Търговският регистър започна поетапно да работи

Обявиха двудневен траур в Генуа

Църквата чества Успение Богородично

Президентът на Южна Корея иска да създаде общо икономическо пространство с КНДР

Днес отново слънце с максимални градуси между 30° и 35°

Земетресение с магнитуд 4,4 по Рихтер в южната част на щата Калифорния в САЩ

Полицията е обискирала три адреса след атаката край парламента в Лондон Нападателят е британски гражданин от чуждестранен произход 

Потвърдена е смъртта на 31 души в рухналия мост край Генуа

Трус от 4,9 по Рихтер разлюля Южна Италия

Освободените от Турция двама гръцки военни са пристигнали в Солун с премиерския самолет

На 15 август 2018 да почерпят

Когато “зелените” правят кочина Защо е позволено „еколозите” да летуват на „Корал”, щом го затрупват с боклук

Не е било възможно да се предвиди срутването на моста в Генуа

Христо Иванов заложил „бомбата“ в Търговския регистър Бившият правосъден министър оставил стратегическото звено без резервен център

Екопроблеми в Рила няма, те са на плажната ивица по Черноморието

Парашутист от Украйна лети над Огоста

Хиляди българи имат желание да се преселят в старата си родина

Евгени чака наш паспорт, за да се състезава за България

Едър на ръст, с остригана до голо глава, опърлени от слънцето вежди и усмивка, която грейва, щом види приятел, Евгени прилича отвсякъде на българин. Само мекия му на моменти говор издава, че е раждан някъде из пределите на бившия Съветски съюз.

„Аз съм от Украйна, но кръвта ми е българска. Вече живея в София и чакам български паспорт“, казва мъжът. Евгени Савинец е бивш офицер от украинската армия, но от една година работи у нас, а в свободното си време скача с парашут на летището край Монтана.

„Прадедите ми са тръгнали от България към Русия преди два века, аз сега се връщам – животът се върти в кръг”, усмихва се бившият военен. Историята на българите, основали цяла колония в днешна Украйна, се пази и предава от поколение на поколение сред жителите на Терновка – селце край град Николаев на около 70 км от Черно море. В края на XVIII век след поредната руско-турска война императрица Екатерина заселила част от пленените турски войници недалеч от река Буг. Но те скоро заминали нанякъде и в къщите били настанени няколко български семейства, стигнали до Одеса в бягството си от турците. Плодородната земя, просторът и близките по език хора наfколо харесали на бежанците. След първите дошли още българи, изникнали нови къщи и в средата на XX век в Терновка вече имало близо 12 000 жители. „В детството ми в Терновка живееха десетки националности – българи, гърци, арменци, азърбайджанци… Но българите бяхме като стълбове на общността – създатели на селището, задружна и трудолюбива общност, която всички уважават“, разказва Евгени. В бащиния му дом се говорело само на български език, спазвали се българските обичаи и традиции. „Баба ми Татяна знаеше много песни и приказки, но аз тичах повече след топката, отколкото да я слушам“, признава бившият офицер. След гимназията Евгени записал Педагогически институт в град Николаев със специалност физика и астрономия. Запалил се и по парашутизма и се включил в градския аероклуб. А след като взел дипломата си, станал учител. Но тогава, през 90-те години на ХХ век, започнал разпадът на Съветския съюз, заредили се реформи и кризи, заплатите започнали да се стапят и младият мъж едва събирал пари за храна. „Учителската ми заплата беше 40 долара, добре че имах и военна специалност от института, кандидатствах в армията и ме приеха“, спомня си Савинец. Заради парашутистката му подготовка младият мъж влязъл с чин лейтенант в десантна бригада и бързо станал един от асовете на поделението. Командването го пратило във Военната академия в Киев, повишили го в старши лейтенант. Но след три години и половина под пагон свободолюбивият мъж разбрал, че армията с железния й ред и куп ограничения не е за него, и напуснал. Захванал се с бизнес, но продължил да скача с парашута по аероклубовете. И все по-често започнал да мисли за връщане в родината на прадедите си. „Украйна е хубава страна, но бедността, неуредиците и корупцията са много големи. Трудно се живее там“, разказва Евгени Савинец. Според него българските оплаквания от неволи и проблеми са като детски капризи на фона на безкрайните несгоди на редовите украинци. А разбитите ни пътища са смешни на фона на огромните ями по шосетата на Украйна. Там шофьорите на камиони возят дебели дъски в каросериите и при нужда ги слагат над дълбоките ями, за да минат. Зимно време пътищата рядко се чистят. Който има мощна машина, минава, разказва парашутистът. За да се придвижва по-бързо и лесно, Евгени си купил мотор. През 2013 г. започнала революцията на Майдана, после руснаците анексирали Крим, в Донбас пламнали сражения и животът се объркал съвсем. „Аз вече бях в запаса, но много от приятели ми отидоха на фронта. Някои загинаха“, разказва с тъга бившият офицер. На няколко пъти Евгени подготвял и изпращал помощи за украинските войници. „Цялата страна подкрепя армията, но на тази война не й се вижда краят – политиката я разпалва постоянно“, смята капитанът от запаса. Но проблемите в раздираната от конфликти страна му помогнали да вземе решението за бъдещето си, което дълго премислял и отлагал, признава той. Подготвил всички необходими документи, на 3 март 2015 г. Евгени Савинец метнал две чанти с багаж на мотора си и поел към България. „За преместването ми много помогна приятел, който има сериозен бизнес. Той прехвърли свой завод от Украйна в Габрово, отвори офис в София и аз започнах работа там“, споделя мъжът. В свободното си време наследникът на българските преселници обикаля и опознава красотите на старата родина. Най му харесват планините и манастирите и вече е бил на доста места по Витоша и Балкана. Преди месеци Савинец получил статут на постоянно пребиваващ в България и кандидатствал за гражданство. Но докато уреждал новия си живот, свършил и едно от най-важните за него неща – да намери летище и парашутен клуб. Бившият десантчик обиколил няколко аеродрума, но най му харесала базата на аероклуб „Монтана“ край село Ерден. Всеки петък след работа Евгени пали мотора и отива на хълма над река Огоста. Братството на летците и парашутистите вече го е приело за свой човек и заедно сгъват копринените куполи, скачат от самолетите и вечер се веселят край хангарите. Заради богатия си опит Евгени е инструктор, но с българските си приятели крои по-големи планове. „Евгени е страхотен парашутист и ас във въздушната акробатика. Има 1728 скока. Ние нямаме добри специалисти в скоковете на четворки и разчитаме с негова помощ да изградим национален отбор“, казва Ангел Стаменов, председател на националния аероклуб. През последните години българските парашутисти са върнали старата си слава и печелят медали по цял свят. През 2018 г. България и аероклуб „Монтана“ ще бъдат домакини на световното първенство по парашутизъм. Нашите асове се надяват дотогава Евгени да стане български гражданин и да се включи в майсторските въздушни изпълнения. Бюрократичните процедури обаче са много тромави. Интервюто за получаване на български паспорт е насрочено чак за лятото на 2017 г., тревожат се Евгени и приятелите му. „Знам, че всеки, напуснал родината си, за да търси нов живот и щастие, заслужава подкрепа. Но се учудвам, че бежанци от другия край на света само минават през България и получават подслон и пари. А наследници на български фамилии от чужбина са оставени да се оправят сами и чакат години държавата да ги признае за свои“, споделя парашутистът. В Украйна има хиляди българи, които имат желание да се преселят в старата си родина, но трябва да им се помогне, да им се предоставят условия за живот и да се ускорят процедурите по получаване на гражданство, смята бившият офицер. За себе си, въпреки всички трудности, с които се сблъсква, той е сигурен, че мястото му е в България. И чака дъщеря му Ана да завърши училище, за да дойде и тя в старата родина на баща си.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.