На 23 март 2019 да почерпят

Бирената диета – радост за небцето Тя наистина е ефективна, но има строги правила

Петролни гиганги харчат стотици милиони за информация срещу глобалното затопляне

Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Ана Бърнабич: Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари

Саудитска Арабия иска минимална цена на петрола от 70 долара за барел

Какви са ги вършили руските консули у нас

Пляс-пляс педалите, кой не е чул за руснаците със Задунайската губерния и другите им пъклени планове. По документи и по съвременно хорово пеене и презумпция. А сега – пак по документи – ми се ще да покажа дейността на руските консули в Русе за няколкото месеца след разгрома на Априлското въстание през 1876 г.

Двама са, защото се сменят през юли. По-вероятно следва да се каже – отзовават И. Крилов и изпращат вместо него В. Кожевников. Да предположа това, ми дава основание предписанието на посланика на Русия в Цариград граф Игнатиев до управляващия Генералното консулство в Русе И. Крилов от 7 юли 1876 г. Началникът упреква подчинения си, че си е позволил да прекрачи отвъд дипломацията с действията си. В знак на протест против съденето на руски поданици той започнал остра кореспонденция с валията на областта. И заплашил да свали руския флаг наполовина. Акт, който се извършва само в знак на държавен траур. Няма да уточнявам кои са руските поданици – участници във въстанието българи, но мисля, че емоционалната реакция е по-скоро преклонение пред българските дела и осъждане на турската жестокост. Посланикът изисква от Крилов и да не преговаря с турските власти “въз основа на догматичното учение на светите канони”, защото е безнадеждно. Това му настояване е по повод застъпничеството на Крилов за съдени и екзекутирани наши свещеници. И като капак посланикът го уведомява, че скоро ще пристигне заместникът му В. Кожевников.

И В. Кожевников пристига с гръм. Това беше май за генерал Радецки на Шипка според Вазов. Гръмотевичността на новия консул е мирновременна, но не по-малко значима от възпятата от народния поет. Дошла от незрялото българско общество, което знае, че е незряло, но не подозира, че е общество. И че действията му – ако би последвало днешния ни автонегативизъм – са неочаквани и неподходящи. Вместо да са уплашени от разгрома на Априлското въстание и последвалата жестокост, българите масово излизат да посрещат новия консул. Според него това прави “цялото българско население в Русе”, което в представите му е израз на “гражданско мъжество” предвид обстановката. За нас днес тази манифестация следва да е блестящо потвърждение на безстрашния и открит подем на свободолюбието, довел до въстанието, всеобщата готовност за свобода и логичното освобождение. На един достатъчно зрял най-малкото за историческия миг народ. За консула обаче това е доказателство за “онази дълбока вяра в Русия, която не са могли да разклатят нито заточенията в Диарбекир, нито затвори, нито смъртни наказания”.

Всъщност консулът е задължен да следи за настроенията на населението и да ги тълкува. При това го прави с точни наблюдения. А и заключенията му не са неверни, а по-скоро едностранчиви, без да се отчита поривът за свобода като главен двигател. Но да благодарим за информацията, неизгубена във времето. И в тази посока – и за действия на консулството, водещи и до натрупване за нова, полезна и многообразна информация както за турските жестокости след въстанието, така и за поведението на българите и на руската дипломация. Консулството изпраща в Търновско и в Габровско своя служител А. Елисицин за оказване на помощ и за събиране на сведения. Той тръгва на 27 септември 1876 г. В докладната си отбелязва, че нивите вече са засети със зимна пшеница. Въпреки все още върлуващия башибозук и черкези и страха у българите да се движат свободно извън населените места. Нашенците го срещали с “добре дошел”, а турците – със злоба и страх.

Руският пратеник не пропуска и турското невежество, съпоставяйки го с българската ученолюбивост. По време на смазването на въстанието Габровската гимназия била превърната в казарма. Като зърнал машината за добиване на ток в кабинета по физика, турски офицер запитал що е това. Учител му обяснил с добавката, че електричеството служи за работа на телеграфите. Офицерът възкликнал: “Вие сте подслушвали всички държавни телеграми.” Арестували учителите, а машината откарали в Търново. После я върнали. Тъй като не става за крадене.

На 29 септември отседнал в Севлиево, в хана на Петко Георгиев. Вечерта ханът се напълнил с българи, на които А. Елисицин обявил, че е дошъл да раздаде помощ на пострадалите от името на Русия. Тогава те му изплакали какво се случило след въстанието. Но първо един от присъстващите прочел писмо от Женското дружество в Цариград, което събрало пари за пострадалите. И събралите се мъже начаса създали организация как помощта да стигне до нуждаещите се. Щото още не била дошла 1989 г., когато чуждестранният хуманизъм се трансформираше у нас в присвояване за бъдещ просперитет. На ненуждаещите се.

После му разправили хорицата на руснака колко затвор и побоища масово отнесли, макар севлиевци да не са водили бойни действия. От затворените в Севлиево изпратили 180 души в Търново, където всичките престояли 18 дни в една стая – дневна, спалня и тоалетна. Веднъж дневно им подхвърляли безобразен хляб, а манджите и сухоежбината от близките им охранителите крадели.

Събранието в хана избрало двама души да правят списъци на пострадалите. И на следващия ден те потеглили с руския пратеник към Ново село, Кръвеник, Батошево и Гъбене. И така с общи усилия направили и статистика на опустошенията. Ново село – въстанало и водило боеве, имало 1152 къщи с около 5000 жители. Разрушени изцяло били 347 къщи /докладът споменава, че само тук-там имало здрава къща/ и 360 хамбара. Убитите били 320 души плюс 7 монахини. Отвлечени били 1376 глави едър и дребен добитък, имотите – разграбени. Откраднатото било скрито в съседни турски села, където никой не смее да го търси. На вдовицата Стоева /мъжът й бил сред убитите/ задигнали кукуруза, а сега й търсели десятък за него и я заплашвали, че ще й продадат къщата, ако не плати.

И в другите села имало предостатъчно жертви, опустошения, грабежи и продължаващи дивотии. Ще ги спестя, но ще предам информацията за стореното в манастира “Света Троица”, основан през 1841 г. Черквата била разрушена, читав останал малък параклис. Игуменката Сузана убили в двора, а 7 монахини – в църквата. Осмата се спасила, като се престорила на умряла. И успяла да избяга, преди да рухне горящият купол. Та от 40-те монахини останали 21, без да се брои разрушеното и ограбеното. И пратеникът Елисицин излиза от дипломатическия тон в докладната – прави заключението колко му повишил духа 15-дневният престой сред българите. За това сигурно е повлияла и наблюдаваната от него изключителна солидарност между сънародниците ни. Той откроява сред описаното случилото се в Гъбене, където пристигнали мъже от съседното, също пострадало село Батошево да подпомагат възстановяването.

Накрая имперският служител теглил калема на разходите – 10 франка на вдовицата на убития свещеник Георги, 10 франка на жената на осъдения на 15 години Захари Велчев, 200 франка за волове и кон за манастира, 540 франка на вдовици и сираци от обиколените села, 2860 франка за покупка на 1680 оки вълна. И 500 франка за разходите по обиколката му. А както ни учат днес, в това време някои мечтаели за Задунайска губерния.

Добре че имаме лошия навик да вярваме повече на Паисий и да знаем своя род и история. Валидните, а не конюнктурните.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.