Елайъс Грол/Дан де Лус, „Форин Полиси”

Ислямистите искат да отклонят Анкара към война с кюрдите

В терористични нападения от Багдад до Брюксел, ДАЕШ използва ясно дефинирана комуникационна стратегия - бомбите избухват, после идва пропагандната мълния, с която групировката поема отговорност за нападението като пореден знак за божествената й мисия.

Втори ден след тройния самоубийствен атентат на летището в Истанбул, който отне живота на 41 души, пропагандната машина на ДАЕШ остава съмнително тиха. Турските власти мигновено обвиниха групировката за клането, но ислямистките медийни канали запазиха тишина - както правят при всеки атентат на турска земя, който им се присъжда.

Експерти по тероризъм казват, че мълчанието на ДАЕШ за нападенията в Турция идва от желанието да поддържат подкрепата на местните си звена, да експлоатират горчивия конфликт между турското правителство и кюрдските бунтовници и да подкопаят влиянието на Реджеп Тайип Ердоган, който ожесточава военната си кампания срещу групировката.

На фона на настъплението на прозападните сили срещу ДАЕШ и затягането на контрола на турско-сирийската граница верните на квазидържавата екстремисти, базирани в Ракка, Сирия, се обърнаха към зрелищни ответни удари срещу Анкара.

Въпреки липсата на поета отговорност има конкретни причини да се подозира че ДАЕШ стои зад атентатите в Истанбул. Кюрдските бунтовници обикновено нападат военни и полицейски мишени в Турция. Използването на елеци с експлозиви е традиционно свързано с тактиките на ДАЕШ - нападението срещу летище с няколко самоубийствени атентатори носи ясно почерка на ислямистите от атаките в Брюксел през март.

Това не е първият път, в който групировката напада Турция. От юли 2015 г. турските власти са свързали ДАЕШ с няколко големи самоубийствени атентати в страната - един в Суруч, два в Истанбул и един в Анкара. Нито веднъж ислямистите не са поели отговорност за нападенията.

За сравнение, когато чакалите на ДАЕШ извършиха нападенията в Париж и Брюксел, пропагандата на групировката веднага пое отговорността. След смъртоносни атентати в Ирак, Йемен, Саудитска Арабия и Сирия ДАЕШ винаги се гордее с успехите си. Когато обикновени престъпници извършиха масовите стрелби в Орландо, Флорида и Сан Бернардино, Калифорния, ислямистите веднага прегърнаха убийците като свои.

ДАЕШ актуално държи под контрол само един пропускателен пункт на турско-сирийската граница. Настъплението на кюрдските и арабските части към градовете Манбидж и Ал Баб заплашва да откъсне ислямистите от това предимство и атентатът в Истанбул може да се разглежда като опит за предупреждение към турските власти срещу затварянето на този път.

Избягвайки поемането на отговорност, ДАЕШ полага основите за Анкара да хвърли вината върху кюрдските противници. Това може да предизвика Турция да засили военната си кампания срещу кюрдите, които се бият - и печелят - срещу ДАЕШ в Северна Сирия.

Американски и европейски представители признават в частни разговори, че Турция сама се е изложила на тероризма на ДАЕШ, позволявайки придвижването на чуждестранни бойци през границите й. Някои смятат, че тази политика е била целенасочено използвана от Анкара, за да отслаби и да свали режима на Башар Асад. Вместо това ДАЕШ е изградила мрежа за контрабанда и вербовка, възползвайки се от екстремистките контакти, изградени по-рано от „Ал Кайда“.

Според ветераните от кампаниите срещу ислямистите след 11 септември 2001 г. в опитите на Турция да играе и за двете страни във войната срещу ДАЕШ има много прилики с водената в миналото от Запада политика на толерантност към отделни джихадистки групировки и идеологии, за да прокарва интересите си. Едва след като ДАЕШ отвлече 49 турски дипломати в Ирак и ги държа 3 месеца през 2014 г., подходът на Анкара започна да се променя. Същата година Турция затегна границата и позволи през 2015 г. на САЩ да използват нейната база „Инджирлик“ за въздушни удари. В отговор ДАЕШ започна ескалираща пропагандна война срещу Турция.

Експерти споделят, че Турция има изключително способни въоръжени сили, но се тревожи да не бъде завлечена в блатото на Сирия, където ще трябва едновременно да се бори срещу ДАЕШ, сирийския режим и кюрдите - без ясен изход от подобна ситуация.

„Ще е все едно кюрдите да стрелят в гърба ти, докато ДАЕШ те обстрелва фронтално“, резюмира Аарън Стайн от Атлантическия съвет.