Кирил Ананиев е на тридневно посещение в Женева

Непълнолетни катастрофирха с крадена “Лада”

Доналд Тръмп се притеснява за срещата си с Ким Чен-ун

Прокуратурата разследва за хулиганство 8 ултраси след погрома в Пловдив

Черна гора може да построи ограда по границата с Албания заради мигрантите

До 180 км/ч на автопилот Нови технологии за моделната 2019 година

Великобритания ще разработва собствена сателитна навигационна програма

Жителите на провинциални градчета са по-щастливи от живеещите в мегаполисите, според проучване

Столична община стартира гаранционна схема за подпомагане на стартиращи иновативни предприятия

Ден на отворените врати в НДК

Рязък спад на подкрепата за Брекзит в Северна Ирландия

Лава от вулкана Килауеа продължава да се спуска към Тихия океан (СНИМКИ)

Париж подновява изпитанията на водни таксита по река Сена

Теменужка Петкова: Най-лошият сценарий за „Белене” е да не направим нищо

Любчо Нешков: Отказът на църквата за съвместното честване в Македония е атака срещу усилията на държавата

Правосъдие на ишлеме, или как монополисти съдят хиляди граждани

Хиляди граждани, нарочени за длъжници на мобилни оператори, ВиК дружества и други големи компании, са масово осъждани от частни съдилища за огромни суми при обстоятелства, които създават сериозни подозрения за равнопоставеността на двете страни в процеса. За това алармира омбудсманът Мая Манолова пред БТВ.

Схемата е измислена първо от колекторските дружества, но след години на ненамеса от страна на държавата, вече се прилага и от самите монополи. „В България в момента се оказа, че съществуват над 45 арбитражни съдилища. В едно от тях за година са разгледани 102 000 дела”, посочи Манолова, като отбеляза за сравнение, че в Административен съд – София-град са смогнали за същото време да разгледат едва 15 000.

Според обществения защитник, замислените за съвсем друг тип спорове арбитражи стават неясно „обслужващо звено към монополите” и представляват „правосъдие на ишлеме, аутосорснато правосъдие”. „Там се бълват осъдителни решения срещу българските граждани – често без арбитражна клауза, без гражданинът да е уведомен, за дългове, които отдавна са погасени”, заяви Манолова.

Тя даде пример с „Енерго-Про” във Варна, където са сключване на нов договор или каквато и да е промяна в отношенията с дружеството се подписва бланка, в която „със ситничък шрифт” е посочено, че всякакви спорове се решават в Арбитражен съд – Варна. Там „Енерго-Про” печели повечето от делата – включително и такова, по което две „държавни” съдебни инстанции вече са се произнесли в полза на гражданина.

Когато монополистът спечели в частния съд, който еднолично е посочил предварително, той може да си извади изпълнителен лист. От енергото в Североизточна България коментирали първоначално, че пращат на арбитраж само крадците на ток, като Манолова попита как преценяват това предварително, раздавайки бланките с арбитражната клауза: „Кражбата на ток е престъпление по НК и се гледа в съда, освен ако „Енерго-Про” вече не издава присъди и няма енергиен трибунал”.

Бланките вече са сменени и гражданите могат да отнесат споровете си и към нормален съд – ако са достатъчно запознати със ситуацията в частния.

Манолова обвини КЕВР, че за пореден път не защитава гражданите и обяви, че се надява тази седмица тази седмица в парламента да бъдат внесени предложенията й за регламентиране на дейността на арбитражните съдилища и по-специално за изключване на потребителските спорове от тяхната компетенция. До момента депутати от ГЕРБ, РБ, БСП и ПФ са подкрепили текстовете.

А най-„дейният” арбитражен съд само за първите 4 месеца от годината има нови 26 000 дела.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.