Секси лъвицата Оливия Уайлд ще се пробва в режисурата Дебютният филм на мацето се казва “Booksmart”

ООН прие единодушно резолюция за прекратяване на огъня в Сирия

Филм с българско участие спечели “Златна мечка” на “Берлинале” (СНИМКИ)

Шофьорка заби колата си във бензиностанция в Благоевград

Все повече туристи от Азия идват у нас с цел винен туризъм

Работодатели дават щедри бонуси за довеждане на нов колега в офиса

Сидеров: Мога да намера нов енергиен министър

КАТ преброи 2536 ранени по-малко от лекарите Разлика с над 22% между данните на МВР и Министерство на здравеопазването установи Институтът за пътна безопасност

Забраниха играчките оръжия в пакистанска провинция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в неделя, 25 февруари 2018

Сняг и паднали дървета на Шипченския проход

Въоръжен мъж се барикадира в дома си във Велинград Излезе да вземе дърва за печката и го арестуваха

„Левски“ подгони вечния съперник

Цветанов в Сандански: Усилията на ГЕРБ са насочени към реализирането на успешни политики в местната власт

“Реал” се утвърди в тройката

Жалният вой на „Капитал“ срещу „Техномаркет“

Олигархът Иво Прокопиев и арестуваният в Италия за данъчни измами бивш собственик на „Техномаркет“ Николай Китов с обща фирма

Преди седмица „Труд” излезе с публикация как бившите собственици на „Техномаркет” Китов и Кусев са разработили схема за източване на дружеството.

Припомняме отново тази схема. През 2006/2007 г. „Техномаркет” прехвърля собствените си магазини, общо 14 на брой, на новоучредена от Китов и Кусев фирма купувач „Глориент инвестмънт БГ”, без да е заплатена реална цена за магазините. Вместо това буквално в деня, следващ всяко отделно прехвърляне, „Глориент инвестмънт БГ” отдава под наем придобития магазин отново на „Техномаркет”. Така най-големият доставчик на бяла и черна техника в страна се оказва принуден да заплаща солидни наеми за доскоро собствените си магазини, и то без срещу прехвърлянето им да е получил цена.

За периода от извършването на сделките до настоящия момент в касата на новия собственик „Глориент инвестмънт БГ” са постъпили реално около 140 млн. лева наеми. Огромни пари, които без никаква икономическа логика са били извадени от „Техномаркет”, за да обслужват бившите собственици на дружеството Китов и Кусев и техните чуждестранни „инвеститори”. Същите тези „инвеститори” в петък получиха трибуна във вестник „Капитал”, за да се оплакват колко несигурна била ситуацията в България – защото, видите ли, „кранчето”, през което години наред са получавали доходи буквално ограбвайки една българска компания, било спряно. Защо ли? Та чак писали писма до чужди посланици – вероятно с искане българското дружество да не прави опити да си защити интересите, въпреки че години наред грубо е източвано през схемата с наемите.

Остава да разберем кой посланик ще последва примера на вездесъщия Дьо Кабан и ще се намеси в един чисто гражданскоправен спор, и то в полза на група схемаджии – родни и чуждестранни, единият от които дори разследван в Италия (не в България, а в Италия) за данъчни престъпления. Припомняме, че Китов бе издирван от Интерпол и екстрадиран по искане на италианските власти.

Темата е интересна и „Труд” ще продължи да разследва фактите около историята на „Техномаркет” и дейността на бившите й собственици – дейност, свързана с източване на огромни суми, умишлено създаване на губещи проекти в чужбина, последвани от фалити, плащания към офшорни фирми на формални основания и т.н.

А защо да не поразровим що за чуждестранни инвеститори са лицата, станали съдружници в дружеството „Глориент инвестмънт БГ” с разследвания за данъчни измами в Италия Николай Китов и защо тези „инвеститори” въпреки притежаваните от тях 40% от капитала на „Глориент инвестмънт БГ”, не са си осигурили контрол в управлението – поне втори управител, който да представлява заедно с Кусев. Не е ли логично, ако си инвестирал реално (както те твърдят) в българското дружество, да поискаш поне втори управител. Вероятно „доверието” им в Китов и Кусев (тези честни български бизнесмени) или е безгранично, или чужденците само формално са съдружници – за пред хората.

В публикацията на „Капитал” „Няма „Техно”, всичко е мое”, от петък, „Труд” бе обвинен, че „често защитавал интересите на

Пеевски …”. Странно как. Може би не трябваше да коментираме темата с източването на „Техномаркет”, защото мажоритарен акционер в дружеството към момента е именно Пеевски? Напротив – дори ще продължим да се интересуваме от темата въпреки Пеевски. Защото темата е важна, а не Пеевски.

За „Капитал” обаче не темата е важна – важен е само Пеевски. Той присъства на почти всички страници на вестника. Така са се фиксирали в Пеевски колегите от „Капитал”, че ако вестникът си смени името от „Капитал” на вестник „Пеевски днес”, едва ли на някой ще му направи впечатление. Въобще какво ли би правил Иво Прокопиев, ако го нямаше Пеевски? И в случая с „Техномаркет” щеше ли да вземе отношение и да публикува материали, ако Пеевски не бе собственик на дружеството. Едва ли. Но с Пеевски е друго – отваря се отново поредната възможност да се правят познатите ни инсинуации. Пеевски иска да „придобие чужда собственост насилствено”, „не плаща наеми”, Пеевски е „брокер в съдебната система” и т.н. Не истината има значение за Прокопиев, а само инсинуациите, които могат да се създадат по отношение на Пеевски.

Има обаче и друга причина за интереса на Прокопиев към случая с „Техномаркет” и това е фирма „Биз еър” ООД – за частни авиопревози, учредена през 2008 г. между притежаваната от Прокопиев „Алфа финанс холдинг” и „Техномаркет”, тогава собственост на Николай Китов. Така на практика Прокопиев и разследваният за данъчни измами в Италия Николай Китов се оказва, че са имали и общ бизнес, в който са налели немалко финанси. Вероятно са и добри познати и са имали общи интереси. Нищо не е случайно.

Всъщност под лустрото на „икономическа журналистика”, „различни гледни точки” и прочие добре звучащи клишета „Капитал” прави, и то не за пръв път, директен и недопустим опит за въздействие върху българския съд в интерес на определена фирма. Похват, използван многократно от „моралните” журналисти на Прокопиев. По какъв друг начин иначе трябва да се тълкуват внушенията в материала на „Капитал”: „При легендарните и добре описвани позиции на Делян Пеевски като брокер в съдебната система, дори и да са уверени в правотата си, инвеститорите в „Глориент” рискуват да се сблъскат със съдебни състави, които вземат решение под натиск.”

Елементарен подход, и то, като се има предвид, че Софийският градски съд, което е добре известно на всички, се контролира от Съюза на съдиите, която „протестърска” организация е твърде близка до бившия министър Христо Иванов и до самия Иво Прокопиев. Но едно внушение, повторено десетки пъти на страниците на „Капитал” и „Дневник”, ще се използва безотказно от тези медии като едва ли не несъмнен и доказан „факт”. Подобен похват няма нищо общо със сериозната журналистика.

Още по-скандално и несериозно е да се създава и внушението – „внимавайте как ще отсъдите, защото ние сме европейци и ще се оплачем на европейските посланици”, при положение че „европейският” фонд на Майкъл Юлер се оказва регистриран в офшорната дестинация остров Ман и е с неясни крайни собственици – също офшорни дружества. Когато аргументите не стигат и не си убеден в правотата си, неминуемо влиза в употреба използваното вече клише „ще се оплачем на европейските посланици”. И тук всички трябва да започнем да треперим от страх.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.