Шефът на спецпрокуратурата за публичния арест на Иванчева: Такъв е законът, извадихме лош късмет

“Газпром” планира да изгради край Балтийско море завод за 20 млрд. долара

Жители на общините Гулянци и Никопол протестират срещу разбит път

Какво е да си професионален слуга на народа?

Първанов: Различията между президента и кабинета се преекспонират

Откриха 30-годишен мъж с огнестрелна рана в главата в Бургас Пострадалият е настанен в болница с опасност за живота

ИДИЛ заплаши, че ще напада изборни секции на парламентарния вот в Ирак

Ангел Кунчев: Около 15-25% от децата у нас са с наднормено тегло

Ремонт на пътния възел при Околовръстното и бул. „България“

С опасност за живота е блъснатата от автобус възрастна жена в Пазарджик

Здравните министри от ЕС се събират на неформално заседание в НДК

Затварят 15 км от магистрала “Струма” край Дупница Определен е обходен маршрут

Обявяват присъдата на парижкия атентатор Салах Абдеслам

Генералният секретар на ООН: Съветът за сигурност не може да реши международните проблеми в сегашния си вид

Южна Корея спира да облъчва Севера с пропаганда

Кралски мебели възкръсват в крайдунавско село

Реставрацията изисква знания, сръчност и търпение

Художникът Мартин Милчов вдъхва живот на стари вещи и парчета дърво

Мартин Милчов живее почти като аристократ. Денят му минава сред мебели в стил рококо и сецесион. Седи край маси, на каквито са подписвали декрети короновани особи, докосва часовници, отмервали исторически събития… Но мечтае за работа с постоянни доходи и самостоятелна изложба. 42-годишният мъж не е далечен роднина на графове и барони.

Мартин е художник, който от години реставрира с ентусиазъм и прецизност красиви стари мебели… за да им се радват други. За него остава невероятното удоволствие от съприкосновението с уникалните вещи, които излъчват хармония и достойнство. „Започнах тези занимания като временна работа – за прехрана. Но реставрацията и най-вече прекрасните предмети се превърнаха в част от живота ми“, казва прошареният мъж. Майсторът и ателието му се намират възможно най-далеч от дворци, посолства и вили на милионери, където е мястото на ценните мебели. От 15 години Мартин живее и работи в крайдунавското село Ковачица – на 10 км от Лом.

„Това е родното ми село. Тук се чувствам на мястото си и работя най-добре“, споделя художникът. Семейството му е от малкото в най-бедния край на Европа и България, които не ги тегли пътят към големите градове. Вече са пътували по него и са се върнали обратно. Като дете той заминал с родителите си в търсене на по-добър живот и образование в София. Завършил Гимназията за приложни изкуства и Художествената академия, специалност „дърворезба“.

„Винаги съм мечтал да рисувам, да правя изложби . Но случайността ме срещна с реставрацията. И не съжалявам“, споделя мъжът. В студентските си години момчето от Ломско като повечето приятели и колеги се мъчело да изкара някой лев допълнително. Познат дърводелец, който го снабдявал с материали, го насочил към антикварен магазин в София, където търсели майстор с точна ръка и фантазия за възстановяване на мебели. „Антиквариатът и досега си е на „Алабин“ – един от най-големите в София е. Направих няколко неща за собствениците, те ме харесаха и ми предложиха работа. Започнах веднага“, разказва Мартин. В началото реставрацията и търговията вървели добре. Бизнесът в държавата още набирал скорост. Антиквариатите внасяли стари мебели от чужбина, които се търсели от натрупали пари нашенци за новите им къщи и вили. Студентът в академията работел почти денонощно, за да смогне с поръчките. И крадял от съня си, за да учи. После всичко в държавата забуксувало, оборотите намалели, парите също…

„През 2001 г. завърших художествената академия и трябваше да взема живота в ръцете си. Реших да продължа с реставрацията, но в родното си село, а не в столицата. В апартамента нямаше как да буча с дървообработващи машини, сред прах и химикали. Не можех и да плащам наеми за ателие. А тук имам просторни помещения. И се върнах“, спомня си Мартин. Той преустроил в ателие автосервиза на баща си, от когото наследил сръчните ръце, и започнал да вдъхва живот на потрошените под колелата на времето стари мебели. От антиквариата в София, доволни от работата му, продължили да му изпращат с бусове изящни, но грохнали маси, шкафове и столове.

Реставрацията е тежка и бавна работа, изисква много знания, сръчност и търпение, обяснява художникът. За да възстановиш мебел, от която е останала само част, трябва да познаваш епохата и стила й. Първо чертаеш плана в главата си, после започваш да го реализираш. Някои от елементите се правят на струг, други с чук и длето, трети – ажурни като паяжини, се изработват с лупа на окото. И накрая всичко се събира като механизъм в едно цяло.„Възстановявал съм мебели на над 150 години. Чувството да ги държиш в ръце и да им връщаш красотата е уникално“, казва майсторът.

Сред най-ценните неща, които художникът е реставрирал, са мебели от вида „буле“. Те са изключително елегантни, с фини форми и орнаменти от месинг и коруба на костенурка. Създадени са за пръв път през XVII век от Андре Буле, който е бил личен мебелиер на Луи XIV, кралят го настанил в Лувъра, обяснява художникът. Възстановяването на изящните и украсени като придворни дами мебели е почти бижутерска дейност, а крайният резултат е истинско произведение на изкуството, радва сe майсторът. Той е реставрирал няколко секретера „буле“ – декоративни скринове с видими и скрити чекмеджета, пазели любовни писма на графини и тайни депеши на дипломати. Сега му предстои да реставрира и часовник „буле“. Възстановените от Мартин антикварни вещи са доста скъпи, но той не знае цената им, нито при кого отиват.

„Търговската страна на работата не ме интересува“, категоричен е майсторът. Но се безпокои, че през последните години поръчките намаляват и трудно осигурява издръжката на семейството си. Опитал се да си намери място за учител по изобразително изкуство, но заплащането за няколко часа не покривало само пътя му. „Надявам се да стана учител – работата е хубава, а децата имат нужда от повече познания за изкуството“, казва той. Покрай възстановяването на старите мебели Мартин е направил и няколко свои. Но трудно им намерил пазар. „Българинът почти не си купува стари или нови художествено изработени мебели. За него те са недостижимо скъпи и излишно красиви. И в миналото, и сега нашенците търсят по-обикновени, евтини и здрави вещи. Но има и изключения – още от Възраждането наши майстори са правели много красиви ракли, столове и маси, украсени с дърворезби с плодове и слънца“, казва художникът. И се радва, когато при него попадне такава вещ. В свободното си време – за собствено удоволствие, а и за да допълни семейния бюджет, Мартин Милчов изработва дърворезби, малки пластики и рисува картини. Част от творбите му вече са в галерии и частни домове у нас и в чужбина.

„Мартин е много способен художник, произведенията му се харесват на ценителите. Но е много скромен . Помагам му и се надявам и други да го открият, защото заслужава“, казва галеристът Нейчо Савчев от Оряхово. Въпреки че в чужбина трудът му е високоплатен, реставраторът не мисли за работа зад граница. „Аз съм селско момче и се радвам на живота тук. Липсват ми някои неща от големия град – галериите, изложбите, но пък със семейството ми имаме спокойствие и досег с природата“, казва Мартин. И когато не е в ателието, се разхожда със съпругата, дъщерята и сина си в околностите на Ковачица и попива зелените пейзажи, цъфналите поля и залезите над Дунав, които мечтае да превърне в картини. „Живописта е дълбоко в мен. Надявам се някой ден да направя нещо, което да остане в изкуството“, споделя той. Защото, колкото и да е беден, българинът има нужда да сложи в стаята си една картина или красива вещ, която да му напомня, че освен от хляб има нужда и от дух, казва художникът.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.