Пенев внесе молба за касиране на изборите за президент на БФС

Пътят Асеновград–Пловдив става магистрален през лятото

Холандия призна Арменския геноцид и разсърди Турция

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” в събота, 24 февруари 2018

БАН ще отговори официално на критиките към доклада за „Белене”

Тръмп призна: Плешив съм, крия се с прическата

Губернаторът на щата Флорида иска въоръжен полицай във всяко общинско училище

Кашата с касата се забърка здраво До понеделник смятат дълговете към чужди фондове, данните на шефа на НЗОК не били верни

Вандали изпотрошиха над 40 коли в Пловдив

Ето кои институции ще проверяват сделката за ЧЕЗ

32 цивилни са загинали при бомбардировките на Източна Гута днес

Туристическите пакети ще поскъпнат 2-3 пъти Българинът се стяга за патриотични екскурзии за 3 март

Гинка Върбакова, която купи активите на ЧЕЗ: Нашите намерения са за отговорно отношение към милионите клиенти

Трите момичета, държани затворени в „Люлин”, никога не са ходили на училище

МВР предупреди: Не преминавайте през Дунав мост-2 утре

Топ 10: Герои и велики моменти на европейските първенства

По какво може да се познае истинският футболен фен? Единственият меродавен критерий са спомените. Ако намерите общи спомени, значи сте от една кръвна група.

А общите спомени са тези, които са преминали през изпита на времето.

И са останали в съзнанието, все едно така, че са се случили вчера. Европейските първенства по футбол закъсняха с повече от 30, че и 40 години спрямо световните. Но и в тяхната история вече има достатъчно големи герои и велики моменти. В тази секция попада само най-доброто.

Незабравимото…

1. Герд Мюлер

Първото първенство с финален рунд се провежда в Белгия през 1972 г. Играят се само 4 мача, но и те са достатъчни, за да излъчат един голям герой. Името му и до днес е синоним на футболен ГОЛ. И Пеле, и Марадона са вкарвали стотици голове, но само Герхард “Герд” Мюлер е безспорният бомбардир, таран и хищник в наказателно поле. Във финалния мач срещу СССР той се записва с две попадения – първото и третото. Големият миг на мача е за първия гол. Бекенбауер тръгва с топката почти от своята врата, преминава на парад 5-6 противници, подава на Нетцер и последва незабравимият удар в горната греда. Отбитата топка е поета от Хайнкес, той я изпраща към Мюлер и резултатът е открит. При третия гол в мача гениалният пас към Мюлер е от едно друго познато име – Юп Хайнкес.

2. Антонин Паненка

Този миг се припомня винаги, когато дойде време да се изпълняват дузпи. Тогава дори коментатори, които не са били ро­дени по време на събитията, изговарят името Антонин Паненка. Какво сътвори този уникален чех преди 40 години? Финалът в Белград пред 31 000 зрители на “Маракана” завърши 2-2. Чехите едва добутаха продълженията до дузпи. Първите дузпи в историята на футбола. Четири точни за Чехословакия, три за Германия и Ули Хьонес зад бялата точка. Изпълни я почти като Дзадза онзи ден, силно и над вратата. Мустакатият тарикат Паненка застана срещу Сеп Майер, изчака го да плонжира наляво и копна топката в центъра на вратата..

3. Хорст Хрубеш

Хорст Хрубеш е вторият, вкарал две попадения във финален мач на европейско първенство. Случката се произведе в Рим през 1980 г. Хорст Хрубеш, наричан още каруцар, дърводелец, грозник и какво ли още не, се превърна в герой на победния за Германия финал срещу Белгия, завършил 2:1. Първия гол едва ли някой си го спомня, но вторият е незабравим. Последна минута на мача, топката бавно се насочва към флагчето за корнер. Защитникът Милекамп опитва със сетни усилия да я добута в тъч, но движението и след удара с колчето завършва от неправилната страна за Белгия. Корнер, зад топката е Румениге, странна телевизионна камера, която снима почти от горните редове на сектор Б. Хрубеш се извисява на близката греда и разстрелва Пфаф.

4. Мишел Платини

Всеки велик момент си има своя автор и съавтор. Понякога е гениален пас, понякога е вратарска грешка. Най-безобразната вратарска грешка в историята на футбола сътвори Мигел Арконада във финалния мач през 1984 г. Но големият герой в ситуацията бе Мишел Платини. В началото на второто полувреме съдията отсъди доста спорно нарушение пред вратата на Испания. Точно за десния крак на мосьо Платини, който неведнъж бе въртял такива топки право в мрежата. В този случай Платини просто би покрай стената в ъгъла, където бе Арконада. Елементарно дори за вратар при юноши младша възраст. Създаде се впечатление, че Арконада лови, но в същото време топката се промъкна под неговите гърди в мрежата.

5. Марко ван Бастен

Следващият момент е велик, неповторим и недостижим. Може би най-великият в историята на футбола. Поне за мен е така! Голът на Марко ван Бастен срещу СССР във финала през 1988 г. на Олимпийския стадион в Мюнхен. Всеки помни уникалната парабола на топката след шута на холандския гений. Всеки помни как Ринат Дасаев замръзна на голлинията. Но малцина ще си спомнят уникалния пас на Арнолд Мюрен, който сложи топката на десния крак на Марко ван Бастен. Остана голът, но пасът бе забравен, а това, което направи Арни, беше чудовищно, защото милиметър отклонение би променил всичко. Холандия спечели с 2:0, Гулит, Ван Бастен и Рийкард и до днес са синоним за футболна красота. А моментът е сред 10-те най-добри футболни изпълнения за всички времена.

6. Ким Вилфорт

В един несправедлив откъм футболната логика и показаното на терена финал Дания спечели срещу Германия с 2:0 през 1992 г. в Гьотеборг. Пълното превъзходство на тогавашните световни шампиони, дузината голови ситуации и двете злокобни съдийски грешки обаче бяха забравени на фона на прехласването по “датския динамит”. Точно Вилфорт стана и герой за някои, а и антигерой за други. Невзрачният полузащитник укроти с горната част на дясната си ръка една топка и след това я изпрати неспасяемо зад вратаря Бодо Илгнер. За ръката на Марадона и до днес се пишат трактати, но за тази на Вилфорт всичко е забравено. Остава само голямата сензация и одата за шампионите, събирани по плажовете.

7. Оливер Бирхоф

Германия пък си има и Оливер Бирхоф, който неистово се радва на своето попадение във финала през 1996-а на стария “Уембли”. Първият златен гол, излъчил победител на финал. А той отново е между Германия и Чехия както през 1976-а. С малкото уточнение, че преди 3 десетилетия играха предимно словаци! В първото продължение на мача за титлата през 1996-а топката стигна до Бирхоф, който не бе най-брилянтният техник, но някак успя да я ритне към вратата на Коуба. И чешкият вратар не се ориентира при този лек удар. Тук съучастникът се нарича Щефан Кунц – тичаше след кълбото и ако го бе докоснал, преди да влезе в мрежата, щеше да има засада. Или пък голът да е криминален. Бирхоф се нареди до Мюлер и Хрубеш като третия с два гола на финал.

8. Вилтор и Трезеге

Още един златен гол маркира инфарктния финал на следващото европейско през 2000 г. Тук обаче голмайсторите и героите са двама. Силван Вилтор и Давид Трезеге са с еднаква заслуга за победата на Франция с 2:1 срещу Италия. А до последната секунда на редовното време резултатът бе 1:0 за Италия с най-важния гол в кариерата на Алесандро дел Пиеро. Вилтор изравни резултата с един невъобразим удар, а Трезеге пък прониза безпощадно Толдо в 103-ата минута. Вероятно заради последвалата изнервена сцена ФИФА и УЕФА се отказаха много скоро от правилото за златен гол. Тогава всички разбрахме, че дузпите са далеч по-справедлив и естествен завършек.

9. Ангелос Харистеас

И футболът има тъмни времена, каквато за християнството е епохата на Светата инквизиция. Е, гърците са православни християни и нямат нищо общо с ужасиите от Средните векове, но пък здраво ни инквизираха по време на първенството през 2004-та. А за най-голям инквизитор претендира Ангелос Харистеас. Това малко ангелче донесе титлата на Гърция с пронизващ удар в 57-ата минута на финала с Португалия. Бъдещите шампиони го правеха по един начин – корнер и засечка с глава. След това опълченски, за да няма следващ гол. Тази тактика на Ото Рехагел проработи шест пъти, включително и във финала. Кой бе този Ангелос Харистеас, който подобно на Ким Вилфорт е сред най-великите 10 на европейски първенства? Среден централен нападател, който обаче стигна до великия “Аякс”.

10. Фернандо Торес

И за да си оправим вкусът след узото – истински испански тореадор – Фернандо Торес. Може спокойно да бъде поставен до легендите в класацията. И най-вече до първообраза на голаджията – Герд Мюлер. С уточнението, че Фернандо е по-висок и по-красив, но не толкова резултатен. Торес отнесе първата от трите поредни титли на Испания. Вкара единствения гол срещу Германия на европейското през 2008-а. Направи го с клинична точност, пое топката от центъра, избяга на Лам и я бутна покрай Леман. И тук има съучастник – бъдещият капитан на световните шампиони Филип Лам. Той имаше цялото време на света да извърши нарушение срещу Торес, но игра легално и това костваше на отбора му титлата. Но Испания в този ден я заслужаваше повече.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.