За всяка лекарска грешка – отговорност

Сърдити и уморени медицински сестри крещят на пациентите

„Лекарската професия е творчество, което съчетава наука, изкуство и техника. Тя изисква от лекаря човечност, всеотдайност и чувство за отговорност.“ Така започва Кодексът на професионалната етика, издаден от Министерството на здравеопазването през 2000 г.

Здравеопазването боледува и заради заниженото качество на услугата, предоставяна от лекари и медицински работници. Лекарите не трябва да забравят, че предоставят услуга, която е заплатена. Нужно е трансформиране на ролята на пациента в роля на клиент, а лекарят да подхожда индивидуално към проблемите и лечението на пациента. Той пък има възможност да бъде по-взискателен, защото плаща и трябва да има изисквания.

В основата на здравеопазването стоят отношенията между лекар и пациент. Тези взаимоотношения присъстват във всички здравни стратегии, програми, проекти, изработвани от Министерството на здравеопазването (МЗ). Във всички документи пациентите са поставени в центъра на системата, а политиките са насочени към задоволяване потребностите на пациентите. Това обаче е само на хартия. Днес лекарите са демотивирани да работят, изморени и обезверени от промени и реформи.

Неуспехите в здравната реформа през изминалите 16 години са много, но най-голямата загуба за обществото ни е прекъснатата връзка между лекар и пациент. Насаждането на неодобрение, корупцията в системата, нетолерантното отношение на отделни медици към пациенти и към техни колеги доведоха до негативизъм към цялото лекарско съсловие.

Имаме нужда от нов модел на взаимоотношения и той трябва да започне от самите нас, защото всички сме пациенти. Решение на проблема има, но са нужни воля и политическа ангажираност.

Прекрачвайки прага на болнично заведение, човекът вече има здравословен проблем, който дава отражение и върху психическото му състояние. В кабинета на лекаря той очаква да получи не просто експертно мнение, но и разбиране и подкрепа. Сърдити, изнервени и уморени лекари и медицински персонал се карат и викат на посетилия ги пациент, пред кабинетите се вият опашки. Това напрежение вреди и на лекар, и на пациент. Този хаос може да бъде преодолян, заимствайки практиката в останалите европейски държави – прием на пациентите по предварително определен ден и час за преглед, каквото предложение направих още през 2015 г.

Наред с това е нужен засилен контрол върху спазването на нормите за работно време в болничните заведения. Медик, даващ 24-часови дежурства, не може да бъде пълноценен, често е и неадекватен в преценката си вследствие на умора и стрес. Неведнъж съм настоявала за съставяне на регистър на лекарските грешки и търсене на отговорност на провинилия се медик. Редно е МЗ да бъде активен участник в процеса по установяване на недобри практики и причини за възникнали усложнения вследствие на лекарски действия или бездействия.

За да изградим качествено здравеопазване, е нужно критериите за подбор на кадри да са на изключително високо ниво и да не се правят компромиси. Трябва да се заложи на професионално подготвени кадри, които да преминават на проверка на компетентността на всеки 5 години, за да сме сигурни, че животът и здравето ни са в ръцете на професионалисти, а не на неуки парашутисти.

Предвид непрестанното усъвършенстване на технологиите, откриване на нови и по-ефикасни методи за лечение, практики за превенция и профилактиката на здравето логичното е да предоставим на лекарите и медицинския персонал възможността за продължаващо обучение и преквалификация, обмяна на опит в страната и в чужбина.

От финансова гледна точка в здравеопазването има два проблема – източване на държавни средства и ниско заплащане на труда. От години Националната здравноосигурителна каса беше източвана по най-безпардонен начин. Все още на дневен ред стои въпросът за определяне на болничните бюджети и заплащане на труда на база качествено обслужване и ефективно лечение.

Взаимното уважение и толерантността са в основата на отношенията между лекар и пациент. За да изградим сигурност, трябва да се спазват добрите практики, писаните и неписани етични кодекси в здравеопазването, както и правилата на общуване, които осигуряват качествена здравна грижа, услуга, опазване авторитета както на лекаря, така и на пациента. Тези отношения трябва да се наложат от МЗ като част от контрола на качественото лечение.

Медицинската психология е задължителна

През 2015 г. в Медицинския университет в София е въведен нов предмет на обучение – медицинска психология, който е задължителен за бъдещи лекари и стоматолози. Това става възможно благодарение на усилията на проф. Вихра Миланова, ректор на МУ. Нужно е през подобно обучение да преминават и медицински сестри, санитари и друг помощен персонал.

Авторката е член на комисията по здравеопазване към парламента и председател на Националната женска организация на ВМРО.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.