Почетоха рождението на Апостола на мястото, където се предполага, че е погребан

Внезапен дъжд в Кавала, реки по улиците и изкоренени дървета (СНИМКИ)

Шуменци се поклониха пред Апостола, честваха и 140 г. свобода

Горяща кола спря движението на трамваи 1, 6 и 7 в центъра на столицата

Григор почива до август

„Левски“ и гнилата ябълка

Шефът на АПИ: Тол системата може да обхване и общинските пътища

Пуснаха пешеходен надлез в квартал „Аспарухово“ Съоръжението е с дължина 84 м и има подово отопление срещу обледяване

Балканджии спретнаха пъстър празник на шарената черга

Изведените от пещерата в Тайланд момчета: Спасението ни е чудо (СНИМКИ И ВИДЕО)

Валентин Радев: От утре се възстановява умъртвяването на животни в огнищата на зараза

Мощи на светец от Америка ще закрилят Северозапада Митрополитите на Аляска и Видинската епархия осветиха икона на свети Герман в Монтана

Премиерът освободи зам.-министър Цветан Димитров Борисов разпореди на Порожанов да уволни още трима висши чиновници в земеделското министерство

Съдът отказа да спре евтаназирането на животни в Странджанско

23-годишна американка падна с колата си от 80-метрова скала, оцеля по чудо

Владислава Лазарова, изпълнителен продуцент на спорта по bTV: Телевизията ме погълна от раз

НАШИЯТ ГОСТ

Бакалавър по спортна журналистика от НСА „Васил Левски”, магистър по „Журналистика и медии” от СУ „Св. Климент Охридски” и докторант по спортна журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”, Владислава Лазарова има над 15-годишен медиен опит зад гърба си. От март 2016 г. тя отговаря за съдържанието на спортните новини в отдел „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV Media Group. Пътят й в журналистиката започва през 2000 г. от редакцията на първия футболен всекидневник „Меридиан мач“, след което преминава през школата на най-тиражирания спортен всекидневник у нас „7 дни спорт”. От 2008 г. се посвещава на телевизията.

„Представете си, че сте на рали. Стоите зад волана, а до вас е навигаторът. Ами, продуцентът е именно навигатор“, обяснява Владислава Лазарова – новият изпълнителен продуцент на спортните новини на bTV. Работата й е напрегната, но тя не се оплаква, напротив – обича си я и казва, че телевизията я е погълнала „от раз“. Преди да се впусне в ефирните новини, тя е била вестникар.

“Новините на практика се мислят денонощно – разказва тя. – Как да бъдат интересни за всички, под каква форма да бъдат поднесени, в каква последователност да бъдат подредени, кое е добро за начало, кое е подходящо за край. Всеки надпис, всяка тема, всеки ред и всяка дума, поне в моите разбирания, трябва задължително да минат преди това през погледа, съзнанието и ръцете на продуцента на емисията. Понякога имаме емисии, в които включваме по двама-трима души от Франция, Германия, Италия, България. Във Франция имаме силен кореспондент, който следи горещите теми покрай европейското по футбол, в Германия имахме екип на мача за европейската титла по бокс на Кубрат Пулев с Дерек Чисора, в Италия бяхме пак на ниво с най-доброто на телевизията ни за финала в Шампионската лига. В момента се подготвяме и за още едно много важно футболно събитие през юли – двубоите на Левски с Марибор от втория предварителен кръг на Лига Европа, които медийната ни група ще излъчи в ефира на bTV Action и bTV, както и по bTV Radio, и voyo.bg. Като продуцент на спортните новини съм в постоянна връзка с продуцента на bTV Новините, с хората, които работят по сайта на медията ни. Няма време за отпускане, няма време за разсейване, на моя телефон имам няколко чуждестранни новинарски агенции, с които се будя, с които заспивам и които следя дори за трите спирки с метрото. Така работят всичките ми колеги от спортната редакция.

Владислава Лазарова води лекции в магистърска програма по спортна журналистика към СУ „Св. Климент Охридски“. Един от неписаните закони на професията е никога да не отиваш неподготвен на интервю, обяснява тя на студентите. „Спортистите не са наивни и светкавично разбират кога срещу тях стои някой, който ги е подценил. Затварят се в себе си и провалът на репортера е гарантиран. Другото, което ги съветвам, е да бъдат будни, да бъдат в крак с времето. Добрият спортен журналист днес трябва да е в час с политическите събития по света, да знае и да се интересува от всичко.“

До няколко месеца предстои Лазарова да защити докторска степен по спортна журналистика в СУ. „Дипломите и научните степени не са направили никого добър журналист. Не ми е минавало през ума, че ще запиша докторантура. Дипломният ми ръководител в магистърската програма – доц. д-р Ефрем Ефремов, обаче не ми остави шанс да се откажа. На два пъти ме постави пред свършен факт, като ме записа за изпитите по чужд език и по специалност и само ми обяви по телефона на коя дата и в колко часа са.

Макар че баскетболът е детската й любов, Владислава има опит и с други спортове. „Като малка имах астма и я превъзмогнах с плуване. После минах през тениса на корт, през скока на дължина в леката атлетика, но баскетболът ме намери сам. Имах съученици, които вече тренираха, и ми беше интересно да ги гледам през прозорците на салона. Един ден треньорката дойде и ми каза, че е време да вляза в залата и да спра да зяпам отстрани. Първите си стъпки направих в Левски, продължих в Славия. После ме приеха в НСА, въпреки че баща ми беше против. Той искаше да се занимавам с журналистика, защото в училище ми вървеше литературата. Играх баскетбол от 12-годишна чак до 22-рата си година, когато изкарах няколко месеца в гръцкия Ираклис Солун.“

Съдбата има пръст в това, че Владислава все пак става журналист, точно както баща й се е надявал. „Стана преди петнайсетина години. В един спортен всекидневник имаше обява, че набират стажанти. Майка ми го беше купила след нощна смяна. Тя ме хвана за ръчичка, защото мен ме беше срам и ме заведе право в редакцията. Така започна всичко. Като на шега. Взе, че ми хареса. В цялата редакция имаше само един компютър с интернет. Сваляхме резултати от телетекст и всяка вечер шофьорът ни носеше спортните новини от БТА, принтирани на хартия. Дори си нямах компютър вкъщи. Интересното е, че дотогава никога не бяхме купували въпросния вестник с обявата за стажанти. В нас четяхме друг… Но господ си знае работата.“

Професията я среща с десетки шампиони, но един от тях Владислава поставя над останалите и той се казва Кубрат Пулев.

„Не бих си позволила да го коментирам спортно-технически, резултатите му говорят красноречиво. Впечатляващи са неговата воля, уравновесеност и хладнокръвие, способността му да владее себе си, стремежът да се развива, както интелектуално, така и професионално. Много мъдър, земен и човечен. Педантично точен и дисциплиниран. С такъв човек не само се работи с лекота, но той е ежедневно предизвикателство, защото винаги има на какво да те научи и с какво да провокира мисълта ти.“

Новият изпълнителен продуцент на спорта по bTV e родена и израсла в София. „Детството ми беше чудно. С много свобода. Като в онзи сериал „Синьо лято“. Израснах при родителите на майка ми, които бяха невероятни хора. Баба ми ме научи рано да чета и пиша. Въобще, у дома се четеше – от „Пинокио“ и „Том Сойер“, до Вазов, Елин Пелин, Пушкин и Хемингуей. Дядо ми, на когото съм кръстена, е бивш алпинист, дълги години бе планински спасител. Возеше ме с мотор, давах дежурства с него на Витоша, научи ме да карам ски и как се оказва първа помощ. С вуйчо ходех по баскетболни мачове, беше заклет левскар. Баща ми е двукратен европейски шампион по борба с ЦСКА, смея да твърдя, че беше един от най-добрите ни треньори. Последните години от живота си работеше в Гърция. Аз и брат ми изкарвахме по няколко месеца годишно при него на морето. Помня, че по едно време ни вдигаше в 6,30 сутринта и ни водеше да берем домати в стопанството на свой приятел, за да се научим на труд. Страх го беше да не ни разглези… За съжаление, баща ми загина в автомобилна катастрофа преди 20 г. и това преобърна живота на всички ни. Майка ми остана вдовица с две деца… Вече почти 40 години работи в „Пирогов“, а през ръцете й минават стотици кръвни проби, от които се решават човешки съдби. Брат ми е бивш футболист, който последните десетина години беше навън, но от няколко месеца си е в България, занимава се с бизнес, а от Норвегия си донесе Тито – 7-килограмов мъжки котарак, който е едната ми четиринога слабост. Другата ми се казва Бобо – лабрадор на 7 години.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.