Протести на ученици в САЩ за повече контрол над продажбата на оръжия

Земетресение от 4,8 по Рихтер край Асеновград тази нощ

Нигяр Джафер: Моделът на здравеопазването е грешен

Весела Лечева: Грешка е да се иска оставка за изразена политическа позиция

Хлапета ще борят агресията с картинг и съвети от професионални пилоти

Изчезнаха 111 девойки след нападение в Нигерия

Учени регистрираха подозрителна активност на Йелоустоунския супервулкан

МЗ: Бутилираната вода носи сериозен риск за детското здраве

Мел Гибсън снима детективски сериал

173 милиона за нов център на София (ВИДЕО) Пускат нощен транспорт за 2 лв.

Две българки на топ постове в ЕК Първата жена начело на Евростат ще е Мариана Коцева

Вижте акцентите от броя на “Труд” в четвъртък, 22 февруари 2018

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Васил Велев: Реформата на висшето образование няма алтернатива

Васил Велев, председател на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България, пред “Труд”

Грешка е да се строи VII блок на “Козлодуй”, ако цената на електро­енергията ще нарасне

– Г-н Велев, какво означава Брекзит за българския бизнес и икономиката на страната?

– Ако оставим на заден план акцента за това колко ще се увеличи вноската на България в бюджета на Европейския съюз като страна членка и съответно колко ще се редуцира сумата, която ще получаваме по оперативни програми в бъдеще, вече има обозрими негативни ефекти. Проблемът не са парите, а възможностите те да бъдат печелени. Защото Обединеното кралство е страната, която най-силно застъпваше по-слабата регулаторна тежест на бизнеса в съюза. При отсъствието на Англия от Брюксел има сериозен риск регулаторната тежест върху бизнеса да се увеличи, да се тръгне към данъчна хармонизация и оттам към промяна в нашето данъчно законодателство. За българския бизнес първата най-обозрима реакция е обезценяването на паунда. Това спира износа на компании, които работят за 8-10% рентабилност. Такива има немалко в сектор „Текстил” например. Проблемът за тях идва от факта, че са сключили договори за експорт на едни цени в паунди и в момента рискът от загуба за тях е реален.

– Казахте за данъчна хармонизация. И преди Брекзит политическите стъпки на ниво ЕС вървяха в тази посока. Това означава ли, че в България наближава времето за вдигане на данъци?

– Определено може да се очаква промяна на данъчната основа и на данъчните ставки. Сегашната данъчна система е добра за България и ако това се случи, ще окаже негативен ефект върху родната икономика и бизнеса. Великобритания се противопоставяше на подобни непремерени стъпки. В нейно отсъствие балансът ще се наруши в наша вреда – към повече регулации, изравняване на данъчна основа, впоследствие на данъчни ставки.

– Значи Брекзит освен по-високи данъчни ставки означава и още повече бюрокрация в ЕС?

– Логично е – напуска един защитник на добрите условия за правене на бизнес. Повече бюрокрация и повече регулации за бизнеса, освен ако в Брюксел не се стреснат от това излизане и направят съответните изводи и корекции, за да не последват и други такива реакции.

– Как ще се осъществяват търговските взаимоотношения между компании от Острова и такива от страните членки на ЕС?

– Много зависи какви условия ще се договорят между Великобритания и Брюксел. Има страни, които не са част от ЕС, но търговията с тях като че ли се извършва без особено напрежение, по един и същи начин. Вземете Норвегия, например. Подобен сценарий е възможен за Великобритания – да няма мита и практически проблеми. Важно е преговорите за излизането на страната от ЕС да не се точат безкрайно. И разбира се, поведението на европейските лидери. Една позиция на размахване на пръст ще бъде сериозна грешка. Всички трябва да си направят изводите защо Обединеното кралство гласува по този начин и дали грешката не е в „нашия телевизор“. Не може 52% да са немислещи същества. Има причини за това и те трябва да се видят и отстранят. Надявам се Брекзит да послужи за реформи в ЕС.

– Връщам ви към двата акцента за парите и българската икономика – имате ли разчети с колко ще се увеличи вноската на България в бюджета на ЕС и с какъв процент могат да намалеят парите от еврофондовете?

– Да се борави с числа на такъв етап е невъзможно. Тези процеси не могат да се изчисляват механично. Всичко е въпрос на преговори между оставащите страни и Брюксел. Става дума за проценти, не за десетки, но не са и части от процента.

– Коя е вярната инвестиция в такава ситуация за масовата публика?

– Няма сигурно убежище и вярна стратегия, с която всички да спечелят. Това важи както за инвестициите в злато или недвижими имоти, познати на широката публика. Съветът ми към тях е да не се упражняват с такива „печалби“. За да се печели, трябва да се работи, другото е хазарт.

– С това изречение да минем към нашата българска действителност. А в нея проблемите са безброй. Да започнем с пазара на труда. Как може да се спре трудовата емиграция, г-н Велев?

– Проблемът с човешките ресурси напоследък е много остър и се превръща в задържащ фактор на нашето развитие. Днес държавата не трябва да организира износа и да ограничава вноса на човешки ресурси, а обратното – да насърчаваме оставането в страната и да облекчаваме регулираната имиграция, т.е. вноса на специалисти. Включително с двустранни спогодби с трети страни като Армения, Молдова, Украйна, например. Обратното какво означава, обучени с наши данъци кадри биват ползвани от чужди икономики. Защото, емигрирайки, те изнасят национален доход, който е инвестиран в тях.

– Готов ли е българският бизнес да „развърже кесията“ за насърчаване на оставането?

– През последните 10 години България е страната с най-голям ръст на възнагражденията. Нека да сме честни със себе си – в обозримо бъдеще няма да догоним дори средното ниво на ЕС. Не можем да очакваме, че механично, с вълшебна пръчка ще се вдигнат доходите. В същото време, когато ние внасяме специалисти, трябва да направим пазарен тест, т.е. да докажем, че ги няма в страната. Когато един специалист напуска страната, той не трябва да доказва, че в България няма работа. Тук има определено несъответствие и нереципрочност. Един човек, обучен с нашите пари, би трябвало да дължи нещо на обществото, на всички тези, платили тези данъци. Проблемите тръгват много по-дълбоко – ценности, образователна система. Откъдето и да го погледнете, има нужда от промяна – ако щете от проблема с ромското включване на пазара на труда. Ромите са основната маса безработни с ниска квалификация. И от този ъгъл инвестиции във високотехнологични производства звучат много добре, но трябват и кадри за тях. Затова и младежката ни безработица е по-голяма, отколкото би следвало да се предполага. Проблемът не е само с образованието на ромите. Има бягство от техническите специалности и то е още в средното образование. Не можем да очакваме във висшето потенциално да се появят добри инженери, защото интересът към точните науки се губи много рано. Тези процеси трябва да се регулират.

– Ако трябва да подредите трите най-големи проблема пред България, образованието ли ще бъде водещ и кои са останалите?

– Един от трите задължително ще е образованието. Затова и подкрепяме редица реформи, които не са пряко свързани с нашите функции като работодателска организация – сигурността, инвалидните пенсии, против сме мащабно въоръжаване и прочие разходи, които могат да бъдат намалени и пренасочени. Моделът на висшето образование трябва да се преразгледа изцяло. Коефициентите, които са определени при изчисляване на субсидията за техническото образование, са ниски. В същото време има и недостиг на педагогически кадри. Учителското съсловие трябва да бъде в много по-привилегировано положение. Областите, които имат нужда от спешна хирургическа намеса, са много – укрепването на регулаторите, реформа в държавната администрация, развитието на електронно управление….

– Пенсионната система?

– Световната практика показва, че тристълбовата пенсионна система е добрата. Страните, които имат развити втори и трети стълб, са постоянно на челните места в специализираните класации. Ние трябва да развиваме както първия солидарен стълб, така и втория и третия капиталов стълб на пенсионната ни система.

– Нека да завършим с енергетика. Загубихме делото за АЕЦ „Белене”, сега искаме да продадем изработения реактор. Темата със строежа на VII блок на АЕЦ „Козлодуй” също е особено актуална.

– По въпроса с АЕЦ „Белене” и изработения реактор какво още да кажем, освен че една такава продажба може да стане само със сътрудничество с производителя. Строежът на VII блок в АЕЦ „Козлодуй” е важно да не се превърне в нов тежък удар за икономиката и енергетиката. Защото ресорното министерство декларира, че няма да има държавни гаранции, няма да има дългосрочни договори за изкупуване на енергия и няма да има миксиране на цената на старите и новия реактор, но не декларира, че няма да има доплащане за разлики. Ако има доплащане, това веднага води до увеличаване на ценовата добавка „Задължение към обществото”, която у нас е най-висока в ЕС след Дания. Т.е. тук въпросът е не да заменим разходите за скъпите ВЕИ-та, за американски централи и когенерации с подобни преразходи за VII блок. Въпросът е цената да е пазарна. Тези доплащания за разликата изглеждат така: 92 долара за мегаватчас. Хубаво, но цената на борсата на електроенергия е 70 лева за мегаватчас. Ако някой иска да му доплащаме между 92 долара и 70 лева още 90 лева на мегаватчас, това ще формира над 500 млн. лева „Задължение към обществото” за една година. Т.е. трябва всички ние като потребители на ел. енергия – домакинства и бизнес, да платим над пазара още половин милиард. И не съм чул ясно тази тема да се артикулира от енергийното ведомство.

Нашият гост
Васил Велев е роден на 1 април 1959 г. През 1977 г. завършва с отличие 133-то СОУ в София. Носител е на редица награди в олимпиади по математика, физика, химия и биология. През 1984 г. се дипломира във факултет “Автоматика” на Техническия университет в София, впоследствие завършва магистратура в Икономическия университет във Варна, специализирайки “Корпоративно развитие и управление”. Член е на УС на Сребърния фонд, на Националния икономически съвет. Един от учредителите на Асоциацията на индустриалния капитал в България.