Приятел от Афганистан ми помогна да включим Меси от Кабул

Смяхме се с Трифон Иванов 5 дни преди да почине

“Много внимателно подбирам гостите си. Искам те да донесат нещо на публиката. Не приемам стила, в който уж агресивен журналист подава услужливо неудобна тема и оставя отговора на политика безкритично. Искам да стигна максимално до истинското лице на събеседника с точните въпроси. Това може да стане само когато се владееш и знаеш какво искаш. Случвало се е гостът да реагира с агресия. Смятам, че зад това се крие слабост и несигурност. В този момент си казвам - значи човекът си е такъв. Не съм възпитател, нито ментор. Когато някои истерично показва зъби, има вероятност да прехапе собствения си език. И обикновено това се случва.

Всекидневно се боря за доверието на зрителите. Това е най-ценният капитал, който един журналист може да има.”

“Подготвихме огромно интервю с Христо Стоичков през февруари, което трябваше да излъчим в две поредни седмици - разказва водещият на предаването “120 минути” Светослав Иванов. - Като изненада към Христо бяхме записали негови близки приятели. Само ден след първата част ми се обади вашият колега и мой приятел Владимир Памуков, който беше в дома на Трифон Иванов, царство му небесно. Трифон знаеше, че втората част започва с него и нямаше търпение да види как ще реагира Стоичков. Смяхме се. Пет дни по-късно всички плакахме. Трифон почина неочаквано. С продуцента на “120 минути” Ралина Тропанкева трябваше спешно да решим дали да отложим интервюто със Стоичков. Но думите, които си размениха с Трифон, бяха толкова лични и човешки... Взехме решение да излъчим само тях, последният им задочен диалог - на двама души, които са ни донесли толкова радост и гордост. След това дадохме посмъртно “главната роля” на Трифон, който беше сред първите, които ми се довериха, когато “120 минути” беше ново предаване. Винаги ще го помня с добро. И се гордея, че го познавах.

Светослав Иванов е правил репортажи в едни от най-горещите точки на планетата - Ирак, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан, ДР Конго и др, но работата в студиото не му се струва твърде спокойна в сравнение със силните изживявания по време на пътуванията му.

“Най-хубавото е, че създадох контакти и приятелства, които в момента ми помагат много в “120 минути”. Включваме хора от цял свят, изключително известни личности или такива, за които световните медии се борят. И успяваме главно заради това, че не съм от хората, които си затварят вратите в отношенията си с другите. Не горя мостове, а ги създавам.”

Ето, преди време, когато включихме малкото момче Муртаза, станал известен като “Меси от Кабул”, ми помогна мой приятел, който притежава телевизия в Афганистан. Той уреди цялата логистика, включи се в убеждаването на бащата и осигури безопасното пътуване на семейството до телевизията в Кабул. И това само за да се включи за 10 минути в нашето предаване.

Семейството му е толкова бедно, че момчето си прави блуза от найлонов плик с името на своя кумир - Меси. Една случайна снимка, направена от фотограф на световна агенция стигна до сърцата на милиони по света, включително и до аржентинския национал. Лично Меси го покани в дома си в Барселона. И детето заедно с баща си тръгна от провинция Газни към Кабул, защото никога не са имали документи за самоличност. Трябваше да ги извадим от опашката пред Министерството на външните вътрешните работи с обещанието, че няма да загубят реда си, защото там за паспорти се чака по 3 месеца. Два дни преговаряхме чрез преводачка от пущу. Накрая се случи. Доколко знам, в момента бащата и синът са бежанци в Пакистан заради получени смъртни заплахи. Разказвам това, защото искам хората да знаят, че зад едно интервю в “120 минути” понякога се крият много драматични събития.”

В края на сезона водещият на “120 минути” прави равносметка. “Показахме Лех Валенса с неговата позиция по темата за бежанците в Европа. Включихме най-търсената жена от “Ислямска държава”, за чиято глава беше обявена огромна награда. Няма да ги изброявам, защото ще пропусна някого. Излъчихме и доста интересни малки филми като “Поколението Чернобил” на Леда Цветкова. Вяра Деянова също успя да бръкне в душите на много интересни личности по уникален начин. Александра Кръстева също. Fast food за главата предлагат много хора. Но в този забързан, динамичен и изпълнен с информация свят да си банален е възможно най-лошият избор. Радвам се, че нашата главна редакторка Валя Гиздарска разбира и подкрепя това.”

Светослав Иванов дори издава малка тайна. “Другата седмица ще ви покажем бащата на Борис Джонсън, убеждаването на когото ни отне около две седмици, който е сред най-големите критици на сина си. Той наистина ще ви смае с начина си на мислене.” Понякога предаванията се подготвят в продължение на месеци, а в други случаи се получават изненадващо леко и бързо. Случва се и гостите сами да го намерят. Например Румен и Станислава, родителите на малката Никол, върху която акушерката Емилия Ковачева изля агресията си. “Срещата с тях беше случайна - представях книгата си с пътеписи в град Елена и Румен дойде, запознахме се, дори видях и Никол - изключително красиво детенце. Той ми каза: “От една година всички ми се обаждат. Но просто ти имам доверие.” Подобно нещо се случи и с българина, който зададе въпроса на Борисов за Пеевски и огледалото в Лондон. Той ми каза: “Много често мисля като теб, след като чуя коментарите в началото на предаването”. Затова ще приема поканата ви.”

Като човек с опит и афинитет към международната политика, Иванов си има мнение и за евродрамата Brexit. “В Лондон съм правил три филма. Преди осем години се срещнах с хора от организация, които се борят за световен халифат от центъра на Лондон. Тяхната организация е забранена в половината свят, но е позволена в Англия. След тяхна демонстрация полицията провери мен и моя оператор, защото им казахме, че сме от България. В Лондон също съм разговарял с бивши затворници от “Гуантанамо”. Великобритания падна в жертва на популисти. Но те не са само Фарадж и Джонсън. Това са всички онези, които клеймяха източноевропейците, докато пускаха десетки хиляди съмнителни елементи на своя територия. Това е лицемерие, толкова характерно за западните политици. Криворазбрана толерантност към едни и насаждане на стереотипи към други. В Брюксел, Лондон и Париж се пръкнаха гета, каквито трудно можеш да видиш дори и в Близкия изток. Това е една от причините за Brexit и в същото време има много по-опасни последствия от Brexit. Защото тази сбъркана политика роди зловещи плодове. Западна Европа много бързо се променя. И ние не трябва да спираме да го анализираме.”

Водещият на “120 минути” никога няма да забрави датата, на която тръгва предаването, заради едно “чудесно съвпадение” - преди 2 г. и 9 месеца в същия ден, 19 октомври, се ражда дъщеря му Йоанна. “Йоанна е центърът на живота ми, моето мило приятелче. Това е истинската любов - чувството, че едно същество те обича. Усмивката на дъщеря ми е по-важна от всичко друго. Когато съм с нея, забравям за всички дребни проблеми. Със съпругата ми Вяра се стараем да расте като щастливо дете. Тя има нашата любов, има прекрасни баби, които я боготворят. Не сме от типа родители, които следват модели на възпитание - искам просто да е добър и щастлив човек, нормално детенце.

Нашият гост

Водещият на предаването “120 минути” Светослав Иванов е в екипа на Би Ти Ви новините от 2007 година. Той е автор на десетки документални филми, интервюта и репортажи от горещите точки на света, сред които Ирак, Иран, Либия, Палестина, Израел, Ливан, Демократична република Конго и много други. Носител на наградата “Робер Шуман” на Европейската комисия за разследването си “Полумесец в короната” за ислямските движения в Лондон. Предаването “120 минути” стартира в деня на раждането на дъщеря му Йоанна.