"ЗОДИАК": Антони Тренчев - най-желаният ерген в парламента

15:54

11.07.2016

Той е най-младият депутат и най-желаният ерген в парламента. Не му харесва, че го наричат Ален Делон на НС, но се опитва да не обръща внимание на жълториите около персоната си.

Антони Тренчев е на 28 години, роден е в Мюнхен. Учил е в Софийската математическа гимназия, а след това в Американския колеж в София. През 2008 г. завършва бакалавърската си степен по английско и германско право в Кингс колидж в Лондон, а от 2010 г. е магистър по германско и европейско право от университета „Хумболдт“ в Берлин.

Антони влезе в парламента на мястото на Петър Москов след избирането му за здравен министър.

Младокът не обича да говори за личния си живот. На въпросите, свързани със семейството му, отговаря пестеливо, без да навлиза в детайли. Казва, че е роден в Мюнхен, защото през 1987 г. родителите му работели нещо към посолството.

„От малък съм изкушен от политиката“, казва пред „Зодиак“ Тренчев и веднага подкрепя твърдението си с пример. Още докато си играел с връстниците с колички и го питали какъв иска да стане, като порасне, той отговарял сериозно: „Канцлер на Германия.“ Шегува се, че чисто теоретически това е възможно, тъй като е роден в Германия достатъчно било само да вземе и гражданство. Разбира се, това е фикция, уточнява Тренчев и се връща към реалните неща в живота си. По време на президентската кампания през 2011 г. влиза в щаба на един от кандидатите за „Дондуков“ 2 - Меглена Кунева, като доброволец. Отговаря за интернет кампанията - фейсбук профил, туитър акаунти. Нямал никакви колебания дали след магистратурата да остане във Великобритания, или да стегне куфари за България. „Идеята ми беше да почерпя опит и знания и да се върна“, твърди Тренчев и обяснява, че за него професионалната реализация не е да работиш в банка в Съитито. „Имал съм щастието родителите ми да могат да ми подсигурят относителен комфорт, така че да работя по темата „какво ми се прави“.“

Приема политиката като предизвикателство и засега не говори за разочарования от нея. Обяснява, че успех означава да постигнеш промяна на средата, в която живееш, към по-добро. „Работата заради изкарване на пари никога не ме е вдъхновявала“, признава Тренчев. Случил е и на родители, които не се месят в професионалните му решения. „Майка ми винаги е казвала, че за да бъде човек щастлив, трябва да прави каквото иска. Родителите ми винаги са ме подкрепяли и се надявам досега да не съм ги разочаровал.“

Наум и книгите

Антони Тренчев обича да се затваря, за да чете. „Лятото имах по два-три месеца, които посвещавах на четене.“ Сеща се и за една от възможните причини, които са провокирали страстта му към книгите.

„Никога няма да забравя първия си учебен ден в 20 ОУ „Тодор Минков“. Със съученика ми Наум току се бяхме запознали, когато излязоха деца, които носеха плакати с надписи. Той ги прочете и ме попита дали и аз съм прочел какво пише. Излъгах, че съм го направил. Аз не познавах буквите. Няма да забравя лъжата и унижението от нея и от факта, че не мога да чета. След тях дойде амбицията да наваксам с четенето, но се оказа, че не е толкова лесно.“

От случката с Наум Антони казва, че има две добри последствия - едното е страстта му към литературата, другото урокът, че „хубавото да казваш истината е, че не ти се налага да помниш какво говориш“.

Наскоро Тренчев открил и аудиокнигите. Казва, че те му дават възможност да „чете“, докато върши някаква друга работа.

Вторият опит в музиката

На 20 години бъдещият депутат решил да направи втори опит в заниманията си с музика, връщайки се към пианото. Като малък ходел на уроци, но нещата с учителката не потръгнали. Останала му нереализираната мечта да свири на инструмент.

„Заблуда е, че пианото е най-лесният инструмент. Мислиш си, че за разлика от цигулката, при която първите звуци се правят много трудно, на пианото като удариш клавиша, той издава точен тон. Първите крачки наистина са лесни, но след тях нещата стават доста сложни“, обяснява Антони и признава, че не му остава достатъчно време за този тип занимания. Не се е отказал и вярва, че след време ще направи трети опит за завръщане към пианото.

„Когато толкова обичаш класическата музика, ти се искат да можеш и да свириш на някакъв инструмент“, казва Тренчев, който освен класика слуша и джаз и хип хоп. На изненадата, че си пада по хип хоп, реагира с обяснение, че противно на очакванията някои от текстовете на песните били изключително добри. И признава, че в голяма степен именно чрез музиката научил английски. „Чрез смислените текстове имаш достъп до доста жив език.“

След немски и английски от няколко месеца Тренчев изучава и френски език. Идеята да се захване с още един език му дошла в Брюксел, където заедно с Меглена Кунева били на честването на 40-годишнината на ЕНП. „Слушах официалните речи на немски и английски, а за тези на френски слагах слушалките. Реших, че това не бива да продължава, и записах френски. Смятам, че решението ми е правилно. След Брекзита се очаква немският и френският език да преживеят известен ренесанс в ЕС“, разсъждава Тренчев.

По 10 км пеша всеки ден

Младият депутат изминава по 10 км пеша на ден. Обяснението му е, че така горял калории и имал възможност да се среща с различни хора. Най-често навъртал километража в Борисовата градина. Муай-тай (тайландски кикбокс) също се оказал чудесна антистрес терапия. „Ходя в планините, вярвам в енергията, в чистия въздух и цялата концепция на активния живот.“

Към момента Тренчев казва, че няма ново предизвикателство, което иска да опита. Казва, че приема парламента не само като работа, но и като училище. „Имах и продължавам да имам стресова ситуация, когато трябва да се изправя пред 200 души и да говоря. Още повече че залата не е особено дружелюбна. В петък вече не си спомням какво се е случило в сряда, защото всеки ден е различен. Малко хора могат да се похвалят с работа, в която има толкова предизвикателства“, твърди младият народният представител.

Словоохотливостта му секва, когато се правят опити за навлизане в личния му живот - отклонява въпросите за родителите си, за има ли гадже и къде ще почива.

Далеч от личния му живот

Антони Тренчев е пестелив в детайлите и когато казва, че помага на талантливи музиканти.„Оказа се, че издаването на музикален продукт в България не е толкова лесно, колкото си мислим - особено издаването на класическа музика. Опитвам се със собствени средства да стимулирам млади музиканти да се конкурират на световно ниво. При напредналата звукозаписна техника не можеш да се оправдаваш, че роялът не бил добър. Наложи се да отидем до Виена, където записахме фантастични произведения на български композитори, които досега не бяха записвани.“

Тренчев е убеден, че е крайно време политиците да осъзнаят, че макар да не можеш героично да прережеш лента на изкуството, то не е по-маловажно от инфраструктурните обекти.

Лексикон

- За последен път плаках…

- На 6 февруари 2008 г.

- За последен път истински се зарадвах…

- На подарък от близък човек

- Любимият ми автор е...

- Томас Ман

- Любимото ми ядене е...

- Всичко с телешко

- У хората ненавиждам...

- Двойния стандарт.

- У хората харесвам…