Турция удължи извънредното положение в страната с още 3 месеца

Ограничено е движението за всички превозни средства през Троянския проход

Тир се обърна на пътя Монтана-Видин

С лихвоточки да се плащат данъци Жилищно-спестовните влогове ще може да се наследяват

Двоен самоубийствен атентат в Нигерия взе най-малко 12 жертви

Президентът награди разузнавачи посмъртно Депутатът Таско Ерменков с отличие от министъра на отбраната

Пълна каша с Истанбулската конвенция Няма нужда от нов превод, документът се ратифицира на езика, на който е договорен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 18 януари 2018

Искрен Веселинов: Ние от ВМРО сме категорични, че няма да подкрепим Истанбулската Конвенция, независимо колко превода и бъдат направени

Болниците искат парите си от НЗОК по съдебен път Въпреки решението на съда, здравната каса отказва да плати надлимитната дейност

Училища и градини с по-ниски сметки за парно Потребили сме по-малко топлоенергия през декември

Без субсидии за хора с увреждания, ако имат фирма Отпускат до 20 хиляди лева на кандидат за започване на собствен бизнес

Населението на Велико Търново се увеличава За кратко време жителите на старата столица са се увеличили с 1000 души

Прокуратурата образува досъдебно производство по случая с дъщерите в Свищов Анкета е показала, че са лица в риск, а нямат личен лекар

Слаба охрана улеснила атентата на летището в Сарафово Никой не е забелязал терориста, поставил бомбата в автобуса с израелски туристи

Жан-Клод Юнкер: Истинският еврократ

Г-н Найджъл Фарадж, британските граждани гласуваха за излизане от ЕС. Вие защо сте още тук!? С тези остри думи към евроскептика започна изказването на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер пред ЕП във вторник. За човек, посветил целия си живот на европейската архитектура, реакцията беше даже умерена.

Дългогодишният носител на титлата „най-дълго управлявал демократично избран лидер в Европейския съюз“ и един от десетимата със същото звание в световен мащаб, председателят на Европейската комисия и бивш министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер може да се нарече символът на истинския „еврократ“. Малкото Велико херцогство в крайна сметка е страна основател на ЕС и администрацията му е пряко обвързана с общата европейска номенклатура от десетилетия. Пък и люксембургците наравно с белгийците винаги са били приемливият компромис между по-големите им европейски съседи, в частност Германия и Франция, а доскоро и Великобритания.

Роден на 9 декември 1954 г. в китното селце Реданж във Великото херцогство Люксембург, Жан-Клод Юнкер получава строго католическо образование в съседна Белгия и през 1979 г. завършва право в университета във френския град Страсбург – в този географски периметър всяка дестинация се намира „на час с влак“.

По време на следването си Юнкер става член на Християнската социална народна партия и в годината на дипломирането си става парламентарен секретар на дясноцентристкото политическо движение. През 1982 г. 28-годишният Юнкер вече е назначен за държавен секретар по въпросите на заетостта и социалните политики. В Люксембург навремето постът може да е изисквал да познаваш цялото население на страната поименно.

Две години по-късно Юнкер е избран за депутат и заема поста министър на труда в правителството на Жак Сантер. Тази позиция ще му позволи да участва често в заседанията на Съвета на европейските общности и да шлифова разбиранията си за европейската бюрократична машина. След парламентарните избори от 1989 г. паралелно с труда Юнкер поема и портфейла на министър на финансите. Същата година преживява тежка автомобилна злополука, в резултат на която прекарва в кома две седмици.

Въпреки това успява да се възстанови и да се заеме ефективно с работата си във втория кабинет „Сантер“. В това си качество председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и се превръща в един от авторите на Договора от Маастрихт, приет през 1992 г., основа за съвременния ЕС. Най-големият принос на Юнкер все пак остава изковаването на Икономическия и валутен съюз, заложен в същия договор.

С номинирането на Жак Сантер за председател на Европейската комисия през 1995 г. великият херцог Жан назначава Юнкер за свой премиер. Паралелно с отговорностите на правителствен ръководител новият премиер съвместява и постовете на министър на труда, на финансите и на държавния трезор. Окончателното окопаване на Юнкер в европейската структура идва след 1997 г. със създаването на Еврогрупата – съвета на финансовите министри на страните от еврозоната.

За първите седем години съществуване на клуба люксембургският премиер се налага твърдо като авторитет пред колегите си и от 1 януари 2005 г. заема поста постоянен председател на съвета за мандат от две години и половина, подновен през 2008 и 2010 г. Политически скандал в родния му Люксембург, свързан с масови подслушвания на граждани от страна на тайните служби, коства в крайна сметка премиерския стол на Юнкер през 2013 г. На следващата година обаче Юнкер се завръща с трясък на континенталната политическа сцена като „шпиценкандидат“ на Европейската народна партия (ЕНП) за председател на ЕК.

Победата на консерваторите на изборите за Европарламент през 2014 г. подпечата одобряването на Жан-Клод Юнкер за лидер на европейския изпълнителен орган, с което кариерата му достигна пълната си кулминация. Как ще завърши обаче, най-вероятно няма да зависи от него.

Не е просто робот

Денят е 22 май 2015 г. Латвийската столица Рига е домакин на Европейския съвет. Пристигащите лидери на държавите членки са посрещани от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който… предложи вратовръзката си на Алексис Ципрас, предпочел да не носи подобен атрибут; удари дружеска плесница на бившия си колега, външния министър на Люксембург Жан Аселборн, целуна по плешивото теме белгийския премиер Шарл Мишел, преди да посрещне унгарския министър-председател Виктор Орбан с думата „диктатор“, докато стискаше ръката му широко усмихнат.

ЗА НЕГО

Ще ти викам „голяма работа“

Той е много интересен тип. Много е забавно да си около него. Позволява си да се държи сериозно по начин, който допада на хората. И смятам, че мандатът му е много важен, при това в трудни времена. Той се справя много добре. Исках да кажа че е „голяма работа“, но не съм сигурен как ще се преведе. (Обръща се към Юнкер) Мога ли да ти викам „голяма работа“?

Президентът на САЩ Джордж Буш-младши, Брюксел 2005 г.

Малка страна – огромно влияние

За човек произхождащ от малка страна, Юнкер разви огромно влияние в ЕС, което може и да изглежда странно за хора, незапознати с политиките в Брюксел. Люксембург е държава основател на икономическа общност, превърнала се в ЕС, и бидейки притисната между Германия и Франция, няма друг избор, освен винаги да е в добри отношения със съседите си. Затова и люксембургските политици винаги са били добри преговарящи и дипломати, за да успеят да съберат Франция и Германия на едно място.

Пиер Лейерс, журналист, „Люксембургер Ворт“

Името му не беше върху бюлетините

Тези, които подкрепят „шпиценкандидатите“, настояват, че изборите (бел. ред. – за Европейски парламент през 2014 г.) вече са преминали, гражданите на Европа са избрали Жан-Клод Юнкер за председател на Еврокомисията и ще е недемократично от страна на избраните национални лидери, да посочат някой друг. Да кажем ,че това е глупост, не е нападение срещу г-н Юнкер, опитен европейски политик. Мнозинството от европейците не гласуваха на изборите, активността спада в повече от държавите членки, а името на г-н Юнкер не беше върху нито една бюлетина.

Дейвид Камерън, премиер на Великобритания, след изборите през 2014 г.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.