Най-малко 24 жертви при нови въздушни удари в Източна Гута

НФСБ призова Светия синод да канонизира Васил Левски за светец

Заловиха ало измамник, обрал 43 445 лв. от пенсионери

Вучич кани Путин да посети Сърбия

Съмнения в ГЕРБ, дали ветото на Радев не е свързано с Елена Йончева

Бизнесът в Търговище посочи какви специалисти са му нужни

Университети и бизнес обсъждат сътрудничеството си в София

Златни и сребърни накити за над 30 000 лв. откриха в бельото на румънка на “Лесово”

Васил Велев, АИКБ: Преминаваме към жълта степен на готовност за протести заради цената на тока

Договаряме със Сърбия изграждането на железопътната инфраструктура по Коридор 10

С 50 лева се увеличава стипендията за докторантите

Мариана Коцева оглави Евростат

Отчуждават се части от имоти за модернизация на участък от пътя Калотина – Софийски околовръстен път

Националният център за рехабилитация на слепи е признат за национална представителна организация на хора с увреждания

Родител преби седмокласник, съдът го глоби със 100 лева 36–годишният Саид Селимов мъстил за дъщеря си с юмруци

Героят от финала на Евро 2016 е 10-годишният Матис

Той се казва Матис. И е на 10 години. Син на португалски емигранти във Франция. Говори по-добър френски, отколкото майчиния си език. В неделя през нощта, минути след края на един от най-емоционалните финали в историята на европейските първенства по футбол, жестът на детето трогна милиони зрители по света.

„Видях този мъж да плаче и ми стана мъчно. Нямаше никакво значение, че не го познавах. Той страдаше, а когато хората страдат, те трябва да си помагат, независимо, че не се познават”, разказва малчуганът, който не може да разбере защо възрастните толкова се впечатляват от постъпката му. В неговите очи той е направил нещо, което е морален дълг на всеки от нас”, говори малчуганът пред БТВ.

„В крайна сметка това е само една игра, един футболен мач. Казах му, че те (отборът на Франция – б.р.) също бяха добри, но не бяха достатъчно добри, за да спечелят този път”, продължава Матис.

„Аз например нямаше да му се разсърдя, ако моят отбор беше загубил и аз бях този, който плачеше, а той пробваше да ме успокои. Нямаше да го прогоня, това е мил жест и този мъж ми благодари”, завършва момченцето, което без да иска се превърна в герой в нощта на 10 юли в Париж.