Върховна административна прокуратура извършва проверка по реда на надзора за законност на общинските наредби в страната, касаещи преместваеми обекти, реклама и търговия, както и наредбите за рекламна и информационна дейност, съобщават от държавното обвинение. Установени са 126 общински наредби, съдържащи текстове, противоречащи на Конституцията и законите.

До момента са изготвени 10 протеста за отмяна на норми от общински наредби, незаконосъобразно регламентиращи различни по характер условия, задължения и ограничения, в противоречие с нормативна уредба.

В хода на тази проверка е установено, че в наредби, приети от общинските съвети в общините в страната, които регулират посочените обществени отношения, са допуснати в най-масовия случай следните незаконосъобразни изисквания :

- Въведени са правила да не се издава разрешение за поставяне на преместваеми обекти на лица, които имат задължения към общината;

- Поставени са изисквания за предоставяне на нотариално заверено съгласие за представяне на удостоверения за липса на задължения по чл. 87, ал.6 от ДОПК, а законът изисква само писмена форма, без нотариална заверка;

- С конкретни разпоредби в някои общински наредби е въведено изискване, при поставяне на преместваеми обекти да се заплаща депозит за разноски по принудителното премахване в размер, определен със заповед на кмета на общината;

- Въведени са задължения за подаване на декларация от заявителя, че по отношение на него не е провеждана процедура за принудително премахване на преместваем обект.

Оспорените разпоредби са в нарушение на Конституцията на РБългария и на принципа на правната сигурност - основен принцип на правото на ЕС. Противоречат на АПК, Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност ( ЗОАРАКСД) и на чл. 49, § 2-ри от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Атакуваните текстове са в пряко противоречие с императивно регламентираните предели на нормотворческа компетенция и принципите на правовата държава. Противоречат на принципите на свободна стопанска инициатива, реда за установяване и събиране на публични вземания, както и на всички законови разпоредби, регламентиращи реда и условията за упражняване на "дейности".

Когато е налице изчерпателна нормативна уредба на обществените отношения на ниво закон, въвеждането на подзаконова нормативна регламентация, непредвидена и противоречаща на законовата, представлява превратно упражнена компетентност от страна на местния законодател. В чл. 2 от Конституцията на РБългария е прогласено, че България е единна държава с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания. Още по-малко автономни законодателни такива.

По повод въведените правила за неиздаване на разрешение на лица, които имат задължение към общината, прокуратурата аргументира протестите си сочейки, че по този начин местните законодатели преценяват например неплатена глоба за неправилно паркиране за съизмерима със свободата на стопанската инициатива и правото на развитие на гражданското общество. С този режим се облагодетелстват едни заявители, напр. тези които нямат задължения към общината, дори и само защото не живеят на територията на общината. Подобен приоритет на фискалната необходимост над всякакви други форми на дейност, в т.ч. и нестопанска, на територията на общините е незаконосъобразен.

Чрез разпоредбите, въвеждащи депозит за разноски по принудително премахване на обекти общините гарантират разходите за извършване на бъдеща услуга . В ЗМДТ и ЗУТ обаче не се съдържа основание за събиране на такса за принудително премахване на преместваем обект. По своя характер този депозит представлява обезпечителна мярка, но такава се предприема само въз основа на влязло в сила изпълнително основание и то когато изпълнението на задължение е невъзможно или се затруднява. Подобно положение противоречи на правната сигурност и в този смисъл е константната практика и на Европейския съюз.

Оспорените текстове от общинските наредби са в нарушение и на свободата на установяване по чл. 49, § 2-ри от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Като въвежда изисквания и условия пред упражняване на "дейност", неспецифични и неотносими към съответната "дейност", подзаконовият нормативен текст практически затруднява осъществяването на "дейността", въвежда несвойствени за нея условия и ограничения, с което нарушава и правото на установяване на територията на съответната община с цел осъществяване на съответната "дейност".

Това са най-често констатираните незаконосъобразни положения в общинските наредби до настоящия момент, което е наложило предприемане на мерки по реда на надзора за законност за отмяна на определени разпоредби от определени общински наредби, изразяващи се в подаване на протести до съответните административни съдилища.

Проверката на Върховна административна прокуратура продължава и предстои изготвянето на още протести от прокуратурите в страната.