Създава се един безконтролен орган, който ще се превърне в истинска партийна бухалка, която по извънредни процедури ще разследва, ще отнема имущество и въобще ще упражнява държавна репресия

В годините на застоя, олицетворяван от комунистическия лидер Леонид Брежнев, любим маньовър на родната номенклатура бяха безкрайните реорганизации. Обединяваш две-три държавни ведомства в едно мегаведомство, сменяш табелите на чиновниците и бодро рапортуваш, че си направил решителен прелом в борбата с... каквото е актуалното за момента. След две години пак ги разделяш. И пак бодро рапортуваш, но не за прелом, а за решителен тласък. Примерно. Ако пък си с по-развинтено въображение, може и за иновация да го натъманиш. Така времето тече, бюрокрацията работи по реорганизацията неуморно. Заплати, премии, награди... Пишат се закони, отменят се наредби, приемат се постановления. И после същото в обратен ред. Народът плаща. А резултатите все същите, че и по-лоши. Преливане от пусто в по-празно.

Ако пренесем този застоен управленски маниер в днешния ден, то няма как да не го видим приложен до перфидност в т.нар. антикорупционен закон на Кунева. Това нормативно недоносче предлага именно такава безсмислена реорганизация. Сливат се четири съществуващи институции. Това са Комисията за предотвратяване на конфликт на интереси, Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, част от Сметната палата и БОРКОР. Прави се механично, без сериозен анализ на досегашната им дейност. За да има какво да се рапортува. По брюкселски казано - да се отмятат бенчмарки.

Но ако само това беше проблемът с въпросния законопроект, с мед да намажеш неособено сладкодумните гости на държавната трапеза, които са съчинили тази семпла законодателна конфекция.

Само че не е само това. За какво става дума? Създава се един безконтролен орган, назначен с обикновено мнозинство от поредната мимолетна партийна схема, пардон управляваща коалиция. Този орган, всъщност е истинска партийна бухалка, която по извънредни процедури ще разследва, ще отнема имущество и въобще ще упражнява държавна репресия. Вижте обаче коварството! Бухалката на Кунева ще работи по анонимни доноси. Нещо повече! В духа на „народните съдилища” на Хитлер и болшевишката „законност” на Вишински, за нарочените в анонимните доноси няма да важи презумпцията за невинност. Напротив - веднъж посочени от анонимника, те ще трябва да доказват, че нямат сестра. Що да се мори партийната бухалка да доказва!? Я падни-стани. Давате ли си сметка колко съдби могат да бъдат пречупени, ако някой овластен политикан в пола или панталон така е решил! Вие нека сте невинен, драги български европеецо, но ще трябва месеци наред да се гънете под ударите на бухалката, да ви тровят нервите, да ви злепоставят пред обществото и близките. Ще подхвърлят на вестниците подбрана информация, а те ще пишат големи заглавия. А ако по някакви странни стечения на обстоятелствата се случи невероятното по нашите географски ширини - истината вземе, че възтържествува - и анонимният донос се окаже долна лъжа, никой няма да ви обезщети, нито ще ви върне здравето и реномето. А пък медиите я отбележат невинността ви със ситен шрифт, я не. По-вероятно да се появят коментари от типа „пак потулиха мафията”.

Общо взето, това предвижда като реалности законопроектът на Кунева. И няма никакви сериозни гаранции срещу подобна злоупотреба. Нелепа е цялата претенция, че новата „мегаструктура” щяла да бъде по-ефективна в борбата с корупцията. Това е нищо повече от пожелателно мислене, с извинение към нормалните мисловни процеси. Тази претенция е толкова нелепа, че възмути дори Върховния касационен съд. Иначе сдържаните магистрати направо обявиха, че Куневото нормативно изчадие „отваря врата за произвол, неправомерен натиск, политически атаки и популизъм”.

Към това трябва да прибавим и някои невнятни творения на правната халтура, заложени в Куневото законоподобие. Въвеждат се неясни понятия като „корупционно поведение” и „необяснимо богатство”. Тази неяснота гарантира само едно - че партийната бухалка ще бие и мачка, докъдето й стига дървеното въображение. Да не говорим за изискването да се декларира имущество и интереси на половинката ви, с която фактически съжителствате. Как точно?! Ваша работа.

И докато прокламираната цел на законопроекта е да се бори за прозрачност и отчетност, то за антикорупционното бюро подобни принципи не важат. Няма надежден механизъм за контрол на контролиращите.

Най-жалкото в цялата история с този злополучен законопроект е, че той не е резултат от ясна управленска воля и сериозно обществено и експертно обсъждане. Проектът „Кунева” е продукт на банален партиен рекет - приемате ми закона или излизаме от правителството. Това е провинциалното равнище, на което функционира днешното управляващо мнозинство. Всички виждат, че проектът е калпав. Но трябва да го пробутат в името на коалиционния мир и властовото оцеляване. Дори самата му спонсорка Меглена Кунева казва, че между двете четения всичко можело да се промени, за да се подобри. Но ако трябва всичко да се променя, защо въобще сте го внесли?

Отсега е ясно едно. Приемането на т.нар. антикорупционен закон няма да промени нищо. Нито борбата с корупцията ще стане по-ефективна, нито държавната бюрокрация по-почтена. Защото няма как да сложиш марули в машина за спагети и да очакваш да произведе фин млечен шоколад. Само след година-две вероятно същите партийни среди с комсомолски плам ще ни убеждават отново, че трябва нова реорганизация. Отсега се обзалагам, че ще искат разделяне на единния антикорупционен орган. За да рапортуват, че нещо вършат.

Целият въпрос е, че преливането от пусто в празно се превърна в стил на това правителство. И всичко все повече започва да прилича на онзи стар виц за съветското политбюро, което седи в спрелия влак и се поклаща ритмично, за да имитира движение.

* Авторът е председател на Института за модерна политика