Напрежение в Нови хан заради пясъчна кариера

Обявиха за издирване испанец заради кражби в с. Бутан

Задържаха двама за телефонна измама, представяли се за зам.-министри

Трус от 6,3 по Рихтер разлюля Северозападно Мексико

Предлагат името на Си Цзинпин да бъде вписано в конституцията

Задържаха собственика на автобуса убиец от „Бакаджика”

„Спартан” аварира на Граф Игнатиево

„Газпром” получи разрешение за втората тръба на „Турски поток”

В Истанбул забраниха пиеса за диктатор, изпълнявана от критик на Ердоган

Представяме се уникално на “Зелената седмица” в Берлин

Референдум срещу скъпотията в Швейцария

Българката Ружа мами с мрежа за криптовалута Спецпрокуратурата, ГДБОП и ДАНС включени в разследване на международна група за пране на пари

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в събота, 20 януари 2018

100 младежи започват работа в Ружинци по програма за заетост

Десислава Атанасова: Докладът на ДАНС ще бъде разсекретен скоро

Найджъл Фарадж: Злопаметният шут

Не е ли забавно!? Когато дойдох тук (б. р. – в Европарламента) преди 17 години и заявих, че искам да водя кампания за изваждането на Великобритания от Европейския съюз, вие всички ми се смяхте. Вече не се смеете, нали!? Ехидно се обърна тази седмица към колегите си законодатели лидерът на британската Партия на независимостта Найджъл Фарадж.

И не без основание. За 17 години активно присъствие в политическия живот на Европа политикът с голямата уста и халбата в ръка, без да му мигне окото, успя да разбута плановете на всички европейски стратези, безочливо да бръкне в джоба на институциите и да си присвои стотици хиляди евро и накрая да изпъкне като национален лидер, без практически да разполага с каквото и да е политическо представителство. Ако досега сте имали съмнение, че западната политика не е същата пантомима като родната – надежда всяка тука оставете – просто техните клоуни имат по-богат речник от фигурантите, с които се съобразяваме ние.

Найджъл Пол Фарадж, роден на 3 април 1964 г., произхожда от семейство, претендиращо за роднински корен от френските хугеноти – откъдето идва и нетипичното произношение на фамилията (британски комици, противници на политика, произнасят понякога името му Фаридж в съответствие с нормите на английския език). Титулярят на фамилното име – баща му Гай, закоравял алкохолик – зарязва семейството на самотек, когато Найджъл е едва на пет – това споделя политикът в интервю през 2012 г. Продукт на класическото „брит“ начално и основно образование, младият Фарадж се отказва от университетска диплома в замяна на кариера в Ситито на Лондон като брокер на метали в световната борса за ценната суровина. Найджъл Фарадж ще се занимава официално със същата дейност от 1982 до 2003 г. – с леки прекъсвания, разбира се – за развитието на политическа кариера.

Острият трън в британското политическо статукво е симпатизант на Зелената партия през ученическите си години, привлечен от активната антиевропейска позиция на еколозите. Недотам острите им тези в крайна сметка не го удовлетворяват и през 1992 г. Фарадж е вече консерватор, който напуска партията в знак на протест срещу решението на тогавашния премиер на Великобритания Джон Мейджър да присъедини страната към Договора от Маастрихт.

Политически маргинал до края на века, през 1999 г. Партията на независимостта, основана от Фарадж, започва да набира скорост и Найджъл се озовава член на Европейския парламент – което постижение ще потвърди през 2004, 2009 и 2014 г. Там някъде човекът без особени претенции, извън правото си да бъде английски сноб, се превръща в петия най-влиятелен европеец. Но да не избързваме.

Ако Великобритания никога не е искала официално Найджъл Фарадж за свой представител, за най-различни фигури в европейския политически елит той олицетворява всичко, заради което на континента презират британците. А и заради което островитяните презират себе си, когато опира до общия им имидж. Несъмнено отношението на мнозинството от „ингилизите“ към останалите европейци е изцяло продукт на изкривения манталитет на спънат в края на ХІХ век народ, битуващ 130 години по-късно в представите си за „империя“. Не съм първият изтъкнал това. Затова и никой от архитектите на ЕС не е искал в началото на този благороден и напълно изключващ англичани проект да има нещо общо с тези конкретни потомци на „саксите“. Питайте, които помнят Дьо Гол!

Докато се хрантутеше с вниманието на английските медии и всмукваше колкото му позволяват възможностите средства от откровено неработещата европейска система (2 млн. британски лири), Ники Фаридж успя да се подиграе на всички – на сънародниците си, които най-безочливо излъга с обещанията за ефектите от излизане от ЕС, на консерваторите, които ще берат резултатите от хлъзването си в посока „Фарадж“, до Европа и света, които още осмисляме въпроса: Наистина ли всеки идиот в едно демократично общество може да стане цар!? Явно зависи от процентното съотношение лишени от политически пристрастия.

Обикновен английски хулиган

„Казаха ни, че ще имаме президент, глобална фигура, политически лидер на 500 млн. души, човека, който ще представлява всички нас на световната сцена; човек толкова важен, че ще получава заплата, по-висока от тази на Барак Обама. За съжаление това, което получаваме, сте вие… и не искам да съм груб, но имате очарованието на мокър парцал и излъчването на дребен банков чиновник; въпросът, който искам да ви задам е: Кой сте вие?“, попита Фарадж първия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой през 2010 г.

 

ЗА НЕГО

Лицето на Британия: дребнав, недолюбван и в ужас

Найджъл Фарадж се превърна в новото лице на Великобритания в ЕС – дребнав, недолюбван и като цяло потресен от случващото се. Но все пак не вземайте моето мнение – пуснете си новата британска мажоретка в Европарламента, Марин льо Пен, лидер на френския Национален фронт. Обръщайки се към Фарадж след изказването му пред ЕП, тя се усмихна и заяви: „Погледнете колко красива е историята.“

Марина Хайд, в. „Гардиън“

Обикновен симпатяга

Найджъл е доста обикновен симпатяга. Той е против помпозността, политическата коректност и налудничавите брюкселски регулации. Защитава ниските данъци, стоейки зад дребните бизнеси и зад Великобритания. Ние, торите, разчитаме на него – с бирата и пурата и чувството за хумор – и без съмнение разпознаваме в него някой, който е близък до нас.

Лидерът на кампанията за излизане от ЕС Борис Джонсън

Вие сте най-лошите лъжци!

Най-лошите лъжци в Европа могат да се намерят в Партията за независимост на Великобритания (ЮКИП). Откровено се обръщам към вас, г-н Фарадж, ако имате поне малко доблест, днес ще се извините на британците. Засрамете се! …

Но все пак трябва да се признае, че взехте най-доброто от Европа, която има много по-добра избирателна система от съществуващата в Обединеното кралство. Ако в Европа не работеше пропорционалната избирателна система, г-н Фарадж отдавна щеше да е без работа.

Манфред Вебер, германски християндемократ и лидер на Европейската народна партия (ЕНП).

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.