“Левски” предлага работа на красавици

Варна е декор във финала на “Привличане”

Миланов и ЦСКА напред в Лига Европа

Треньорът на „Рома към играчите: Исках половината да ви сменя

Мъри готов да напусне „Астана“

Бившият шеф на Общинска банка Александър Чакалски временно оглави „Топлофикация София“

Теменужка Петкова: Темата българската страна да бъде купувач на ЧЕЗ не стои на дневен ред

Цар Симеон II прие в двореца “Врана” бившия премиер на Македония проф. Владо Бучковски

Разкриха подпалвач, изпепелил „Лада” на съсед в монтанско село

100 000 лева гаранция за бившия финансов министър Стоян Александров

Утре у нас пристига сръбският президент Александър Вучич

Съдебната охрана в Монтана протестира, раздаваха бонбони

Илияна Йотова връчи български документи на спасителя от Лим Сафет Баличевац

Задържаха петима, докато произвеждат синтетичен наркотик

Поздравихме Кувейт за Националния празник Посланикът у нас Н. Пр. г-н Якуб Ал Атиики даде грандиозен прием в хотел „Маринела”

Диляна е подкрепяла 56 пъти чужд живот

Една от най-активните кръводарителки в Шумен твърди, че цигарите не пречат да даваш, и пуши по две кутии на ден

Мнозина казват: „Ще дам кръв, ако се наложи”. Но тези здрави хора не осъзнават, че всеки ден се налага на някого. Всеки ден някой изпада в паника, защото кръв няма, а болниците казват, че не могат да оперират, да спасят живота, ако не се намери кръв. Тогава идват онези – търговците, които са намерили „мулета”, които да точат, и нуждаещи се, които да рекетират. Понякога парите за банка кръв на черно са в стотици левове. Понякога тази кръв е бактериологично оръжие, а не помощ.

Мечтата на Диляна Николова от Шумен е никой да не плаща за животоспасяващата течност. И знае как ще го направи поне в своя град. Тази година тя е една от осемте българи, наградени със званието „Заслужил кръводарител”. Когато преди седмица й връчили ценния плакет, се зарекла, че един ден ще увлече толкова много хора след себе си, че идеята й да няма рекетьори ще стане реалност.

От десетина година Диляна прави точно това – дарява безвъзмездно. Тя е деловодител в гражданското отделение на районния съд в Шумен. Сред учредителите е на Сдружението на съдебните служители и всяка година местната структура е в основата на кръводарителските акции в съдебната палата. На първата се отзовали само петима, но тази година на 20 април били пет пъти повече. По традиция екипът медици се настанява в една от съдебните зали на първия етаж. Манипулациите се извършват върху масивното бюро, където магистратите правораздават. Диляна била сред първите и докато оформяли документите й, изведнъж станало ясно, че става донор за 56-и път. Така решили да предложат рекордьорката за награда. В Шумен кръводарител не е бил отличаван от десетилетие.

Когато Диляна научила, че е одобрена от 9-членна комисия от представители на Българския червен кръст и Националния център по трансфузионна хематология, нито за миг не се замислила дали ще пропътува 700 км, за да получи лично отличието. Е, някои я питали: „Към медала има ли пари?” „Не, няма парична награда, но го има невероятното удовлетворение да те поздравят и да ти покажат, че си оценен”, категорична е Диляна. После през смях казва, че за кръводарителите говорят като за „хора добри и малко… будали”. На такива не са им нужни пари, трябва им кауза.

Диляна разказва, че се заразила по благородното начинание преди малко повече от 30 години. Още докато учела в Техникума по фотография и полиграфия в София, класът й няколко пъти бил поканен в „Пирогов” да дарят кръв. Били тийнейджъри, луди глави, повечето се отзовали, а и тогава системата на здравеопазване била друга. Като дошла в Шумен, до местния кръводарителен център веднага изпратили досието й и помни как в един адски горещ ден оттам я потърсили по спешност.

„Питаха ме дали съм добре, яла ли съм и казаха, че идват да ме вземат с линейка. После разбрах, че цялата суматоха е заради бебенце от моята кръвна група B +, пострадало в катастрофа. Научих, че на деца до една година може да се прелива само от тяхната група, няма заместител”, разказва Диляна. Още помни как легнала на кушетка до детето, което било под упойка на операционната маса. Кръвопреливането било ръка в ръка. Докато медиците оперирали, Диляна давала живот на момченцето. В другата свободна ръка лекарите й правели поддържащо вливане. Нито за миг не се притеснила, а най-щастлива била, когато след два дни я потърсили отново. Този път й обяснили, че детето се възстановява.

„Дано сега да е жив и здрав мъж, не знам нищо за него. Но това дете ме накара после съвсем съзнателно всяка година поне 2 пъти да дарявам кръв. Взех решение за себе си, че ще помагам на колкото хора мога”, разказва Диляна. И до днес го прави, радва се, че здравето й го позволява – и на 50 г. не пие никакви лекарства и е перфектният кръводарител. Нищо че пуши по две кутии силни цигари на ден. Според нея тютюнът не пречи, даже стопира болести и калява. Особено напоследък, когато пушачите са на пек и студ под открито небе.

Най-щастлива е, че е увлякла и колегите си. Не само секретарки, деловодителки и съдебни охранители, дори и магистрати. Пример са кръводарителите съдия Валентина Тонева и Жанет Марчева, държавният съдебен изпълнител Снежана Стефанова. Имало и прокурори, но вдигнали кръвно и заради медикаментите вече не са донори. За разлика от акциите в други учреждения, в съда кръводаряването е безвъзмездно. Няма парични бонуси, каквито може да си позволи примерно една община с бюджет.

Работещите в съдебната палата в Шумен вече са разбрали, че могат да разчитат безрезервно един на друг. Случвало се е светкавично да се организират и да даряват кръв за роднина на колега. Предстоящата операция е в София или Търново, но шуменци стават донори в нашия кръвен център. „Затова казвам, че когато сме много, сме силни. Някои са изпатили и са разбрали, че един не стига, и когато видиш, че има човек зад теб на мига, кръгът от донори се разраства”, обяснява успехите си Диляна. Разсъждава, че освен професионализъм трябва да имаш добро сърце и да можеш да се раздаваш.

И не само с кръводаряването е така. Диляна с часове може да разказва за другите благотворителни инициативи на шуменското Сдружение на съдебните служители. Натрупали са куп благодарствени грамоти. За последната Коледа изработили 150 кутии с подаръци за деца от приемни семейства. Купили пързалка и сушилня за Кризисния център в подкрепа на майки и бебета в Шумен. Облекли абитуриент, чийто баща убиец е в затвора. После благодарното момче изработило картички за всички дарители. За да осъществяват желанията на хора в нужда, ги подкрепяли съдии, нотариуси, частни изпълнители.

„Ако повечето хора решат, че няма да живеят само за себе си, светът ще стане много по-добър”, казва заслужилата кръводарителка. Затова желанието й е поне още 15 фирми и институции в Шумен да приемат медиците от Центъра по трансфузионна хематология и да даряват кръв на работното място. И обяснява, че никак не е страшно. По нейни наблюдения дамите са по-смели, но после примерът им става заразителен за мъжете в колектива. Освен това, дариш ли кръв няколко пъти, после организмът ти сам настоява, защото това е начинът му за обновяване и дълга младост. До половин година след даряване се обажда главоболие, вените ти туптят, а това изчезвау щом пак станеш донор. До 450 милилитра се вземат у нас, а Диляна признава, че никога не е питала за количеството. Напомня обаче, че има изкуствено сърце, стави, но кръв няма създадена и засега медицината разчита на съвестта на дарителите.