Хеликоптери, войници, сериозни лица на генерали и безброй камери наоколо: всеки път, когато се провеждат съвместни военни учения между Русия и Сърбия, се устройва голямо шоу. Такова е планирано и за тази година. Но фактът, че сръбската пехота редовно се включва и в маневрите на НАТО, се отразява твърде скромно в балканската държава, се казва в материал на Deutsche Welle.

Дебатите избухнаха с нова сила, когато президентът на Сърбия Томислав Николич за пореден път повтори, че страната никога няма да стане член на НАТО, тъй като не желае „да участва във войни“. Но Белград продължава да се упражнява в еквилибристика. Признак на политическа мъдрост или отсъствие на дългосрочна стратегия е това? Мненията на експертите в това отношение се разделят.

Министър-председателят Александър Вучич има опит в подобни двойни игри. Ярък националист през 90-те години на XX век, днес той е считан за привърженик на приемането на страната в ЕС и за реформатор, който заради прагматичния подход към Косово стана едва ли не пример за подражание в Брюксел. Но малко след изборите той побърза да отлети в Москва, за да чуе мнението на Путин.

„Участието във военни маневри и на двете страни е един вид гаранция, че няма да бъде направен избор в полза на една от двете“, твърди белградският експерт по икономически въпроси Михайло Чернобря. Сърбия трябва да бъде „къща с две врати“.

„Днес силите на страните членки на алианса са разположени в Източна Европа в отговор на агресивното поведение на Москва в Украйна и заплахите за държавите от балтийския регион. Това, че при тази напрегната атмосфера Сърбия се опитва да седи на два стола, показва, че страната не е суверенна и че не е формулирала собствените си интереси“, подчертава Милич.

„Принципно сътрудничеството с Русия, в това число и във военната област, не пречи на членството в ЕС“, гласи официалната позиция на Берлин. В същото време като кандидат за ЕС Сърбия пое ангажимент да адаптира собствената си политика за сигурност към брюкселските стандарти. Освен това в коалиционния договор на настоящото германско правителство се казва, че „голямата коалиция“ от социалдемократи и християндемократи „активно ще подпомага“ процеса на сближаване на държавите от Западните Балкани и ЕС.

Неотдавна руските държавни средства за масова информация разпространиха съобщение, което още повече усложни двусмислената позиция на Белград: в близко време със Сърбия ще бъдат проведени преговори за унифициране на търговския режим с ЕАИО, в който Москва има водеща роля.

Главната цел е създаването на зона за свободна търговия между държавите членки на ЕАИО и Сърбия. Един от министрите на правителството в Белград потвърди информацията и изрази надежди, че по този начин страната му ще получи нов пазар за износ преди всичко на произведени в Сърбия автомобили „Фиат“, пилешко месо и сирене.

Сръбската преса реагира с въодушевление на новината. „Путин одобрява началото на преговорите“, бе заглавието на статия от всекидневника „Политика“, докато в същото време „Вечерни новини“ празнува: „Сръбски стоки за 180 млн. купувачи!“

В сръбската си редакция Sputnik дори препоръчва ЕАИО като алтернатива на ЕС. Елена Милич предполага, че тези две организации играят в две отделни и съвършено различни лиги: „ЕС регулира само въпросите с търговията и не се интересува от ценности, права на човека и върховенство на закона“, отбеляза Милич.

Най-късно до 2020 г. Сърбия планира да изпълни всички критерии за членство в ЕС. След това правителството в Белград очаква от Брюксел зелена светлина за процедурите за присъединяване. Но експертът Чернобря оценява този план като извънредно амбициозен. „Междинната фаза ще продължи по-дълго и Белград ще се постарае да използва това за своите цели“, обясни професорът. Изцяло в духа на сръбската поговорка „Ласковото теле суче от две майки“, обобщава Чернобря.

( От Deutsche Welle, преводът е на агенция „Фокус“)