Г-н Найджъл Фарадж, британските граждани гласуваха за излизане от ЕС. Вие защо сте още тук!? С тези остри думи към евроскептика започна изказването на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер пред ЕП във вторник. За човек, посветил целия си живот на европейската архитектура, реакцията беше даже умерена.

Дългогодишният носител на титлата „най-дълго управлявал демократично избран лидер в Европейския съюз“ и един от десетимата със същото звание в световен мащаб, председателят на Европейската комисия и бивш министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер може да се нарече символът на истинския „еврократ“. Малкото Велико херцогство в крайна сметка е страна основател на ЕС и администрацията му е пряко обвързана с общата европейска номенклатура от десетилетия. Пък и люксембургците наравно с белгийците винаги са били приемливият компромис между по-големите им европейски съседи, в частност Германия и Франция, а доскоро и Великобритания.

Роден на 9 декември 1954 г. в китното селце Реданж във Великото херцогство Люксембург, Жан-Клод Юнкер получава строго католическо образование в съседна Белгия и през 1979 г. завършва право в университета във френския град Страсбург - в този географски периметър всяка дестинация се намира „на час с влак“.

По време на следването си Юнкер става член на Християнската социална народна партия и в годината на дипломирането си става парламентарен секретар на дясноцентристкото политическо движение. През 1982 г. 28-годишният Юнкер вече е назначен за държавен секретар по въпросите на заетостта и социалните политики. В Люксембург навремето постът може да е изисквал да познаваш цялото население на страната поименно.

Две години по-късно Юнкер е избран за депутат и заема поста министър на труда в правителството на Жак Сантер. Тази позиция ще му позволи да участва често в заседанията на Съвета на европейските общности и да шлифова разбиранията си за европейската бюрократична машина. След парламентарните избори от 1989 г. паралелно с труда Юнкер поема и портфейла на министър на финансите. Същата година преживява тежка автомобилна злополука, в резултат на която прекарва в кома две седмици.

Въпреки това успява да се възстанови и да се заеме ефективно с работата си във втория кабинет „Сантер“. В това си качество председателства Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) и се превръща в един от авторите на Договора от Маастрихт, приет през 1992 г., основа за съвременния ЕС. Най-големият принос на Юнкер все пак остава изковаването на Икономическия и валутен съюз, заложен в същия договор.

С номинирането на Жак Сантер за председател на Европейската комисия през 1995 г. великият херцог Жан назначава Юнкер за свой премиер. Паралелно с отговорностите на правителствен ръководител новият премиер съвместява и постовете на министър на труда, на финансите и на държавния трезор. Окончателното окопаване на Юнкер в европейската структура идва след 1997 г. със създаването на Еврогрупата - съвета на финансовите министри на страните от еврозоната.

За първите седем години съществуване на клуба люксембургският премиер се налага твърдо като авторитет пред колегите си и от 1 януари 2005 г. заема поста постоянен председател на съвета за мандат от две години и половина, подновен през 2008 и 2010 г. Политически скандал в родния му Люксембург, свързан с масови подслушвания на граждани от страна на тайните служби, коства в крайна сметка премиерския стол на Юнкер през 2013 г. На следващата година обаче Юнкер се завръща с трясък на континенталната политическа сцена като „шпиценкандидат“ на Европейската народна партия (ЕНП) за председател на ЕК.

Победата на консерваторите на изборите за Европарламент през 2014 г. подпечата одобряването на Жан-Клод Юнкер за лидер на европейския изпълнителен орган, с което кариерата му достигна пълната си кулминация. Как ще завърши обаче, най-вероятно няма да зависи от него.

Не е просто робот

Денят е 22 май 2015 г. Латвийската столица Рига е домакин на Европейския съвет. Пристигащите лидери на държавите членки са посрещани от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който... предложи вратовръзката си на Алексис Ципрас, предпочел да не носи подобен атрибут; удари дружеска плесница на бившия си колега, външния министър на Люксембург Жан Аселборн, целуна по плешивото теме белгийския премиер Шарл Мишел, преди да посрещне унгарския министър-председател Виктор Орбан с думата „диктатор“, докато стискаше ръката му широко усмихнат.

ЗА НЕГО

Ще ти викам „голяма работа“

Той е много интересен тип. Много е забавно да си около него. Позволява си да се държи сериозно по начин, който допада на хората. И смятам, че мандатът му е много важен, при това в трудни времена. Той се справя много добре. Исках да кажа че е „голяма работа“, но не съм сигурен как ще се преведе. (Обръща се към Юнкер) Мога ли да ти викам „голяма работа“?

Президентът на САЩ Джордж Буш-младши, Брюксел 2005 г.

Малка страна - огромно влияние

За човек произхождащ от малка страна, Юнкер разви огромно влияние в ЕС, което може и да изглежда странно за хора, незапознати с политиките в Брюксел. Люксембург е държава основател на икономическа общност, превърнала се в ЕС, и бидейки притисната между Германия и Франция, няма друг избор, освен винаги да е в добри отношения със съседите си. Затова и люксембургските политици винаги са били добри преговарящи и дипломати, за да успеят да съберат Франция и Германия на едно място.

Пиер Лейерс, журналист, „Люксембургер Ворт“

Името му не беше върху бюлетините

Тези, които подкрепят „шпиценкандидатите“, настояват, че изборите (бел. ред. - за Европейски парламент през 2014 г.) вече са преминали, гражданите на Европа са избрали Жан-Клод Юнкер за председател на Еврокомисията и ще е недемократично от страна на избраните национални лидери, да посочат някой друг. Да кажем ,че това е глупост, не е нападение срещу г-н Юнкер, опитен европейски политик. Мнозинството от европейците не гласуваха на изборите, активността спада в повече от държавите членки, а името на г-н Юнкер не беше върху нито една бюлетина.

Дейвид Камерън, премиер на Великобритания, след изборите през 2014 г.