Тазгодишното седмо поредно издание на традиционния Месец на фотографията представя повече от 20 ефектни фото изложби, обединени от общата тема „Контакт“. За почитателите на доброто фотографско изкуство не е изненада, че голяма част от тези внимателно подбрани експозиции от български и чуждестранни автори акцентират върху някои от най-болезнените теми на съвременността. А именно - проблемът с бежанците в Европа, съдбата на малцинствата днес, духовните измерения на различието и бездомността. Не са пропуснати нито конфликтите, нито диалогът и сътрептенията между поколенията, етносите, половете, епохите и различните естетики. Показани са ситуации и лица от улицата, фабриките, гетата, бежанските лагери, а фотографите са талантливи разказвачи на истории, уловени в обектива на камерата.

Локациите на изложбите отново са ситуирани на някои от местата, които зрителят е свикнал да свързва с качествени културни събития - Червената къща, галериите „София прес“, SYNTHESIS, „+това“, „Кредо Бонум“, „Аросита“ и други, както и различни културни институти като Унгарския, Чешкия културен център и др. Въпреки че показаните изложби тази година са по-малко, нивото им е високо, подредени са великолепно, а характерът на събитията е разнообразен. Нещо повече - тази година социалните и геополитическите проблеми, сблъсъците между етносите, крехките лица на автентичността без маска, противоречивите контакти с цивилизацията, бежанската вълна в Европа и рефлексите на различни места по света е големият акцент, филтриран през общата тема „Контакт“.

Никак не е за подценяване фактът, че не само през юни, но и в юлските жеги ще може да се видят някои от най-интересните изложби, като „Нелегални емигранти в Гърция“ от Милош Бицански (14 юли в Червената къща) и „Ромите на Европа“ от Ейк Ериксон (до 17 юли в САМСИ). Две от най-силните изложби могат да бъдат разгледани до края на юли - „Младият Кертес и млади унгарци“ със снимки от ранния период на големия класик във фотографията на ХХ век Андре Кертес, представени заедно с най-добрите съвременни унгарски автори (до 30 юли в Унгарския културен институт) и голямата експозиция с авторски снимки на един от майсторите на фотографията в Източна Европа Гаро Кешишян (в галерия SYNTHESIS).

Мигранти и роми

Имат ли права ромите в Европа? В коя Европа, по-точно? Защо са дискриминирани, дори и когато се стараят да спазват обществените правила и правят всичко възможно да се асимилират по цивилизован начин? Разбира се, шведският фотограф Ейк Ериксон трудно може да даде отговори на посочените въпроси. Но той има таланта да разказва истории, които са автентични, без да се опитва да подменя смисъл и контекст. Ето как възниква проектът му „Ромите в Европа“, роден от личния му човешки, граждански и творчески бунт:

„През лятото на 2009 г. бях в град Брецлав в Южна Чехия. Получих информация, че кметът изхвърля две ромски семейства от домовете им, където те са живели в продължение на поколения. В техния квартал предстоеше построяването на нов търговски център. Семействата са били преместени в конюшни, вонящи на фекалии, където е трябвало да живеят без топла вода и отопление. Това беше началото на моята документална работа по проекта за ромите в Европа и техните условия на живот.“ Фотографиите на Ериксон представят автентичния живот на ромите в десет европейски страни (без България). Резултатът е печалната констатация, че ромите са дискриминирани навсякъде и често живеят извън обществото, т.е. лишени са от социални, политически, културни и икономически права. Само ромите в Испания са щастливо изключение - не само са част от образователната система, но и културата им взаимодейства с испанската, женят се за испанци и т.н. Ето защо проектът на Ейк Ериксон представя и двете страни на монетата, без да спестява факти, истории, ситуации и жизненоважни детайли.

Фотопроектът на шведския фотограф е не само ярък акцент в програмата на Месеца на фотографията, но и открито диалогизира с най-болезнения проблем днес, който засяга цяла Европа. Изложбата „Нелегални емигранти в Гърция“ от Милош Бицански представя отблизо лицата на имигрантите, идващи предимно от азиатските и африканските държави с ярък емоционален багаж. Представен е целият спектър на граничните им чувства - болка, ужас, страх, гняв, недоверие, отчаяние и надежда. Протегнатите ръце, лицата зад телените огради, телата зад решетките на прозорците, обезумелите погледи, отчаяните пози - целият този ефектен мизансцен е сниман „в крачка“ и затова стои автентично, без нито един театрален момент, въпреки че повечето от снимките са като извадени от масовки на игрален филм.

Авторска фотография

Без съмнение, брилянтната унгарска изложба е великолепен контрапункт на озъбените от ужас масовки, заснети от в бежанските лагери на Европа, както и на лицата, носещи хилядолетните страдания на ромската орис. Концептуална, изискана, стилна, естетска, силно въздействаща и протягаща мост между цяло столетие - експозицията „Младият Кертес и млади унгарци“ в Унгарския културен институт е от онези редки изкушения на духа, които не могат да бъдат изпитани навсякъде или често. Проектът е събрал някои от по-рядко показваните творби на изключителния унгарски фотограф на ХХ век Андре Кертес, които - поставени редом с фотографиите на 12 съвременни унгарски майстори - създават неочаквани диалози, сътрептения и сюжети. 23 от ранните творби на Кертес представят невидимите лица на Централна Европа от времето на Първата световна война. Интересна подробност е, че пътуващата изложба „Младият Кертес и млади унгарци“ всъщност е независим проект на гръцките куратори Васдеки и Вандерпул, които реализират идеята си с артистичен размах и по този начин преди три години изложбата тръгва на дълга европейска обиколка - именно от атинската галерия Long Room. У нас ще остане до края на следващия месец в Унгарския културен институт, което е истински подарък в юлските жеги.

Друг вид културно предизвикателство и повод за размисъл са атрактивните черно-бели снимки на дълбокия разказвач на човешки истории, скрити в естествените пози и жестове на телата, в погледа на лицата и в мизансцените. Еротичните снимки изглеждат силно театрални, тъй като са изпълнени с игра на роли и свалени маски, а някои от тях са силно предизвикателни, особено голите портрети на цели семейства заедно с малките им деца, които изглеждат естествени в излъчването и посланията си. Не са пропуснати и снимките на работници в работната им среда, а фотографиите на различни представители на етнически малцинства са изпълнени са силна емоция и натурализъм, какъвто може да се почерпи само от корените на живота. Арменските портрети остават задълго в съзнанието, а черно-белите фотографии на Гаро Кешишян са изпълнени с емоция, обогатена с видими само за вътрешното око пищни цветове. Един от най-добрите разказвачи на истории, уловени през талантливия фотообектив.