Чужденци разбиха сладкарница в София и откраднаха десерти Нарушителите сами признават вината си

Русенци на протест за чист въздух

Русия е готова да помогне за решаване на конфликта в Африн

Ученик помогна за залавянето на крадец, опитал да разбие къща

Вижте акцентите в броя на вестник “Труд” във вторник, 20 февруари 2018

Почетоха Левски в Сливен и областта

Виктор Орбан към Бойко Борисов за Западните Балкани: Заби брадва в голямо дърво (обзор)

Санират, ако намерят още пари Довършват само сградите, където ремонтите са започнали

“Елпром Троян“ с технологичен скок в бъдещето

Поклонението пред паметта на Васил Левски в София през обектива на “Труд”

Чадърите в Бургас само от бяло до охра

Чуждите инвестиции в имоти паднаха с 83% Пред декември намалява върнатото финансиране на компаниите майки

Отпадат строителни такси ОП внесоха промени в Закона за устройство на териториите

Румен Радев: Днес сме република. Но чиста ли? Свята ли?

Боянският клуб иска президентска република 22-ма професори създали клуба

Какво вещае Брекзит за американските президентски избори?

Популизмът в Европа се обяснява от десните като гняв срещу бюрократичните елити, а левите изтъкват влошаването на живота на средната класа

Тръмп наистина е повече мразен в САЩ, отколкото ЕС – в Англия.

Брекзит бе първата жертва на глобалния популизъм, роден от световната финансова катастрофа през 2008 г. и неуспешното й лечение с остеритет. Очакван от мене, той падна като гръм от ясно небе за икономистите на големите банки на „Уолстрийт“. Световните финансови пазари загубиха в първите дни три милиарда книжно злато – почти 20% от американския БВП. Какво може да следва от Брекзит за изборите в САЩ, чийто изход продължава да е все така неясен?

Политическата тектоника, предизвикала Брекзит, е същата, която дава живот и на европейските партии на протеста, и на движението на Тръмп в Америка. Надигането на популизма в Европа се обяснява от десните като гняв срещу бюрократичните елити, страх от мигрантите и желание за национална независимост. Левите пък изтъкват влошаването на живота на средната класа поради глобализацията в интерес на корпорациите. Но почти всички в САЩ са съгласни, че популизмът е бунт на народа срещу естаблишмента, професионалните политици, и че популисткият натиск увеличава шансовете на двамата американски популистки кандидати – Тръмп и Сандърс – и намалява шансовете на кандидата на естаблишмента – Клинтън.

Сам Тръмп посрещна новината за Брекзит триумфално и сякаш нарочно кацна още същия ден в Шотландия. Брекзит е нова „декларация на независимостта“, провъзгласи той. Както Америка някога се освободила от Англия, така сега Британия се освободила от Брюксел – британците си върнали родината.

Това сравнение докосна оголен нерв и изглежда ще повлияе върху бъдещата политика на Републиканската партия независимо от късмета на Тръмп – тя ще става все по-националистическа и изолационистка. Неоконсервативният интервенционизъм, идеологията на глобализираните американски елити, ще отстъпва на заден план. НАТО и договорите за „свободна търговия“ ще видят тежки времена. Брекзит, каза Доналд, е глобална тенденция – по цял свят „хората са разгневени и искат граници“.

В лагера на Тръмп взеха да наблягат на приликите между Англия и Америка. Образованите лондончани, наслаждаващи се на плодовете на глобализацията и гласували за оставане в ЕС, много приличали на американците, гласували за Обама. Английските бели работници от индустриалните градове и жителите на малките населени места, пострадали или подминати от глобализацията, били досущ като американците, харесващи Тръмп. И щом в Англия недоволните от глобализацията се оказаха доста повече въпреки държавната пропаганда за оставане, наесен неминуемо ще се окаже така и в Америка.

Клинтън посрещна новината за Брекзит предпазливо и каза само, че ще се стреми последиците от него да не засегнат тежко американските трудещи се. Привържениците й, чийто главен идеолог и говорител е вестник „Ню Йорк Таймс“, обаче веднага заеха отбранителна позиция и взеха да сочат глобалната икономическа катастрофа, потенциално следваща от Брекзит, и възможната злополучна съдба на лондонското Сити като знамение за съдбата на Америка и Ню Йорк при евентуална победа на Тръмп. И наистина някои предложения на Доналд като забраната на аутсорсването имат потенциал да предизвикат глобални икономически трусове.

Клинтънистите почнаха да акцентират различията на Америка и Англия – американците били по-толерантни към чужденците и по-интернационалисти от англичаните, което според мене е малко съмнително. Повечето американци никога не са пътували в чужбина и имат доста оскъдна представа за света, а омразата към различните, която тук си има специално име, bigotry, е широко разпространена сред необразованите маси, гравитиращи към републиканците. Общо взето Америка си остава по-провинциална страна от Англия.

В лагера на Хилъри настояват, че Тръмп е много по-неприемлив за американската образована публика, отколкото идеята за Брекзит – за английската. Наистина Тръмп е повече мразен в САЩ, отколкото ЕС – в Англия.

Привържениците на Тръмп смятат, че Сандърс е яхнал същата вълна народен гняв като техния кандидат, и това ги кара донякъде и да му симпатизират не само като на човек, но и политически. За тях Хилари, въпреки тактическите си успехи, е стратегически аутсайдер. Сандърс, разбира се, не им отговаря с подобна симпатия. Но и самият той, който не се отказва от борбата за номинацията и смята да окаже натиск с почти 1900-те си делегати, или към 40% от всичките, на Демократическата конвенция в края на месеца за сериозен завой наляво, изглежда също тайно се надява, че Брекзит ще тласне Хилъри към повече отстъпки. „Глобализацията не работи за всички“, изтъкна Бърни. Но за него, разбира се, решението не е в „повече граници“ като за Тръмп, а в повече международно сътрудничество за подобряване на положението на трудещите се.

Вследствие неприятностите, които преживя заради Бърни, Хилъри отдавна не се скъпи на леви обещания. Тя осъди подписания наскоро от Обама Тихоокеански договор за свободна търговия, ТПП, и дори обеща да разреши на хората, навършили 50 години, да ползват „Медикеър“ – федералната здравноосигурителна система за навършилите 65 години. Това е положителна стъпка в посока към „Медикеър“ за всички“ – лозунгът на Бърни и на всички американски прогресисти.

И все пак в лагера на Хилари има още много съпротива срещу исканията на лявото крило на демократите. Бърни вече прие с неохота да гласува за нея, ако бъде номинирана, но не може да й гарантира подкрепата на привържениците си. Клинтънистите с помощта на обамистите продължават да блокират инициативите на Бърни в Демократическата национална комисия за изработване на партийната платформа за предстоящата конвенция.

Сред тях са здравната система с единен платец, данъкът „въглероден двуокис“, федералната минимална почасова надница от 15 долара, денонсирането на ТПП, връщането на закона „Глас-Стийгъл“ за ограничаване на спекулацията във финансовата индустрия и забраната на добива на шистови въглеводороди чрез водно фрактиране, както и важни външнополитически въпроси като отказ от пряка военна намеса и от свободна за полети зона в Сирия и чувствителна преориентация вляво по израелско-палестинския конфликт. Приемането на тези искания от партията би означавало на практика създаването на нова голяма американска прогресивна партия и възможност на истински нов „Ню дийл“ – с всички радикални последици и за външната политика на САЩ.

И тук може би личи влиянието на популистката вълна в Европа, включително Брекзит. Сандърс прояви дързост да назначи за свои представители в комисията и ярки опозиционни на Обама фигури като конгресмена Кийт Елисън, борец за повишаване на минималната надница и против ТПП, журналиста природозащитник Бил Маккибън, правозащитника черен социалист Корнел Уест и др. Квотата на Сандърс обаче е само една трета от комисията и не дава възможност споровете да се уредят преди конвенцията.

Така или иначе, вече е невъзможно проблемите да се сметат под килима и Хилъри безпрепятствено да грабне трети президентски мандат за Обама. Ще се води ожесточена борба за душата на Демократическата партия и за цената на евентуалния й успех срещу Тръмп.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.