Министър Нанков: До края на годината започваме ремонт на още три обекта на магистралите Хемус и Тракия

Арестуваха мъж, заплашил полицаи с пистолет

Криминално проявен е задържан на Калотина в опит да напусне страната

Ципрас готви мащабни промени в състава на гръцкото правителството

Велико Търново ще кандидатства пред ФИФА за изграждане на нов футболен терен Възстановяват терена в района на бившата ледена пързалка

Задържаха горнооряховец, дирен за екстрадиция в Германия

Арестуваха мъж за непристойни действия пред дете

Велико Търново се побратимява в азербайджанския град Нахчъван Предложението е на посланика Н.Пр. Наргиз Гурбанова

Прокуратурата започва проверка в КФН заради фалита на „Олимпик“

Мъжът, който вилня в спешното отделение в Перник, отиде да се извини Предложил да плати щетите

Община Велико Търново прехвърля 10 язовира на държавата Водоемът в Леденик "плаче" за спешен ремонт

Статуята от Хераклея Синтика може да е на организатор на гладиаторски игри Открит близо до римската скулптура надпис от I-II век насочва към агонотета Тиберий Клавдий Бакхий

Турция и Катар подписаха споразумения за обмяна на валута

Ципрас обявява края на гръцката криза от остров Итака Подготвяните тържества се отлагат заради библейските пожари в Мати

Плувният басейн в Спортен комплекс „Пирин“ – Благоевград отново отворен за посетители

Наръчник по ердоганизъм

Думата ердоганизъм е съществително и означава идеология. Нейното съдържание се промени с годините – от „народна воля” в „човекът на нацията”. Турция попада в заглавията не благодарение на вътрешни реформи и използването на „мека сила” в региона, а поради все повече изпадащия в авторитаризъм режим и честите терористични атаки.

Защо „Нова Турция” претърпя неуспех? Всичко е просто, ако бъде определено с един израз – опиянение от сила. Дошлата през 2002 г. на власт Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган представляваше движение на бивши ислямисти, които трябваше да се доказват в очите на светските сили в Турция и в западните страни. Тяхната сила постоянно се подлагаше на изпитание, тъй като мнозинството бюрократи беше съставено от кемалисти – последователи на основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Но в хода на първите години на управление на ПСР тези кемалистки институции, включително най-главната от всички – армията – бяха отслабени и подчинени.

На пръв поглед това приличаше на процес на демократизация, но всъщност се оказа формиране на неограничена власт на ПСР. Неограничената власт направи ПСР корумпирана, високомерна и амбициозна. Освен това философията на правителството на Ердоган се превърна в нова „официална идеология” на Турция, каквато в продължение на близо век беше кемализмът.

Някои турски наблюдатели наричат идеологията „ислямизъм”, но това далеч не е цялата картина. По-скоро, както и в случая с кемализма, новата идеология е свързана с конкретен човек, и следва да бъде наричана „ердоганизъм”.

Тази идеология изкристализира през последните три години, превръщайки Ердоган в най-влиятелния турчин от времето на Ататюрк. Той доминира в партията, правителството, парламента, ключовите позиции в съдебната система, три четвърти от турските медии, а също така взе под контрол част от бизнеса, предавайки правителствени договори на предпочитани от него компании. Както ми каза неотдавна горд привърженик на Ердоган, президентът „контролира парите, защото е велик човек”.

Ердоганизмът също така пренаписва правилата в турската политика, създавайки си собствен език, за да описва злодеите и героите. За да бъде разбрана „Новата Турция” на Ердоган, трябва да бъдат разшифровани лозунгите и новите концепции, които я поддържат. Ето речник, който помага в ориентирането.

Ако смятате, че ердоганизмът отхвърля демокрацията, бъркате. Точно обратното, ердоганизмът зачита демокрацията, но в най-грубата й форма. Както неведнъж е казвал Ердоган, „демокрацията – това са само избори” и победителят в изборите въплъщава в себе си националната воля. Това е някаква метафизична субстанция, която не трябва да бъде ограничавана нито със закони, нито с традиции, международни норми и универсални ценности. Освен това противопоставящите се на националната воля губят легитимност. Те или са бездушни дегенерати, или, в най-добрия случай, пета колона, обслужваща чужди интереси.

Например протестите в парка Гези през юни 2013 г., предизвикани от недоволството във връзка с план на правителството за построяването на търговски център на мястото на обществен парк, бяха определени от ПСР като противодействие на „националната воля” и следователно като „опит за преврат”. Пропагандата демонизира демонстрантите, които бяха разпръсквани от полицаите, понякога с твърде жестоки методи, в резултат на което загинаха седем души.

Човек на народа – така наричат Ердоган неговите привърженици. Те посочват, че е станал първият всенародно избран президент на Турция благодарение на конституционните поправки през 2007 г., които направиха президента избираем от гражданите, а не назначавано от президента длъжностно лице. Ключовият момент е в това, че „човекът на народа” всъщност въплъщава в себе си нацията и представлява „националната воля”. В практическо изражение това означава, че чертите на Ердоган се пренасят върху цяла Турция. „Ердоган – това е Турция”, написа един негов привърженик в статия. „Съдбата на Турция е неотделима от съдбата на Ердоган”, заяви друг негов симпатизант.

Неотдавна един от съветниците му каза, че в Турция „никой друг не трябва да се занимава с политика освен Ердоган”. Тъй като „човекът на народа” олицетворява чрез себе си нацията, оскърблението срещу него се смята за тежко престъпление. Поради тази причина, след като Ердоган стана президент, над две хиляди души, включително журналисти, застанаха пред съда и някои бяха глобени със сериозни суми. „Оскърбленията” биват най-различни – от наричането на Ердоган „незначителен диктатор” до сравняването с Ам-гъл от „Властелина на пръстените”.

„Оскърбяването на президента” може да стане повод за уволнение. Професор от университета, нарекъл Ердоган „груб и недодялан”, загуби работата си.

Предателството спрямо интересите на Турция служи за главна тема в пропагандата на привържениците на Ердоган. Съществуват два вида предатели. Към първия се отнасят фигури не от ПСР – либерали, леви, кюрди, работещи за зловещия кукловод. Вторият вид са предатели от редовете на ПСР, показващи истинската си природа, осмелявайки се да критикуват Ердоган или да не се подчиняват на заповедите му. Двама от тримата души, известни при основаването на ПСР преди 16 г. – бившият президент Абдула Гюл и бившият председател на парламента Бюлент Арънч – неотдавна предизвикаха гнева на симпатизантите на Ердоган и и поддържащите ги медии и бяха наречени вътрешни предатели на ПСР. Един от убедените симпатизанти на Ердоган, редакторът на проердоганския в. „Милиет”, нарече Гюл „Гюлизабет”, твърдейки, че той се е продал на британската корона.

Ислямизмът не е просто една от частите на ердоганизма, това е една от неговите основни съставни части. Но това е ислямизъм, адаптиран към турските реалности. От момента на идването на власт ПСР никога не е призовавала за въвеждане на нормите на шериата – ислямското законодателство, в юридическата система, а само изисква преосмисляне на установената с турската конституция светска система в по-дружелюбен към исляма дух. Но при своята пропаганда Ердоган все по-често използва религиозни термини и символи. Себе си той нарича надеждата на умма – т.е.на цялата световна мюсюлманска общност. В същото време прибягва до разделящата обществото риторика „ние против тях”, където под „ние” се разбират благочестивите мюсюлмани, а под „тях” – било империалистическия Запад, наслаждаващ се при вида на мъртви мюсюлмански деца, било светските турци, които Ердоган нарича алкохолици, подкрепящи въвеждането на минижупите и кръвопийци. Изглежда Ердоган се надява постепенно да ислямизира Турция, включително всички големи религии в обществената сфера, например като ограничава употребата на алкохол чрез тежко данъчно облагане и активно поддържане на ислямските организации. Дали неговите усилия ще доведат до по-религиозно общество, или ще предизвикат реакцията на светските сили, засега не е ясно. За дадения момент това еднозначно доведе до голямо поляризиране на обществото, в което повечето религиозни консерватори се радват на успехите на Ердоган, а светското население с тревога гледа към бъдещето.

Ислямизмът на Ердоган директно е свързан със силните емоции, които предизвикват у представителите на религиозните консервативни кръгове в Турция разсъжденията за възстановяване на миналото величие на Османската империя, управлявала голяма част от Близкия изток от столицата си Истанбул. До разпадането й в резултат на Първата световна война османлиите векове наред са били знаменосци и защитници на мюсюлманите. Сега Ердоган говори за завръщане на турските мюсюлмани към изпълняването на ролята на ислямски лидери след 90 г. забрава.

Ердоган, естествено, е този, който води към това велико възраждане и държи в ръцете си ключа към „възстановяване на величието на Турция”. Поради това негови противници са дегенератите, предателите, шпионите и агентите на Запада. След като бъде изучено казаното дотук, може да се стигне до извода, че ердоганизмът принадлежи към същия спектър от популистки авторитарни режими като перонизма в Аржентина, путинизма в Русия и чавизма във Венецуела. Той вече превърна Турция, в най-добрия случай, в неолиберална демокрация, в която се провеждат свободни избори, но либералните ценности и институции преживяват упадък.

* Оригиналното име на статията е „Erdoganism [noun]”. Мустафа Акйол е турски писател и журналист, автор на книгата „Ислям без екстремисти: мюсюлманският пример за свобода”. Преводът е на агенция БГНЕС

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.