България ще изпрати Великобритания от ЕС през 2018 г.

Борис Джонсън даде най-ясно артикулираната си пресконференция, видимо налагащ нов лидерски образ

Е няма начин - 23 юни 2016 г. ще остане паметна дата в новата история на Обединена Европа - денят, в който падна първата тухла от крепостта ЕС. Този път и прогнозите на букмейкърите не помогнаха. За будувалите цяла нощ британци и международни наблюдатели, нощта на преброяването беше истинско пътуване с влакчето на ужаса. В първите минути след затварянето на избирателните секции (в полунощ българско време) предизвестената победа за лагера на оставащите беше потвърдена от две независими проучвания. Британската лира директно щурмува най-високата си позиция спрямо долара от месеци, лидерът на Партията на независимостта Найджъл Фарадж с половин уста призна поражение, а премиерът Дейвид Камерън благодари във фейсбук на всички, помогнали за „по-силна Великобритания в обединена Европа”.

Само броени часове по-късно, в 6 на ранната утрин на 24 юни, на международните финансови пазари стерлингът се сриваше до нива от средата на 80-те години на ХХ век, влачейки и еврото след себе си. Камерите на новинарските телевизии нервно следяха входната врата на „Даунинг Стрийт“ 10, където се разхождаше единствено котаракът Лари, а светът започна да храносмила мисълта, че Великобритания напуска Европейския съюз. С отварянето на европейските борси, индексите се спуснаха стремглаво надолу, акциите на британските банки загубиха до 30% от стойността си за минути и хиляди хора с костюми и вратовръзки се хванаха за косите. Денят замириса на септември 2008 г. и видимо щеше да се развива час по час.

Близо 17,4 милиона британски граждани гласуваха за излизане (51,9 %), срещу 16,1 млн. за оставане (49,1 %), при избирателна активност от 72,2%., с драстични демографски маржове - големите градове срещу по-малките и провинциалните региони, британците на възраст до и над 40-годишна възраст, Англия и Уелс срещу Шотландия и Северна Ирландия - Европейският съюз разцепи Острова във всички посоки.

Горд съм, че успях да организирам „най-голямото демократично упражнение в цялата ни история”, защото на тези острови се доверяваме на хората за важните решения, заяви пред камерите един видимо развълнуван Дейвид Камерън, преди да обяви, че се оттегля от поста на министър-председател и ще предаде щафетата на своя приемник начело на консерваторите до октомври. Шестнадесет месеца след като е извел „торите” до пълно мнозинство и еднолично управление, с обещанието за референдум, британският премиер в оставка увери, че икономиката на страната има силите да се справи с предизвикателствата, които ще последват от народното решение.

Минути след Камерън пред медиите застана и гуверньора на „Бенк ъф Ингланд” Марк Карни, който настоя, че централната финансова институция е подготвила сценарии за реакция във всеки един момент на деня, при продължаващи негативни реакции на инвеститорите. Наличните средства са достатъчни, активите са преброени, финансите на държавата са остров в бурното море, беше посланието на главния английски банкер. Поне за първия ден от следващата част от живота на британците. Организирането на референдума в четвъртък се оказа мъдро решение - неочакваният изход в петък сутринта дава само часове на пазарите да реагират, преди да затворят за уикенда и банкерите да имат време да се окопитят.

Новата европейска действителност обаче все още не намираше измеренията си в съзнанието на хората. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск говореше неуверено как „оставаме стабилни като ЕС на 27-те”, и как „няма да има правен вакуум”, докато траят процесите по излизане на Великобритания от Обединена Европа, както са заложени в договорите.

Любопитен факт е, че двугодишната процедура на британското отделяне ще завърши през 2018 г., през втората половина на която се пада българското ротационно председателство на ЕС. По календара досега то беше предшествано от британското, но при тези обстоятелства е малко вероятно Лондон да председателства съюза, който напуска. За това в Съвета на ЕС едва ли са се сетили на първо четене - ротацията е нагласена от 2007 г. При едно разместване може да се окаже, че България ще е страната, която ще изпрати Великобритания извън ЕС. Не е кой знае колко значимо, но като символика ще е доста иронично. Особено предвид, какво посрещане ни организираха островитяните при нашето приемане в ЕС.

Но така или иначе в краткосрочен план стоят множество открити въпроси за бъдещето на Великобритания, на Европа и света като цяло. Ако е възможно въобще да оставим финансовите стресове настрана, политическите последствия също изглеждат непредвидими. Шотландия вече обяви, че в случай на излизане от ЕС, страната ще иска втори референдум за отделяне от Обединеното кралство. И с основание. Над 62% от шотландците са подкрепили оставането в Обединена Европа и ще търсят път обратно, ако трябва и самостоятелно. Другите „отцепници” от стадото - Северна Ирландия, поставят съвсем друго предизвикателство - страната дава единствената сухопътна граница на Великобритания с европейска държава, която е заложник на историческо споразумение между кралството и република Ейре. Референдумът показа ясното желание на мнозинството от населението да остане в ЕС. Експерти посочват, че това вероятно ще тласне ирландските националисти в Белфаст и Дери да поискат отново обединение с републиката, вероятно посредством народно допитване.

Независимо от уверенията на председателят Туск за стабилността на ЕС, евроскептикът Фарадж, който обяви „ден на независимостта на Великобритания от Европа”, с основание посочи, че британският референдум и последствията от него ще са правна основа за много негови съмишленици в Холандия, Дания, Швеция, Австрия да потърсят оттегляне от ЕС в бъдеще.

Същевременно абсолютно всеки британски лидер (повечето видимо неподготвени за резултата от допитването) настоя, че „не трябва да се бърза” със задействането на чл. 50 от Лисабонския договор - клаузата за доброволното напускане на държава член. И с основание - създаването на прецедент изисква внимателен подход, а в този случай и стъпване на пръсти. Тезата беше натъртена от Дейвид Камерън, през лордовете на консерватори и лейбъристи, чак до „победителя”, водачът на кампанията за излизане от ЕС и сочен за най-вероятен приемник на министър-председателя, Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон даде най-ясно артикулираната си пресконференция с най-сериозното изражение, на което вероятно е способен, видимо вече налагащ нов лидерски образ. Какви са шансовете му обаче да наследи Дейвид Камерън, само бъдещето може да покаже.