития, на практика ще започне с издигането на кандидат за президент от ГЕРБ. Впрочем през 2011 г. така започна и политическият сезон, предшестващ президентските избори, с обявяването на кандидатурата на Росен Плевнелиев.

Битката ще е двуполюсна

Кой има ресурса да се противопостави на кандидата за президент на ГЕРБ? Най-логичният отговор е може би кандидатът на БСП, като не трябва да подценяваме и евентуално силно присъствие на националистически кандидат. Така бихме изживели бързо взаимно легитимиране между ГЕРБ и БСП, които биха влезли по-ожесточено в предизборната кампания. А „двуполюсната битка“ е нещо, което нашият политически елит умее – нещо, което е позабравено, но и нещо, което вероятно ще даде отговор за тенденции в политическия живот след „колчето“, наречено президентски избори.

*Авторът е политолог от Изследователски център „Тренд“.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.