Чрез текилата до “По пътя”
Джин-тоник мори малария и помага на писателите
Алкохолът и творчеството вървят за ръка от край време, но кои са любимите коктейли на големите автори от миналия век?
Писателят Ърнест Хемингуей е свързван с много коктейли, любов-та му към чашката върви ръка за ръка с писането му, но най-голямата спиртна любов е мохитото. Според автора на “Сбогом на оръжията” коктейлът е би измислен в бара в Хавана “Ла бодегита дел медио”, където и Хемингуей ги е пиел, другото любимо питие на военния журналист е дайкирито.
Ментовият джулеп е алкохолен коктейл, приготвян от листа от мента, захар и бърбън, който е и любимото питие на Уилям Фокнър. Както обича да казва авторът на “Врява и безумство”, няма нищо, което уискито не може да излекува.
Франсис Скот Фицджералд е обичал да пие джин, газирана вода и лайм. Според изследователите на автора на “Нежна е нощта”, той е вярвал, че този коктейл не може да бъде усетен в дъха му. “Първо пиеш питие, после питието пие питие, накрая питието пие теб”, обяснява американецът.
Реймънд Чандлър също е обичал джина, но с повече лимон, коктейлът става популярен едва след като детективът на Чандлър Филип Марлоу го въвежда в “Дългото сбогуване”.
Любимият коктейл на Труман Капоти е “Скрюдрайвър” - водка, сок от портокал и резенчета портокал. “В тази професия пътят между питиета е дълъг”, пише авторът на “Закуска в Тифани”.
Джак Керуак споделя, че се е влюбил в “маргаритите” по време на едно от многото си пътувания до Мексико. “Не пий, за да се напиеш. Пий, за да се радваш на живота”, пише идеологът на битниците.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш