Мистерията с тровене на кучетата в бургаския квартал “Сарафово” се разплита

Почина легендата на “Левски” Павел Панов

Пет жени са били убити в близост до църква в Дагестан

12 души са задържани преди срещата Левски – Ботев (Пд)

Красимир Каракачанов: Амбицията ми е докато съм министър да въведем доброволната военна служба

Патриарх Неофит поиска и даде прошка в храма ”Света Неделя”

Делян Пеевски: Противниците ми са хората, ограбили България

Пропадане в снежна козирка убива Ния (обзор) Седнала да си сложи котки на краката върху снежна козирка, която се сринала

Турист почина на ски писта „Кулиното”

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в понеделник, 19 февруари 2018

Десет души са затрупани от лавина в Алпите

Италиански „Левски“ на старта

Българските Destiny’s Child изгряха в „Гласът на България“

НФСБ провежда шествие по повод 145 години от гибелта на Апостола на свободата

Протестиращи пред парламента: Не гласувайте тайно Конвенцията

Ох, пак ли този?

Ще оправдае ли парите си най-скъпият футболист в света?

Това е „въпрос за 100 милиона” преди четвъртфинала Уелс – Белгия тази вечер в Лил. Фламандците са фаворити, но срещу тях е Гарет Бейл, мъжът, който на арените на Евро 2016 се изявява като велик водач на нацията си. И стана едва шестият играч в историята, вкарал във всички мачове на своя тим в предварителната група. Сега той излъчва сила, блясък и самочувствие. Но мислите ли, че винаги е било така?

Не, историята му е като не е като на някой Пепеляшко, но прилича. Като малък Гарет играел ляв бек и единственото, което правел повече от това да се контузва, били грешките на терена. Съотборниците му открито въздишали, когато треньорът го съобщавал в стартовия състав.

Род Радик е човекът, открил на този безнадежден хоризонт, дълбоко скрития талант на Гарет. В своя кабинет в дома си той още пази факс, който изпратил на „Саутхемптън” на 28 септември 1998-а с препоръка кои 3 момчета да вземат в академията си. В тази тройка бил 9-годишният Бейл.

Къде са сега другите двама? „Идея си нямам – отговаря скаутът с усмивка в своите интервюта. – Когато за първи път видях Гарет, той просто бягаше върху главите на съперниците. Веднага спечелих на моя страна родителите му. Не бяха склонни да се разделят с детето си и близо година баща му го водеше само за мачовете, пътуваха с колата по пет часа до Кардиф до Сауптхемтън и обратно. Едва след това остана за постоянно в академията. Към мен и към приятелите си отпреди звездния си период той и досега не се е променил. Казвам например, че срещу „Барса” във финала за Купата на Испания вкара най-страхотния гол, а той ми отговаря: ”Да, не беше лош”. Това е той, нашето славно, но земно момче”.

Роля в шлифоването на Бейл играе и Гуен Морис, треньорът на „Кардиф” Сивил Сервис. За да направи Гарет по-силен, наставникът му изготвил специална програма. Преди всяка тренировка се занимавал с таланта индивидуално. Задължавал го да играе например с топката само с десния крак. Или с едно докосване, само на пас, без да залага на любимия си дрибъл.

„Гарет беше идеалният ученик – дисциплиниран и всеотдаен в обучението”, признава Морис. „Понякога, когато тренерът поглеждаше в друга посока, все пак използвах левия си крак”, доверява пък Бейл.

В „Саутхемтън” уелският ас делял на лагерите една стая с наричания вундеркинг на ангийския футбол Тео Уолкът. „Двамата бяха възпитани и винаги вежливи – спомня си управителката на академията мисис Джулия Апсон. – Но някои от „детските специалитети” не им бяха чужди. Например да заложат кофа с ода на полуотворената врата и да те окъпят. Или да ти сложат сол или табаско в десерта. Но нищо повече.”

На 15 години смятаният днес за най-бърз в елитния футбол Гарет „дишал праха” на Уолкът. Уелсецът пробягвал 10 метра за 1,88 секунди, а Тео за 1,76. В бягането за издръжливост момчето от Кардиф било още по-зле. Движел се дори след „основната група” и въобще не бил сред най-добрите бегачи в „Саутхемтън”. Причината била, че растял с рекордни темпове – 20 см за година и натоварванията предизвиквали силни болки в мускулатурата и тазобедрените стави. Едва по-късно, чак когато навършил 19 години, Гарет достигнал фамозната си свръхзвукова скорост на терена.

Семейството е голямата упора в кариерата на Бейл. Неговият баща винаги го подкрепял на макс, както и майка му, нищо че не различавала бек от халф във футбола. Когато в академията дори мислели да го освободят, защото не понасял натоварванията и постоянно се оплаквал от болежки, именно родителите го окуражили да не се предава. Затова и да бъде със семейството е любимо преживяване за Бейл. Когато например Хари Реднап наградил играчите на „Тотнъм” с 5-дневна почивка, в който курорт на света пожелаят за сметка на клуба, Бейл не избрал Ривиерата, Ибиса или нещо подобно, а веднага хванал самолета за Кардиф. Сред роднините има и човек, на когото Гарет и досега сваля шапка – чичо му Крис Пайк, играл някога за „Кардиф” и „Фулъм”. Той често критикувал момчето, понякога дори му крещял, докато го вози с колата, а малкият ронел сълзи на задната седалка. Но Гарет от рано бил наясно – цялата тази критика е за негово добро. И тя го направила по-силен.

Веднъж Гарет дошъл с ланец на врата на семеен обяд. И тогава бащата и чичото така го гледали с презрение, че и до днес му държи влага. Има наслоена непоносимост към накити и татуировки.

Когато заиграл в „Тотнъм”, в квартирата му имало само легло, гардероб, два стола, маса и телевизор. За сметка на това игровите проблеми на левия защитник били много. Дебютирал през 2007-а при загуба от „Манчестър Юнайтед” – 0:1. После вкарал на „Арсенал”, но не успял да се радва на проблясъка. Фабрис Муамба от „Бирмингам” зверски го изритал и изнесли Гарет на носилка. Следва операция, пирон в крака и… пътуване на заден ход.

После в „Тотнъм” идва вездесъщия Реднап и кариерата на Бейл тръгва нагоре. При първата им среща треньорът казал на уелсеца: „Моето момче, стига си заглаждал този дяволски перчем, по-добре използвай ластик или диадема, но спри да мислиш за косата.”

По-късно Големия Хари продължил с шегите. Пуснал Бейл при 4:0 за „Тотнъм” с думите: ”Ако стане обрат и ни бият, ще те изпратя пеш до Кардиф!” Лондончани обаче направили 5:0 над „Бърнли”. Причината за черния хумор била заради дълъг кошмар за уелсеца и тима. Пресата надушила, че когато той играе, „Тотнъм” не може да спечели. По-точно 24 мача подред! Стигнало се дори до познатото от детството за Гарет възклицание в съблекалнята. „Ох, пак ли този?” Бейл не можел да търпи. Искал да отиде във „Фулъм” или „Нюкасъл”, но старата лисица Реднап нямало как да изпусне диаманта. И така се стига до сделката на века. Гарет Бейл отива в „Реал” (Мадрид) срещу рекордните 100 милиона евро. Приказката започва през 2013-а и продължава на Евро 2016, където Гарет е водачът на коравите уелсци. Той е на прага на историята и четвъртфиналът срещу Белгия може да му отвори вратите на нещо велико, което никой в миналото му не е мечтал, сънувал или дори фантазирал.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.