Великобритания е твърдо против налагането от Европейския съюз на задължителни квоти за разпределението на бежанците. Колкото и да е важно да се помага на хората, живеещи в зони на конфликти и бежански лагери, тази помощ не може да се отнася до тези, които са достатъчно силни или богати, за да могат да стигнат до Европа.

Тази желязна имперска логика, изказана през лятото на 2015 г., принадлежи на Тереза Мей - дългогодишeн британски вътрешен министър и фаворит за приемник на безславно отпътувалия от поста си премиер Дейвид Камерън.

Дългогодишен ветеран от предната скамейка на "торите", новата "желязна лейди" на Великобритания става един от най-активните членове на Консервативната партия в началото на века. Пътят й към активната политика е доста тривиален. Родена на 1 октомври 1955 г. в Ийстбърн, графство Есекс, Тереза Мери Брейзиър, по съпруг Мей, преминава начално, основно и средно образование в девически училища в Есекс и Оксфорд. Дипломата си за бакалавър по география получава от университета в Оксфорд през 1977 г. Интересите й обаче се насочват в друга сфера и след завършване на висшето си образование започва работа в Банк оф Ингланд където остава до 1983 г. До 1997 г. развива кариера като финансов консултант и съветник по международни въпроси. Опитите й да се наложи като лице на консерваторите на парламентарните избори през 1992 и 1994 г., са неуспешни, но през 1997 г. Тереза Мей влиза в парламента на Великобритания като депутат консерватор от Мейдънхед.

С влизането си в законодателното събрание Мей бързо става част от консервативния кабинет в сянка - опозиция на лейбъристкото мнозинство, което с Тони Блеър и Гордън Браун ще управлява страната следващите 12 години. През същия период лидерите на консерваторите се сменят на няколко пъти заради неуспехите им да преборят идеологическия враг - Уилям Хейг, Йън Дънкан Смит, Майкъл Хауърд и в крайна сметка Дейвид Камерън. Тереза Мей остава почти константна величина в кабинетите в сянка, заемайки различни позиции - говорител по правата на жените, "лидер в сянка" на камарата на представителите, министър в сянка по въпросите на равенството, на транспорта и т.н. През 2002 г. Мей е избрана за първата в историята на консерваторите жена председател на партията на торите.

Преизбрана за депутат за четвърти път през май 2010 г. с триумфа на консерваторите, Тереза Мей получава най-накрая възможността да разгърне истинския си потенциал.

Дебютът й на поста започва с отмяната на въведените от лейбърстите законови уредби за събирането на лични данни на граждани - основно на територията на Англия и Уелс. Между май и юли 2010 г. Тереза Мей вече е внесла в парламента няколко предложения за законодателни актове, тясно свързани със сигурността и борбата с тероризма. Каузата й е допълнително подкрепена от разкритията за масови подслушвания от журналисти на известни личности от политиката и шоубизнеса през септември същата година. Три месеца по-късно следват масовите студентски протести в Лондон срещу увеличаването на таксите за образование, които са разпръснати с активни действия на полицията - палки и водни оръдия - приветствани от новия вътрешен министър. Същата година, под вещите напътствия на Тереза Мей, започва и пълна реорганизация полицейските служби, която макар и контрирана на първо време от лейбъристите, ще даде много по-широка свобода на служителите на реда и ограничава правото на публични масови протести.

Развитието на международните отношения поставя Мей на огневата линия на медиите и обществеността - кризата в Украйна, войната в Сирия, възходът на ДАЕШ, бежанската драма. За 6 години на поста британският вътрешен министър си утвърди имидж на решителен политик - на думи и дела.

На 30 юни 2016 г. Тереза Мей официално се кандидатира за лидер на торите и различни допитвания вече я сочат за фаворит за приемник на Дейвид Камерън. Предвид историческите катаклизми, които предстоят на Великобритания и Европа в следващите години, на островитяните определено ще им трябва лидер от друг тип - може би отново е време за "лейди" - от какъв метал ще е, не е толкова важно.

Четвъртата най-влиятелна демократично избрана британка

На поста министър на вътрешните работи, Тереза Мей е четвъртата жена в историята на британската демокрация, заемала една от силовите позиции на властта, след (по реда на номерата) Маргарет Тачър (премиер), Маргарет Бекет (първи дипломат) и Джаки Смит (вътрешен министър). В момента Мей е най-дълго служилият британски вътрешен министър за последните 60 години. Паралелно с тези си задължения Тереза Мей е и министър по въпросите на жените и равноправието, като съвместява тези задължения до 2012 г.

ЗА НЕЯ

Няма морално право да ръководи

Тереза Мей няма моралното право да ръководи Обединеното кралство, тъй като подкрепяше кампанията за оставане в Европейския съюз. Ако ще има избори за нов лидер, а премиерът е избрал да се оттегли, тогава логиката е, че се нуждаете от някого, който е подкрепил Брекзит и вярва в него, за да поведе преговорите с Евросъюза.

Майкъл Гоув, кандидат за лидер на торите

Ще бъде странно тя да оглави кабинета

Странно ще е Великобритания да бъде оглавена от някого, който не вярва в напускането на Европейския съюз, а Тереза Мей не вярва в него. Тя беше брилянтен вътрешен министър, но намирам за много трудно някой, който не е съгласен с Брекзит и неохотно следва желанията на народа, да оглави торите и британския кабинет.

Андреа Лийдсъм, кандидат за лидер на торите

Дайте й път

Борис Джонсън начело на Великобритания, на партията и на политиката щеше да е катастрофа. Той не е сериозен, не може да преговаря и играеше крикет, когато поведе кораба към скалите. Тереза Мей е всичко, което Джонсън не е, и затова й дайте път. Вътрешният министър не бе одобрявана в миналото, но сега изглежда и звучи като министър-председател на изчакваща позиция.

Мартин Кетъл, в. „Гардиън“

Умна, предпазлива и опитна

Тереза Мей е твърде умна, предпазлива и опитна, за да позволи небрежност към гардероба си въпреки предизвикателната си облекло наскоро в парламента. Възхищавам й се - на нея и на нейните сподвижници. Всъщност се нуждаем от много повече г-жи Мей в нашия публичен живот. Дами, които са ценени не за това как изглеждат, а за това, което казват и правят.

Рейчъл Джонсън, сестра на лидера на Брекзит кампанията Борис Джонсън