Бивша казарма буренясва в центъра на града

Общински охранители и няколко кучета за компания са единствените живи души, които обитават бивша казарма от 116 дка в Сливен. От време на време се появява настървена глутница помияри.

Теренът се намира в самия център на Сливен. Мястото е толкова апетитно, колкото би било за софиянци, ако е в района на „Витошка”. Градът получи имота през 2005 г. от държавата, тогавашният военен министър Николай Свинаров и кметът Йордан Лечков подписаха споразумението. Имаше идеи да се строят нови жилища и административни сгради, теренът трябваше да е от полза за военнослужещите, които бяха изритани на улицата от армейската реформа. Но до ден днешен никой не е забил и един гвоздей. Повече от десетилетие местната власт не може да намери инвеститори, а бюджетът й е пробит от дългове и няма как да строи сама. Бившата казарма, която преди време е била образец за ред, днес е заприличала на ТКЗС след дивашка ликвидация. Охраната и кучетата може и да пазят от крадци. Но истинските собственици на имота са храсталаците и плевелите. Те са оплели пустите постройки, рушат ги тухла по тухла, пробили са дори върху плаца.

Ей на това място се намира един паметник - на Шести артилерийски полк. Широката публика няма представа за него, защото паметникът е под ключ в някогашното поделение. А той е един от най-красивите български войнишки паметници. И е специален, защото има трогателна история.

Шести артилерийски полк е създаден през 1889 г. в Пловдив, а от 1890 г. е на постоянен гарнизон в Сливен. Намирал се е в района, където са днешните буренясали 116 декара. Полкът заедно с 11-и пехотен и 7-и конен полк в Сливен е участвал в трите войни в началото на ХХ век (1912-1918 г.). Историците ги наричат освободителни, защото са били за откъснатите български земи в Одринска Тракия и Македония. В навечерието на Първата балканска война офицерите в полка са били 46, войниците - 2585. Настроенията, обхванали българите за „масов героизъм, за обединение в името на майка България”, чужд източник от онова време е описал така: „Мобилизират 1000, идват 1500 доброволци”. В Сливен и околията няма населено място, което да не е изпратило фронтоваци - селяци, занаятчии, учители и бивши ученици от Мъжката гимназия, лекари, юристи. Отваряме скоба и за един многозначителен от гледна точка на днешния управленски морал факт: наравно с тях е заминал и сливенският кмет Добри Бояджиев, който управлявал града от 1894 до 1912 г. В първия ден на войната в началото на октомври 1912 г. от фронта той завещал цялото си имущество на общината: за библиотека и читалище, за студентска стипендия и за създаването на висше техническо училище в Сливен. Ето такива неща са се случвали…

Шести артилерийски полк е участвал в големите битки, включително и в превземането на Одринската крепост след продължителните сражения на 11, 12 и 13 март 1913 г. За съжаление победната Първа балканска война е завършила с трагични продължения - Втората балканска (Междусъюзническа) и Първата световна война (полкът участва в битката на Каймак Чалан от 12 до 20 септември 1916г.).

След поражението и подписания Ньойски договор (1919 г.) полкът е трябвало да унищожи цялата си артилерийска материална част, боеприпаси и пехотно оръжие. За ръководството му това било „равносилно на предателство” - съобщава майорът от резерва Стефан Щилиянов в „Шести артилерийски полк - неописани епизоди от историята му”. Командирите взели решение: да се укрие оръжието в селата! Войниците и офицерите от полка се завърнали от фронта в пълна мизерия. Не „благодарните потомци”, а те - оцелелите, болните, осакатените, са взели решение да отдадат чест на другарите си, които „завинаги са останали по бойните полета”. В началото на 1923 г. командирът Стефан Сотиров издал заповед. Назначил комитет, който да събере дарения за построяването на паметника за „загиналите светци в името на Отечеството и за утеха на вдовиците и сираците им. 232-ма обикновени войници, въпреки недоимъка си, са дарили по 100 лева - съобщава подп. от резерва д-р Петър Ненков (в. „Отбрана”). За сравнение по онова време заплатите им са били нищожни, между 240 и 320 лева. Повече пари са дарили офицерите и подофицерите. Събрана била сума от 105 044 лева и 55 стотинки. Паметникът бил изработен от арх. Борис Бояджиев и скулптора Панайот Ципоранов от най-обикновен материал - бетон, чакъл и врачански камък. Композицията е внушителна, около 7,5 метра. Върху постамент и колона се е изправил артилерист с насочена ръка към юг, към Одрин - града на бойната слава. До него е планинско оръдие „Шкода”, с пречупена ос и разбито дясно колело - символ на покрусата на народа. Върху паметника са изписани имената на 383-ма загинали командири и войници (други източници твърдят, че са 379 - б.а.). Повечето изследователи посочват, че тържественото откриване е станало през 1926 г. Според една стара фотография и публикация в тогавашния в. „Правда” това е станало две години по-рано - на 23 ноември 1924 г. Предната вечер на централния площад в Сливен са били отдадени воински почести в присъствието на осиротелите семейства, имало е заря. На следващия ден заваляло и митрополит Иларион извършил освещаването най-напред на закрито. Подпоручик Рашков, председател на комитета, произнесъл „паметна за историята реч” - пише „Правда”. Същият вестник е поместил и един прелюбопитен редакторски коментар по повод събитието. „Хвала и чест на инициаторите за този скромен, вечен паметник, построен със скромни средства. Едно отделение от офицери и войници засрами цел един град!”. Вестникът се възмущава, че вече 20 години цял Сливен уж събирал пари за паметник на друг голям герой – Хаджи Димитър, но още 50 години нямало да ги събере. Защото: „един от сливенските милионери за направа на банята в къщата си и за тръби за парно отопление похарчил близо 1 милион! На нас не ни трябва милион, и парите за курните (коритата - б.р.) в банята му ще стигнат” - иронизира „Правда” и се присмива на онези градски първенци „патриоти”, които иначе първи сядали на масата да ядат и пият в памет на загиналите…

Паметникът е бил регистриран като войнишки през 1933 г., а към момента е под номер 2 в регистъра на военните паметници в Сливенска област. Откакто бившата казарма стана общинска, офицери от запаса го обгрижваха веднъж-два пъти годишно - след официално разрешение от общината, защото имотът винаги е под ключ. Иначе Законът за военните паметници задължава собственика да осигурява свободен достъп на всеки. Преди година-две един охранител бе наказан и за малко не изгуби работата си, защото пуснал международно известен художник да разгледа светинята без разрешение от кметството. През м.г. общината внесе искане пред Областната комисия за военните паметници да бъдат осигурени 50 хил. лева за ремонт на паметника. Представители на Министерството на отбраната обещаха. Парите ги няма и до днес. На важни дати от военната ни история управниците на града идват, за да поднесат цветя. Събитията минават в графата „скучни”, защото малцина съвременници знаят за полка, още по-малко - за специалния скромен паметник, построен от живите за техните загинали връстници. Следващия път, когато някой реши да дойде с цветя, ще трябва да наведе глава пред осакатената слава на полка. Артилеристът, насочил ръка към Одрин, вече е с наполовина счупен крак.