Знаменитости отдават почит на Арета Франклин

Още през 2015 г. трябвало да сменят дисковия масив В резервния център на Търговския регистър работят само климатиците

ПРАВО НА ОТГОВОР

Катар налива $15 млрд. в турската икономика

Скарлет Йохансон е най-високоплатената актриса в света

Коли и камиони вървят по мост на 5 века Кадин мост в село Невестино е построен през далечната 1470 г.

Скандинавските авантюри на ЦСКА

Посолството на САЩ в Прищина: Косово и Сърбия нямат неограничена свобода на действие

20 изчезнали след срутването в Генуа (ИНФОГРАФИКА) Рим обяви извънредно положение, деблокира 5 млн. евро

Вашингтон заплашва Анкара с нови санкции, ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен

Нападнаха с бомби офис на италианската крайнодясна партия „Лига“

Директорът на „Аварийна помощ“ пред „Труд“: Открито е опасно нерегламентирано сметище в София

„Балкански синдром“ влиза в учебника по литература Задължителните текстове ще са подредени в девет теми, учениците също ще могат да предлагат произведения

327 медикамента заличени от пазара 867 продукта са били одобрени от агенцията

Огромна вълна помете две деца във Варна (обзор) Водолази изкараха тялото на Мариян, след часове издирване нямаше следа от Диян

Ердоган мисли, че той държи картите в схватката с ЕС

Отношенията на Анкара с Русия, САЩ, Сирия, Иран и Израел са напрегнати

Кампанията за Брекзит във Великобритания и възходът на популистката десница в Европа още повече разклатиха надеждите на Турция някога изобщо да се присъедини към ЕС, оставяйки президента Реджеп Тайип Ердоган в голяма степен безразличен към нейните критики и отслабвайки основите на реформирането на Турция.

Въпреки че никоя от страните няма интерес да прекрати продължаващия от десетилетие процес на присъединяване, техните отношения са все по-делови, водени от взаимна нужда в области като миграцията, търговията и сигурността, а не толкова от доближаване към нормите на Европейския съюз за демокрацията и основните права.

Предупрежденията на популистки лидери в Европа за пълзяща ислямизация и на поддръжници за британското излизане от ЕС, за тежки последствия, ако Турция, мюсюлманска страна със 78-милионно население, някога се присъедини, накараха турските лидери да се оплакват все по-открито от това, което разглеждат като европейска ислямофобия.

„Европа, ти не ни искаш, защото мнозинството от населението ни са мюсюлмани… Знаехме го, но се опитахме да покажем нашата искреност”, заяви президентът Ердоган на церемония в Истанбул в сряда, в навечерието на британския референдум за Брекзит, отбелязвайки саркастично, че и Турция може да проведе подобен референдум.

„Ще излезем и попитаме обществеността дали трябва да продължим преговорите с ЕС”, каза той.

Досега Турция изпълнява своята страна от ключовото споразумение с Брюксел за спиране на нелегалната миграция към Европа през бреговете й в замяна на финансова помощ, обещание за безвизови пътувания в много от страните на блока и ускорени преговори за членство. Но тя обезпокои лидерите на ЕС, като продължи с действията си срещу опоненти на Ердоган, включително стъпки за преследване на прокюрдски опозиционни политици по подозрения в тероризъм, задържане на журналисти и учени и обвинения в съдебната система, разглеждани от критиците като чистка на съдии дисиденти.

„Споразумението ЕС – Турция (за миграцията) е валидно и въпреки публичния шум няма причина за опасения, че няма да бъде”, заяви високопоставен източник от ЕС пред Ройтерс, посочвайки, че броят на нелегалните мигранти, пристигащи от Турция, рязко е намалял.

„Има обаче основания да сме доста разтревожени за цялостната посока на движение на Турция”, каза източникът, отбелязвайки плановете за преназначения на стотици съдии и неотдавнашното отнемане на имунитета на членове на парламента като стъпка към съдебното преследване на опозиционни депутати.

Турция досега отказва да отстъпи по основното препятствие в усилията й да осигури безвизово пътуване за гражданите си в Шенгенската зона от 26 държави в Европа, а именно, исканията на ЕС да промени широките си антитерористични закони, използвани срещу интелектуалци, кюрдски симпатизанти и критици на Ердоган.

Това създава риск от провокиране на допълнителна враждебност в скептичния Европейски парламент – институцията на ЕС, която най-силно надига глас по отношение на човешките права и свободи и която следва да одобри визовата либерализация.

Турция казва, че антитерористичните закони са изключително важни в момент, когато бунтът на бойците в предимно кюрдския югоизток на страната е най-разгорещен от 90-те години насам и когато е изправена пред нарастваща заплаха от бойците на „Ислямска държава” от съседна Сирия.

„Не може да става дума за промяна на подхода”, каза за Ройтерс Ясин Актай, заместник-председател на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

Представители и на двете страни обаче се надяват на компромис.

Някои лидери на ЕС, по-специално Доналд Туск, бившият премиер на Полша, който председателства срещите на върха на ЕС и участва в договарянето на споразумението за миграцията с Ердоган, казва, че не би трябвало Турция да получи цялото признание за намаляването на броя на пристигналите мигранти.

Затягането на границите и изолирането на Гърция от останалата част на Европа доведе до спад още преди споразумението с Анкара да бъде подписано, каза представител на ЕС, намеквайки, че Турция не е в чак толкова силна преговорна позиция, колкото вероятно си мисли.

„Мислим, че имаме лоста. Не сме изцяло в ръцете на Турция”, каза представителят.

Сътрудници в Брюксел отбелязват също, че отношенията на Анкара с Русия, САЩ, Сирия, Иран и Израел са напрегнати, откъдето идва и нуждата й от по-добри отношения с ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви миналия месец, че Ердоган трябва „да премисли два пъти”, преди да откаже да промени антитерористичните закони, и предупреди, че той ще „трябва да обясни на турския народ защо е отговорен пред тях, че не получават право на свободно пътуване в Европа”.

Сприхавият турски лидер, свикнал да демонизира ЕС пред лоялните си поддръжници, търси обществена подкрепа за промяна на конституцията и увеличаване на правомощията на президента. Той разчита на подкрепата на националистите, които имат интерес той да следва твърд подход към кюрдските бойци, а не да се кланя на Брюксел.

„Поначало Ердоган може би си е направил сметката, че макар и визовата либерализация да е положително развитие, тя не е достатъчна придобивка в замяна на това подходът му към терора да бъде сметнат за по-мек”, казва Синан Юлген, председател на базирания в Истанбул мозъчен тръст ЕДАМ. Подобни политически сметки ще натежават все повече в същината на договорките на Турция с ЕС, каза Юлген, прогнозирайки, че Анкара ще сътрудничи с Брюксел само в области, където вижда ясен стратегически интерес.

„За всички практически цели динамиката на присъединяването е мъртва… По някакъв начин това вече е без значение по отношение на Ердоган”, заяви Юлген, гостуващ преподавател в „Карнеги Юръп” и бивш дипломат от турската делегация в ЕС.

„Би било само откъслечно усилие да се измислят области на взаимен интерес и да се изградят структури на сътрудничество, когато се увеличи необходимостта… Такъв е случаят с бежанците, такъв ще бъде и случаят за икономическата интеграция, вероятно и за сътрудничеството в борбата срещу тероризма и други области като тази”, смята Юлген.

Турция ще направи скромна стъпка в процеса на присъединяване на 30 юни, когато отвори нова глава в преговорите с ЕС за бюджетна политика.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.