На 23 март 2019 да почерпят

Бирената диета – радост за небцето Тя наистина е ефективна, но има строги правила

Петролни гиганги харчат стотици милиони за информация срещу глобалното затопляне

Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Ана Бърнабич: Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари

Саудитска Арабия иска минимална цена на петрола от 70 долара за барел

Ох, пак ли този?

Ще оправдае ли парите си най-скъпият футболист в света?

Това е „въпрос за 100 милиона” преди четвъртфинала Уелс – Белгия тази вечер в Лил. Фламандците са фаворити, но срещу тях е Гарет Бейл, мъжът, който на арените на Евро 2016 се изявява като велик водач на нацията си. И стана едва шестият играч в историята, вкарал във всички мачове на своя тим в предварителната група. Сега той излъчва сила, блясък и самочувствие. Но мислите ли, че винаги е било така?

Не, историята му е като не е като на някой Пепеляшко, но прилича. Като малък Гарет играел ляв бек и единственото, което правел повече от това да се контузва, били грешките на терена. Съотборниците му открито въздишали, когато треньорът го съобщавал в стартовия състав.

Род Радик е човекът, открил на този безнадежден хоризонт, дълбоко скрития талант на Гарет. В своя кабинет в дома си той още пази факс, който изпратил на „Саутхемптън” на 28 септември 1998-а с препоръка кои 3 момчета да вземат в академията си. В тази тройка бил 9-годишният Бейл.

Къде са сега другите двама? „Идея си нямам – отговаря скаутът с усмивка в своите интервюта. – Когато за първи път видях Гарет, той просто бягаше върху главите на съперниците. Веднага спечелих на моя страна родителите му. Не бяха склонни да се разделят с детето си и близо година баща му го водеше само за мачовете, пътуваха с колата по пет часа до Кардиф до Сауптхемтън и обратно. Едва след това остана за постоянно в академията. Към мен и към приятелите си отпреди звездния си период той и досега не се е променил. Казвам например, че срещу „Барса” във финала за Купата на Испания вкара най-страхотния гол, а той ми отговаря: ”Да, не беше лош”. Това е той, нашето славно, но земно момче”.

Роля в шлифоването на Бейл играе и Гуен Морис, треньорът на „Кардиф” Сивил Сервис. За да направи Гарет по-силен, наставникът му изготвил специална програма. Преди всяка тренировка се занимавал с таланта индивидуално. Задължавал го да играе например с топката само с десния крак. Или с едно докосване, само на пас, без да залага на любимия си дрибъл.

„Гарет беше идеалният ученик – дисциплиниран и всеотдаен в обучението”, признава Морис. „Понякога, когато тренерът поглеждаше в друга посока, все пак използвах левия си крак”, доверява пък Бейл.

В „Саутхемтън” уелският ас делял на лагерите една стая с наричания вундеркинг на ангийския футбол Тео Уолкът. „Двамата бяха възпитани и винаги вежливи – спомня си управителката на академията мисис Джулия Апсон. – Но някои от „детските специалитети” не им бяха чужди. Например да заложат кофа с ода на полуотворената врата и да те окъпят. Или да ти сложат сол или табаско в десерта. Но нищо повече.”

На 15 години смятаният днес за най-бърз в елитния футбол Гарет „дишал праха” на Уолкът. Уелсецът пробягвал 10 метра за 1,88 секунди, а Тео за 1,76. В бягането за издръжливост момчето от Кардиф било още по-зле. Движел се дори след „основната група” и въобще не бил сред най-добрите бегачи в „Саутхемтън”. Причината била, че растял с рекордни темпове – 20 см за година и натоварванията предизвиквали силни болки в мускулатурата и тазобедрените стави. Едва по-късно, чак когато навършил 19 години, Гарет достигнал фамозната си свръхзвукова скорост на терена.

Семейството е голямата упора в кариерата на Бейл. Неговият баща винаги го подкрепял на макс, както и майка му, нищо че не различавала бек от халф във футбола. Когато в академията дори мислели да го освободят, защото не понасял натоварванията и постоянно се оплаквал от болежки, именно родителите го окуражили да не се предава. Затова и да бъде със семейството е любимо преживяване за Бейл. Когато например Хари Реднап наградил играчите на „Тотнъм” с 5-дневна почивка, в който курорт на света пожелаят за сметка на клуба, Бейл не избрал Ривиерата, Ибиса или нещо подобно, а веднага хванал самолета за Кардиф. Сред роднините има и човек, на когото Гарет и досега сваля шапка – чичо му Крис Пайк, играл някога за „Кардиф” и „Фулъм”. Той често критикувал момчето, понякога дори му крещял, докато го вози с колата, а малкият ронел сълзи на задната седалка. Но Гарет от рано бил наясно – цялата тази критика е за негово добро. И тя го направила по-силен.

Веднъж Гарет дошъл с ланец на врата на семеен обяд. И тогава бащата и чичото така го гледали с презрение, че и до днес му държи влага. Има наслоена непоносимост към накити и татуировки.

Когато заиграл в „Тотнъм”, в квартирата му имало само легло, гардероб, два стола, маса и телевизор. За сметка на това игровите проблеми на левия защитник били много. Дебютирал през 2007-а при загуба от „Манчестър Юнайтед” – 0:1. После вкарал на „Арсенал”, но не успял да се радва на проблясъка. Фабрис Муамба от „Бирмингам” зверски го изритал и изнесли Гарет на носилка. Следва операция, пирон в крака и… пътуване на заден ход.

После в „Тотнъм” идва вездесъщия Реднап и кариерата на Бейл тръгва нагоре. При първата им среща треньорът казал на уелсеца: „Моето момче, стига си заглаждал този дяволски перчем, по-добре използвай ластик или диадема, но спри да мислиш за косата.”

По-късно Големия Хари продължил с шегите. Пуснал Бейл при 4:0 за „Тотнъм” с думите: ”Ако стане обрат и ни бият, ще те изпратя пеш до Кардиф!” Лондончани обаче направили 5:0 над „Бърнли”. Причината за черния хумор била заради дълъг кошмар за уелсеца и тима. Пресата надушила, че когато той играе, „Тотнъм” не може да спечели. По-точно 24 мача подред! Стигнало се дори до познатото от детството за Гарет възклицание в съблекалнята. „Ох, пак ли този?” Бейл не можел да търпи. Искал да отиде във „Фулъм” или „Нюкасъл”, но старата лисица Реднап нямало как да изпусне диаманта. И така се стига до сделката на века. Гарет Бейл отива в „Реал” (Мадрид) срещу рекордните 100 милиона евро. Приказката започва през 2013-а и продължава на Евро 2016, където Гарет е водачът на коравите уелсци. Той е на прага на историята и четвъртфиналът срещу Белгия може да му отвори вратите на нещо велико, което никой в миналото му не е мечтал, сънувал или дори фантазирал.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.