Меси си отива (обзор)

В “Барселона” той е №1 за всички времена, но в Аржентина е №2. Лионел Меси не е първият, няма да бъде и последният, който не успява да стане пророк в собствената си родина. Там футболният бог беше и остава Диего Марадона. Смятаният за негов наследник Меси не успя да се измъкне от тежката му сянка и да спечели голям турнир на национално ниво.

В неделната вечер Аржентина загуби, а Меси изпусна дузпа във финала на Копа Америка срещу Чили (виж стр. 30). Още преди да изсъхне косата му от душа, той неочаквано обяви, че повече няма да играе за националния отбор. По този начин може би най-талантливият футболист в историята се отказа от несполучливите досега опити да си вдигне приживе паметник в своята родина. Сравненията с другия велик аржентинец Марадона са неизбежни. И въпросът не е кой от тях е по-по-най (защото и двамата са безподобни), а кой е докарвал народа си до делириум. Марадона го направи със спечеленото световно първенство в Мексико през 1986 г., а Меси загуби четири финала (Копа Америка през 2008, 2015 и 2016 г., Мондиал 2014). И само на 29 години магьосникът реши да съблече завинаги синьо-бялата фланелка, с която е вдигнал само един трофей – олимпийското злато през 2008 г. с два негови гола от дузпи във финала срещу Нигерия. Съвпадение – и Димитър Бербатов се отказа да играе за България на 29-годишна възраст в разцвета на кариерата си в “Манчестър Юнайтед”.

Фаталният 113-и мач на Меси за Аржентина можеше и да не бъде последен за него, ако беше вкарал първата дузпа във финала срещу Чили. Но когато прати топката над вратата, скри лицето си във фланелката, олюля се и догледа останалите изпълнения не като човек, който се надява да не загуби, а като някой, който вече е загубил и е взел своето решение да абдикира. Днес за феновете е трудно да си представят, че следващото световно първенство в Русия след две години ще бъде без Меси. Но трябва да свикват.

Феноменалният аржентинец бе подложен на нечовешки натиск и свръхочаквания да постигне (поне) това, което направи Марадона. За разлика от Гарет Бейл и Кристиано Роналдо, които са супериграчи, заобиколени от посредствени съотборници в националния, Меси имаше край себе си страхотни футболисти като Хавиер Масчерано, Серхио Агуеро, Гонсало Игуаин. Вероятно те също ще се оттеглят от националния и едно голямо аржентинско поколение ще слезе от сцената, без да заслужи аплодисменти. Три загубени финала в три последователни години са твърде тежко бреме. Особено за Меси, който до момента е спечелил 29 трофея с “Барселона”. В клубния си отбор той (почти) не знае какво е да губиш. Оставил е толкова могъщ отпечатък върху играта на тима, колкото архитектът Антони Гауди върху облика на града.

В националния обаче Меси прегръща поражения във всеки турнир. И вече му дойдоха в повече. На милиони запалянковци им иде да плачат заедно с него, когато гледат сълзите в очите му след загубения финал срещу Чили. Това момче ще липсва дяволски много, тепърва ще усещаме колко. Направо не е за вярване, че приключва една ера, започнала на 17 август 2005 г., когато селекционерът Хосе Пекерман го вика за първи път в националния за контрола срещу Унгария. Дебютът на 18-годишния талант е кошмарен – влиза резерва и само след две минути е изгонен, защото отвръща на провокация на съперник. В третия си мач вече е титуляр в световна квалификация срещу Перу и печели дузпа, треньорът го нарича “бижу”, медиите – “новия Марадона”. В петия си двубой вкарва първия от общо 55-те си гола за Аржентина (рекорд). На световното през 2006 г. игра във втория мач на своите срещу Сърбия, но не и в загубения четвъртфинал срещу Германия. Оттогава е непоклатим титуляр. На следващия мондиал отново Германия спира Аржентина на четвъртфинал, а Меси е издигнат до капитан с решение на треньора Марадона. На Копа Америка през 2011 г. той не вкарва нито един гол, а отборът му пак отпада на четвърjфнинал. На световното през 2014 г. за пореден път Аржентина си счупи зъбите в Германия и загуби финала, а Меси бе избран за най-добър играч на турнира (за мнозина скандално). И така се стигна до тазгодишната Копа Америка, след която звездата сложи край на 11-годишната си кариера в националния с много голове, но без купа. Без такъв трофей Меси може и да бъде най-добрият футболист за всички времена, но няма да е най-великият.

Меси: Не успях да стана шампион

“Моментът е тежък за мен, сега не мога да правя анализи”, каза Лионел Меси пред журналисти, след като Аржентина загуби финала на Копа Америка срещу Чили. И в следващото изречение звездата взриви бомбата: “В съблекалнята си помислих, че това е краят за мен в националния отбор. Повече няма да играя. Не е за мен. Така се чувствам сега. Изпуснах важна дузпа и усещам огромна тъга. Исках толкова много да стана шампион с Аржентина, опитах всичко, но не се получи. Не успях да го постигна.”

ЗА НЕГО

Надяваме се да размисли

Всички в отбора се надяваме, че Лионел Меси ще размисли и ще промени решението си. Точно в този момент той изпитва огромна мъка, защото изпусна дузпа и страхотен шанс да спечели купата. По-добър футболист от него не се е раждал, не трябва да го губим за националния отбор. Непрекъснатите сравнения с Марадона го уморяват и притискат. Той е Меси и е единствен.

Серхио Ромеро, вратар на Аржентина

Ще бъде позор, ако си тръгне

Ще бъде много жалко, ако Лионел Меси се поддаде на разочарованието и критиките и наистина напусне националния отбор заради загубата от Чили. Не разбирам защо хората постоянно се упражняват да го коментират и да поставят под въпрос неговото раздаване с екипа на Аржентина. В крайна сметка, ако Меси наистина си тръгне сега, това ще бъде истински позор. В същата ситуация бяхме и преди година, когато пак загубихме финала на Копа Америка.

Луис Сегура, президент на Аржентинската футболна федерация

Той е различен лидер от Марадона

Меси е изключителен футболист и личност, но той е различен тип лидер от Марадона. Лео израсна сред звездите в “Барселона” и не притежава гените на Диего, който проби от нищото. Меси не е лидер в смисъла на боец, а в смисъла на блестящ диригент. По футболни качества е на нивото на Пеле, Марадона и Кройф. Без него Аржентина щеше да бъде един посредствен отбор.

Сесар Луис Меноти, треньор на световния шампион Аржентина от 1978 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.