Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Вроцлав – градът на стоте моста, които всъщност са триста

Вроцлав е щур град. В него влак отива към небето, пред Националната концертна зала свири оркестър от тролове, а в центъра си правят плаж – в пясъчници! Това е град, за който казват, че има хилядолетна традиция, а едва 70-годишна история. Наричат го града на стоте моста, но всъщност мостовете в него са над 300.

В покрайнините противните комунистически панелки сякаш бранят с бетонните си снаги перлата в центъра – Стария град с безбройните катедрали и храмове. “Ние може би сме единствените, които имаме квартал на толерантността – католическа, протестантска, православна църква и синагога наблизо една до друга”, казват местните. Не са единствените, но това е друга работа.

С вечерния здрач по централните улици неусетно се спуска неустоима пъстроцветна и ароматна лудост. Скари с апетитно цвъртящи наденички, шишчета и пържоли, шарени сергии, улични музиканти, живи статуи, жонгльори с огньове и народ – жужащ, весело подвикващ, пиян или просто пиян от радост. Да не забравим и трите пясъчника със забито платно от сърф, където човек може да се излегне в шезлонг и да посръбва летен коктейл в прохладната привечер.

“Ринек” – пазарният площад, е втори по големина в Полша след този в Краков. Ограден от ресторанти, северната и южната му страна са били разрушени през Втората световна война и са изградени наново в разностилни редици от сгради, разлюляни между арнуво-то и готическия стил. В центъра има стъклен фонтан във формата на дълга вълна, пред който често свирят самодейни банди. Понякога зяпачите се събират и за друго – ако някой почерпен младеж рече да се цамбурне във водата.

Младите хора в града са много. И голяма част от тях са заети с мероприятията на Вроцлав – Европейска столица на културата 2016. Информационен център на организацията е в сградата “Барбара” – бивше кафене, което през соца е било сборно място на интелектуалци дисиденти. Впоследствие превърнато в магазин за обувки и наскоро реновирано в модерен център със закусвалня. Толкова модерен, че се допускат и домашни кучета.

Дали споменахме, че градът е превзет от тролове? В началото на ХХI век градската управа решава, че тролът е подходящ символ на града. Това не е произволно. Всъщност през комунизма троловете стават символ на съпротивителното движение Оранжева алтернатива, която действа с методите на нонсенса и абсурдизма. Рисуват ги като графити по стените, нещо като оплезен език към цензурата. Дори се провеждат акции – стотици граждани на Вроцлав, облечени като оранжеви джудженца, протестират, настоявайки за оставката на Гаргамел.

И така през 2001-ва е взето решение тролът да стане символ на града. Симпатичните фигурки на бронзови джудженца са усвоили цялата градска среда – бутат колички с багаж или спят сладко в креватче покрай хотелите, пият бира пред кръчмите или гледат печално, оковани в пранги, зад решетките на прозорец. Пред невероятната модерна сграда на Националния музикален форум има цял симфоничен оркестър от бронзови джудженца – с диригент, попютри, дори партитура, която е паднала на земята. Твърди се, че това е най-големият подобен комплекс в Централна и Източна Европа. Има 4 зали – голяма за симфонични концерти с 1804 места и специализирани камерни – за класически концерти, хорова музика, джаз концерти и др. Акустиката във всички зали може да бъде променяна – в по-малките с помощта на акустични завеси, а в централната зала и с акустични гърнета. Външният дизайн на сградата е на полски архитекти, а за акустиката отговаря нюйоркската компания Arup.

Вроцлав е най-големият град в Западна Полша, разположен е на р. Одра и има 600-хилядно население.

Една от съвременните трагедии на града е голямото наводнение през 1997 г. Тогава жителите на този небивал град зарязват собствената си покъщнина и се стичат към две локации – да спасят книгите от градската библиотека и животните в зоопарка. Странно е това единство на хора, които практически идват от всички краища на Полша. Защото Вроцлав е град без корени. При прераз­пределението на границите след Втората световна война германците от дотогавашния гр. Бреслау са изселени, а в техните къщи са настанени поляците от Лвов, който остава в рамките на Съветска Украйна.

“Когато пристигнах във Вроцлав, бях потресен от това как всеки ти разказва историята на рода си – обобщава британският режисьор Крис Болдуин, живял през последните няколко години в града. – Тези истории са олицетворение на събитията от ХХ век, събития, които биха могли да се повторят по един странен и ужасен начин през ХХI, ако не внимаваме. Един от най-опасните въпроси – това открих при разговорите си с местните – е “Откъде си?”. Никой не е оттук. Зададеш ли този въпрос, поставяш открита дискусията за цялата следвоенна реорганизация на Европа.”

Според Крис Болдуин “невероятното на Вроцлав е, че обединява едновременно най-прекрасните тенденции на ХХ век, както и най-ужасните трагедии на периода. През 1945 г. този град е бил епицентър на злото. Еврейското население е поголовно избито, останалите – ликвидирани от нахлуването на съветската и немската армия. Всичко е било унищожено и е трябвало да бъде издигнато наново. Когато възкресяваш един град, трябва непременно да започнеш с ценностите, а не със сградите. Оттогава насам градът е преминал през невероятна трансформация.”

Годината, в която Вроцлав е Европейска столица, е изпълнена със събития – те са над 2000. Част от проектите са грандиозни – каквото беше мегашоуто в края на фестивала Flow (“Прилив”) на 11 юни. Крис Болдуин е режисьор на 4-те основни кулминационни събития за 2016-а, като Flow е предпоследно, а с последното Hеaven (“Рай”) през декември ще приключи годината, в която Вроцлав е Европейска столица на културата.

Пиротехника, 3D мапинг и лазери в небето, 600 души технически екип и екипажите на 4 кораба и 41 лодки участваха в спектакъла, осъществен с 500 000 кг техническо оборудване. Четирима млади композитори Уди Пърлман (Израел), Амир Шпилман (Германия), Жири Кабат (Чехия) и Павел Романсчук (Полша) работят с 4 оркестъра, за да създадат частите на кантатата, посветена на град Вроцлав. Тя се изпълнява от 300 музиканти, подредени на сцена, специално издигната край реката. 60 хиляди гледаха незабравимото нощно шоу край р. Одра.

Но в града почти всекидневно се случват най-различни фестивали, хепънинги и граждански акции от по-дребен калибър. Те са свързани с музиката, киното, словото, драматичните и визуалните изкуства. Градската среда се усвоява по всякакви начини – като се боядиса фасадата на сграда в един от по-бедните квартали, за да се прожектира върху нея кино на открито, като се направи градинка на мястото на изоставена сграда, към която местни бизнесмени проявяват апетити, и по този начин се застави градската управа да не продава петното. Като във вътрешен двор се изработи пейка от светещи букви, изписващи думата “обичам”. В проектите масово участват обикновените хора – над 200 проекта идват от населението на града. Например в този на група пенсионери, които решават да изразят своя поглед за света чрез хайку. Книгата с пенсионерска поезия е толкова успешна, че е преведена на английски и японски.

“Когато кандидатствахме за европейски град на културата, кметът Рафал Дуткевич ми даде три задачи: в културните събития да се включат двойно повече жители на града, туризмът да се увеличи двукратно и Вроцлав да стане разпознаваем в цяла Европа”, разказва Кшищоф Май, директорът на Европейска столица на културата във Вроцлав. И наистина – от 2 млн. годишен приток на туристи през 2013-а през 2016-а се очаква броят им да достигне 6 млн.

“Аз съм късметлия. Най-дългогодишният директор съм и разполагам с един от най-големите бюджети за прояви – 80 милиона евро. От тях 32 милиона са от държавата, а останалата част – от общината и от спонсори. Това ни позволява да каним световни звезди като Енио Мориконе, Дейвид Гилмор – чийто концерт е тази вечер, “Лимп Бискит”,” Рамщайн”, виртуоза на пианото Ланг Ланг, Метрополитън опера.”

И в момента по улиците на Вроцлав е гъмжило. Нощем множеството се отлива от катедралите и музеите към китните кръчмици по централния площад “Ринек” – неустоими с невероятно вкусните си ястия, десерти, които разтапят сърцето, и прясна бира в запотени чаши.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.