На 17 август 2018 да почерпят

„Лудогорец“ остана сам от родните клубове в Европа

ЦСКА атакува и през Трансилвания

Знаменитости отдават почит на Арета Франклин

Още през 2015 г. трябвало да сменят дисковия масив В резервния център на Търговския регистър работят само климатиците

ПРАВО НА ОТГОВОР

Катар налива $15 млрд. в турската икономика

Скарлет Йохансон е най-високоплатената актриса в света

Коли и камиони вървят по мост на 5 века Кадин мост в село Невестино е построен през далечната 1470 г.

Скандинавските авантюри на ЦСКА

Посолството на САЩ в Прищина: Косово и Сърбия нямат неограничена свобода на действие

20 изчезнали след срутването в Генуа (ИНФОГРАФИКА) Рим обяви извънредно положение, деблокира 5 млн. евро

Вашингтон заплашва Анкара с нови санкции, ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен

Нападнаха с бомби офис на италианската крайнодясна партия „Лига“

Директорът на „Аварийна помощ“ пред „Труд“: Открито е опасно нерегламентирано сметище в София

Брекзит застрашава свободния достъп на българи

Ако Великобритания напусне, за да получи достъп до общия пазар, ще е нужно съгласието на всички страни членки, включително и от нас

Великобритания гласува за излизане от Европейския съюз на референдума в края на миналата седмица. С малко мнозинство, но при относително висока избирателна активност англичаните (но не и шотландците) одобриха така наречения Брекзит. Това без съмнение е историческо решение – въпреки че все още не е ясно с какво ще остане в историята.

След обявените резултати от референдума премиерът на Великобритания Дейвид Камерън побърза да подаде оставка. Нещо повече, той обяви, че няма да изпрати заявление за излизане на Обединеното кралство от ЕС и ще остави този въпрос на следващия премиер. Дори привържениците на Брекзит твърдят, че не бива да се бърза със заявлението за излизане – защото веднъж подадено, то е необратимо и 2 години по-късно страната автоматично престава да бъде член на ЕС, губейки достъпа до общия пазар.

Какво е отражението върху България?

От една страна, Великобритания е твърде далеч, за да повлияе директно. Делът на Обединеното кралство в българската международна търговия е под 3%, делът в чуждите инвестиции е 6%, а и няма нито една английска банка в България. Затова прекият ефект няма да е толкова силен, колкото кризата с Гърция, която ни е непосредствен съсед. В случая с Великобритания най-силен директен ефект могат да почувстват страни като Ирландия, Холандия, Белгия, Кипър.

От друга страна обаче, Великобритания е втората най-голяма икономика в Европа и в голяма степен е интегрирана с континента. Съответно Брекзит ще има много по-мащабни ефекти, отколкото гръцката криза. Някои вече прогнозираха по-нисък икономически растеж за ЕС – а това без съмнение ще се отрази и на България. Но това не е най-страшното. Стратегическият риск е Брекзит да създаде верижна реакция, други страни също да излязат, като по този начин ЕС може да бъде разрушен. Това няма да е фатално за Запада, но за новите (и бедни) страни членки като България и Румъния ще е тежък удар, който ще ги върне в 90-те години. Затова е важно ЕС да си извади правилните поуки от Брекзит и да се фокусира върху реформите.

За България има един практичен въпрос, свързан с Брекзит – свободното движение на хора. Дебатът за Брекзит беше доминиран от въпроса с миграцията и контрола върху границите. Поддръжниците на излизане обещаха, че Великобритания извън ЕС ще може да спре „безконтролното“ навлизане на европейски мигранти и ще има политически натиск това обещание да бъде изпълнено, поне в някаква степен. Съмнявам се, че Великобритания би се осмелила да въведе визи за Германия или Ирландия, съответно рискът е по-голям за новите страни членки – особено Полша, Румъния и България. Неслучайно за същите страни има визи от САЩ и Канада.

Според последните данни към март 2016 г. във Великобритания има 232 хиляди работещи румънци и българи. От другите нови страни членки работещите са 974 хиляди. Работещите във Великобритания българи са поне 60 хиляди, а отделно има още поне 20 хиляди, които не работят (включително студенти, деца и пр.). Откакто България е член на ЕС, бяха значително намалени и таксите за българи в английските университети, откриха се и много нискотарифни полети, което направи Острова по-достъпен за българи. Всичко това е под заплаха.

Разбира се, не всичко е предрешено. Дори след Брекзит Великобритания иска достъп до общия пазар – а за да го получи, е нужно съгласието на всички страни членки, вкл. България. Това дава известен шанс на България да защити своите интереси, макар че ще бъде много трудно.

*Авторът е старши икономист, Институт „Отворено общество“, заглавието е на редакцията

Ще се търси смелчага за поста на премиер

Лондон ще бави топката, докато решат как точно ще действат и намерят някой храбрец, който е готов да поеме премиерския пост, без да разцепи управляващата партия и без да изгони Шотландия. Някои дори се чудят дали въобще заявлението за напускане ще бъде подадено и как ще реагира парламентът, който е с проевропейско мнозинство. С други думи, изглежда сякаш процесът на Брекзит ще се проточи с години и дотогава Великобритания ще остане член на ЕС. Този период обаче ще се характеризира с висока несигурност, тъй като не е ясно какъв достъп до общия пазар ще получи Великобритания след излизането си. Много компании и банки могат да се окажат отрязани от общия пазар на ЕС – или поне затруднени заради мита и тежки процедури.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.