Бойко Борисов заминава за срещата на евролидерите в Брюксел Част от централната сграда на Европарламента ще носи името на Атанас Буров

7 години затвор за мъж, опитал за мине границата с 25 кг екстази

Кейн иска триумф в Лигата на нациите

Англия с вундеркинди

Арестуваха 35-годишен мъж, изнасилил бившата си съпруга

Росен Желязков: Има съществен интерес към концесията на Летище София

Не пускат „Асикс“ да облича „лъвовете“

Продадоха последната дъвка на Съра за почти 1 млн. лева

Освободиха кмета на Червен бряг след снемане на показания

Тайните за красота на Виктория Бекъм

Организират риболовен турнир на яз. “Палици“ в Еленския Балкан

Германските християндемократи искат ЕНП да замрази членството на партията на Орбан

Жена от Монтана даде на два транша 7200 лева, третата „вноска” от 5000 лева оцеля

БДЖ пита експерти и заинтересовани за проекта за закупуване на нови влакове

Цветанов отрече договорка с бивш служител на ГЕРБ за заменените му апартаменти

Тройният агент Дино Динев: 90 на сто в шпионския бизнес е блъф

Живот като на кино или шпионски филм на живо – това е накратко историята на българина Дино Динев, работил за три разузнавания, и за киното, разказва БТВ.

Динев живее във Франция от 1966 г. Там започнал с тренировки по бокс, но се задържал кратко, защото се увлякъл към филмовото изкуство, което го отвело към тайните мисии.

„Един ден се качвам в киноцентъра с един мой приятел. В големия павилион сложили една кабина от камион – трима души вътре в кабината, с един актьор Сава Хашъмов и една прекрасна югославска актриса. Трима души друсат кабината, ние ги гледаме. Директорът на продукция ни пита „Какво правите?“ и ние казваме „Гледаме“. „Искате ли два лева да изкарате?“ – два лева бяха пари. „Взимайте по един клон“ и ние с моя приятел тичаме приклекнали. Първата ми работа в киното беше живо дръвче“, разказва Дино Динев.

След това той се научил да снима и станал оператор. Работил е и като асистент на Въло Радев в „Крадецът на праскови“.

Срещата му с френски кинаджия му отворило пътя към Франция. Започнал работа като оператор, но не останал незабелязан и за родното разузнаване.

„Отначалото бяха срещи с консула, обеди, вечери – имаше бюджет, трябваше да се похарчи. Шпионаж нямаше. България не работеше на Запад. Какво да шпионирам? Моя офицер от Държавна сигурност ми каза „Ако чуеш, че се подготвя опит за терористичен акт срещу посолството и някой от членовете – предупреди ни. Викам „Вие какво ще правите?“ – „Ми ние ще се обадим на френската полиция“. Викам, „То и аз мога да звънна на френската полиция“.

Впоследствие Динев е вербуван и от французите. „По ресторантите ходех и се срещахме по два пъти на месец – ядене, пиене“, а по-късно е вербуван и от Съветския съюз. „Започнах да работя много активно за разпространение на френски филми в Съветския съюз. Тогава само една фирма можеше да внася филми – „Сом експорт филм“, а те всички бяха от КГБ. И така лека полека се свързахме с тях“, спомня си той.

„Никога нито една от страните нито българската, нито френската, нито руската не са искали от мен да участвам в акт, който да накърни интересите на друга страна. В тоя бизнес 90% е блъф – блъфира се всичко“, споделя Динев.

Тройният агент прекарва три години в затвора. Причината е, че през 1978 г. Владо Костов поискал убежище. Българинът се отзовал, но и френските служби не закъснели. В 6:00 сутринта 25 души заградили дома му с автомати и го арестували. Обвинението е връзки със спецслужби на чужди страни с цел да се накърнят интересите на Франция.

„Само един въпрос ми беше зададен по време на целия процес, който продължи три дни. „Господин Динев, с какъв чин напуснахте българската армия?“ Има два чина, които се дават по заслуги – ефрейтор и генерал и аз с гордост казах ефрейтор“, разказва агентът.

„Най-трудно ми беше за децата. Синът ми беше на 7 години, дъщерята на 6. Не посмяхме да им кажем, че съм в затвора и две години не ги виждах. Това беше най-мъчителното“, допълва Динев.

След затвора сложил точка на шпионските игри. Казва, че не е трудно да си троен агент. „С руснаците пием водка, с французите и с българите – или бира, или ракия“. Споделя, че най-трудно е било да не накърни интересите на нито една страна.

„Аз не познавах много от нашите мигранти, въпреки че ходих по кръчмите. Френската полиция и нашите трябваше да направят списък на българи, които могат да направят атентат. Когато дойде Тодор Живков в Париж, те събраха стотина българи и ги заключиха в Корсика в един военен лагер за 15 дни, докато делегацията свърши посещението си“, казва агентът.

Успоредно с агентурата и след нея Дино Динев – Джими разработил успешен бизнес – изнасял френски филми за Съветския съюз. „По времето на комунизма всичко беше цензура. Българинът нямаше достъп да види какво става отвъд желязната завеса. Единствено моите филми стигаха до народа“, коментира Динев.

Той разпространявал и съветски филми във Франция. Сприятелява се с Андрей Тарковски, Сергей Бондарчук и Никита Михалков. Днес се бори с тежко заболяване, радва се на внуците си, държи ръката на съпругата си, която винаги е било до него, колкото и заплетен да е ставал сценария и твърди, че нито гледа назад, нито изпитва горчивина за нещо.

„За нищо не съм съжалявал. Никога. За мен съжалението не съществува. За мен миналото е като един лист от дърво, който есента пада на земята и пролетта няма да се вдигне наново – нов лист ще поникне. Това е моята теория – не мисля за вчера, мисля утре какво ще бъде“, допълва Дино Динев.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.