"Игра на огромна църковна геополитика" – по този начин журналистът Тони Николов определи събитията преди и по време на Великия събор на православните църкви в Крит, предаде БТВ. В събора не участваха много от цътквите: Българската православна църква, антиохийската патриаршия, грузинската, както и най-голямата патриаршия - руската.

„В много от тези църкви има несъгласни с това, че не присъстват на събора”, посочи журналистът и даде като пример факта, че у нас неврокопският митрополит Серафим и варненският Йоан са били „за” участие в мероприятието.

БПЦ изтъкна като формален повод да не изпрати представител на сбора несъгласието й с документ, касаещ отношението на православната църква към останалите християни. Николов посочи, че и други са го критикували, но са взели участие в събора, а даже конкретният документ е бил редактиран по искане на гръцката страна. Той коментира и че нашият синод е реагирал в последния възможен момент, а документи, свързани със събора, са се обсъждали 2 години.

Според журналиста, в основата на бойкота е несъгласието на влиятелната патриаршия в Москва с друг предсъборен документ, в който специално се подчертава, че църквата не приема разпалването на конфликти и заграбването на чужди територии – позиция, която би поставила патриарх Кирил в деликатно положение след събитията в Крим.

Журналистът Велислава Дърева смята, обаче, че за „дългата ръка” на Русия не може да се говори. „Този събор беше тържество на икуменизма и авторитаризма на (вселенския патриарх) Вартоломей”, заяви тя, като допълни, че целта е била съборът да стане постоянно действащ орган, който да се меси в делата на автокефалните църкви.