Малцинствените партии преди вота се хващат за ръчица като сирачета

В политиката, скъпи мой, няма хора, а идеи. Няма чувства, а интереси.

Покрай приближаващите президентски избори острите камъни почват заедно да мелят брашното от политическата нива. Отцепниците АБВ приемат офертата на БСП за общо участие в предстоящото изпитание. Пословични врагове като патриотарите Валери Симеонов и Волен Сидеров сладко вдишват лулата на мира, подадена им от войводата Краси Каракачанов. Напразни се оказаха опасенията ни, че няма сила, която да изличи взаимното им озлобление, трупано цели 7 размирни години. Има, има. И тя е исполинската сила на страха, че в обозримо бъдеще суверенът ще ги изхвърли от парламентарната софра. А президентските избори са лакмус за онова, което предстои на парламентарните. Какво е унижението да стиснеш ръката, която довчера си драл, пред ужаса да изпаднеш от парламентарната банка! Преглъщаш го и още как, че даже ти се услажда. Вярно, прехвърчаха някои пръски на остатъчна жлъч, но те са за парлама пред публиката. Говорителят на партията майка Антон Кутев предупреди блудните си братя Първанов и Калфин, че пазарлъци за техните президентски кандидатури няма да се състоят. Калфин посрещна удара с ехидство: „Не съм забелязал да има такъв въпрос, зададен на референдума. Може би г-н Кутев го е допълнил или е говорил с тези, които са гласували - не знам, от него чух тази информация, но не съм разбрал тя да бъде зададена като въпрос и получена като отговор на този референдум.“

От АБВ приветствали идеята за диалог, но не приемали той да се води под условие. „И затова ние проявяваме според мен изключително дебели нерви да седим и да слушаме всякакви коментари в името на това действително да потърсим общ език“, заключава потенциалният кандидат-президент. Колкото до ослушващия се за трети мандат Първанов, той отрано развя бялото знаме. Още през ноември миналата година апелира за незабавен диалог между левите партии във всякакви форми, като изрично вметна „без поставяне на условия“. Даже даде пример с емблематични в световната политика противници: „Ако Израел и Палестина могат да преговарят без допълнителни условия, няма как да се съглася, че ние тук ще преговаряме с предварителни условия.“ Сетне макар и мрачно, но затова пък уместно се пошегува: „Лявото е ударило дъното, разбира се, можем да продължим да копаем.“ Едно разединение на президентските избори би било тъкмо такова продължение на саморазрушителната копан. А знайно е, че АБВ като малокалибрен ляв организъм пръв ще потъне в черната яма на историята. Ако се вслуша в гласа на благоразумието и най-вече в инстинкта си за самосъхранение, ще се прикрепи към по-устойчив терен. Няма да му е първица. Я как го направи спрямо ГЕРБ, без много-много да придиря за условията. Я как точно го е рекъл великият Александър Дюма: „В политиката, скъпи мой, вие го знаете също като мен, няма хора, а идеи. Няма чувства, а интереси. В политиката, скъпи мой, вие не убивате един човек, а премахвате една пречка. Това е всичко.“ Не току-така граф Монте Кристо избяга от зандана Иф и постигна възмездие. И богатство, де.

Това са го проумели даже и националистите, сред които центробежните сили са направо фурии. По едно време в началото на века патриотичните формирования, които превъзхождаха по численост даже многобройните БЗНС-та, бяха решили да се обединяват, събраха се под Мадарския конник и така се изпокараха, че задълго им изстинаха мераците за сближение. Парадоксалното, че ужким следовниците на хан Кубрат, на които най-подобава да прилагат предсмъртния му завет към синовете, илюстриран със снопа пръчки, последователно действат напук на волята му. Вероятно са от потомството на Батбаян, който според оня виц се изсилил и строшил снопа пръчки. А старият хан се надигнал от смъртния си одър и въздъхнал: „Ех,Баяне, Баяне, прост си беше и прост ще си останеш!“

Сегашните Баяновци обаче вече се придържат към Дюма-баща. Волен Сидеров, този атлант на националната кауза, обладан от ненадейно смирение, предложил на Валери Симеонов, довчерашен душманин да съставят коалиция за президентските избори и да издигнат общ кандидат, а на парламентарните избори да се явят наедно. Понеже социологическите агенции поотделно им очертават пряко сили до 2%. Валери Симеонов го играе по демократичному и по почина на БСП пуснал допитване до членската маса съгласна ли е на сдобряване с „Атака“. Вероятно масата е благословила общите действия, щото лидерите им се срещнаха в присъствието на помирителя Каракачанов и обменили мнения по политически теми. Лични разбори не е имало, защото тези теми са взривоопасни. Очи в очи са спазвали бонтона, но пред телевизия „България он ер“ Симеонов заяви категорично, че поведението на Сидеров за него е все така неприемливо.

„Има ли човек, който да одобрява поведението на един застаряващ побелял човечец, който да прави скандал след скандал. Естествено, че не го одобрявам. Да не би да очаквахте да го защитавам?“, възмутено рече вероятният коалиционен партньор.

Все пак изтъкна и обективните предимства на обединението. Така патриотичните организации щели да покажат на българския народ, че разделението може да бъде преодоляно в името на една цел - неговото добруване. Не било леко да се загърбят враждите от миналото, да се забравят грозните думи, но щели да опитат. И колкото и да не е за вярване, оказва се, че едно нещо съпредседателят на Патриотичния фронт Симеонов не може да прости на кумеца си Сидеров: „Подмяната на принципите и идейната платформа на „Атака“ през 2009 г. и поетия курс на пълна подкрепа на ГЕРБ. Това идейно предателство не можахме да простим ние, хората, които впоследствие създадохме НСФБ.“

Любопитно - на каква идейна платформа е стъпвал Симеонов, когато дава рамо на властта? На същата като Сидеровата... Значи ще му прости. Ако вече не го е направил. Такава е ориста на малцинствените партии. Да си прощават и да се сплотяват при надвиснали над тях угрози. Малцинствените партии са като самите малцинства. Карат се, бият се, дигат в махалата джумбуш до небесата, но стане ли напечено отвън, са единни и неделими като Кубратов сноп. При циганския съд мешере най-страшното наказание е отлъчване от племето. Същото и за малцинствената партия - пагубна участ е за тях суверенът да ги отлъчи от парламентарното племе. И затова по изборите ще се водят за ръчица като сирачета.