Грантовите наемници са добре нахранени за летния сезон, Радан ги води

Златен финансов дъжд се изля отново върху авторите на кампании срещу българското правосъдие. Сред тях са както обикновено проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов, безпрецедентно разделящата българските съдии върхушка, окупирала ръководството на Съюза на съдиите в България, мрежата от обслужващи интересите на група олигарси неправителствени организации и медии бухалки.

Усилията на тази дружина да срива доверието в институциите вече са толкова прогнозируеми, че спокойно може да се направи календар на предстоящите им „активни мероприятия“.

Поредната употреба на ЕК

„Устният доклад“ на Европейската комисия, който по същество представлява дискусия на експерти от страните членки на ЕС, провеждаща се в Брюксел в средата на юли, за пореден път ще бъде употребен за извличане на вътрешнополитически дивиденти у нас. Поставилият си за цел да има подчинен на ДСБ ако не главен прокурор, то поне заместник главен прокурор Радан Кънев ще употреби казаното в неформален формат в ЕК, за да се задържи на поста си като председател на издъхващата си партия. Освен за словото си пред предстоящия идния уикенд партиен форум на някогашните костовисти Кънев ще използва т.нар. устен доклад, за да пробва да реанимира мъртвородените идеи за поставянето на политически юзди на прокуратурата чрез предстоящото второ четене на Закона за съдебната власт.

Изобщо не е случаен и фактът, че основни изводи от непроведеното още неформално обсъждане на напредъка на България и Румъния от страните членки на ЕС се появиха още миналата неделя в една от медиите бухалки на Иво Прокопиев. В типичен стил на изразяване, присъщ на провалилия се бивш правосъден министър, не и без помощта на обслужващия кръга „Капитал“ чиновник в Постоянното представителство на ЕК в София Юри Тавание, се прави опит да се внуши нуждата от отмяна на мониторинговия механизъм спрямо Румъния и запазването му върху България. Още повече, че дори като български министър Иванов работеше за запазване на унизителния мониторингов механизъм. Налага се отново да припомним, че няма нищо по-страшно за ангажираните посредством грантовата заетост за атаки срещу българските магистрати от това България да стане член на Шенген, а Брюксел да отмени действията на мониторинговия механизъм.

Опасните последици от промените в Закона за съдебната власт

Клеветническите кампании и манипулации за българското правосъдие бяха и продължават да са водещите мотиви при обсъждането на приетите промени в конституцията и Закона за съдебната власт. Сриването на доверието в съда и в прокуратурата ги превърна в лесни мишени за лобистките интереси, криещи се зад част от законодателните изменения. Съществуващото вече три месеца разделение на Висшия съдебен съвет на две колегии показва, че не само няма подобрение при кадровата политика, особено на съдилищата, но и тъкмо обратното - сепаратистката роля на част от членовете на съвета задълбочава проблемите.

Свидетели сме на безпочвени атаки срещу неудобни съдии, които не се основават на факти, още по-малко на доказателства, а много често са продиктувани от реваншизъм. Примери в тази посока са посткампаниите за уронване на престижа на новоизбрания председател на Софийския апелативен съд Даниела Дончева и на преизбрания административен ръководител на окръжния съд в Благоевград Катя Бельова.

И понеже срещу съдия Дончева не се намериха професионални аргументи, наложи се мотив за полуанонимните обвинения срещу нея да се търси в отказа й да подкрепи политическата акция на малка група съдии начело със съдия №1 Лозан Панов, които в края на миналата година застанаха на страната на българската олигархия, като излязоха на стълбите пред Съдебната палата.

Демонстрацията на 14 съдии от Благоевград и изобличаването на пагубната роля за българската съдебна система, която върхушката на Съюза на съдиите в България играе, пък са повод за реваншизъм от страна на лобиста на кръга „Капитал“ във ВСС Калин Калпакчиев. Прескочилият от районния директно в апелативния съд магистрат търси всевъзможни механизми, за да дискредитира председателя на окръжния съд в Благоевград, като за целта на всяко заседание на съдийската колегия на ВСС се внасят точки срещу дейността на съдия Бельова.

Тази седмица капиталчетата имат нова мишена - члена на ВСС Ясен Тодоров, който е обект на „разследвания“ за присъствието му в заведение край морето. Дали пък Ясен Тодоров не е атакуван, защото изрази остро несъгласие с последните предложения за промени в съдебния закон и дори призова народните представители да бъдат бдителни, когато решават бъдещото на правосъдието у нас.

Примерите с поръчковите атаки срещу съдийките Дончева и Бельова, както и срещу Тодоров, трябва да послужат за ясен знак към парламентаристите, които в последните дни са подложени на засилен задкулисен натиск да приемат промените в ЗСВ във вида, в който Министерството на правосъдието ги е подготвило. Съществува реален риск, ако депутатите гласуват част от текстовете в ЗСВ, да се стигне до тотално размиване на отговорността при управлението на съдилищата чрез прекомерно разширяване на правомощията на общите събрания на съдиите.

Чрез тази поправка очевидно се търси обезличаване на ролята на десетките административни ръководители в цялата страна и овладяването на отделните съдебни инстанции от малки, но шумни групи съдии, приближени до върхушката на ССБ.

Осъществяването на подобни лобистки амбиции би влошило правосъдието. Удължаване на сроковете за разглеждане на делата ще е сред най-малките негативи, които ще върнат съдебната система на нивата от средата на 90-те години.

Защото е вносител, нормално е радетел за това ЗСВ да бъде приет в първоначално предложения вариант да е правосъдният министър Екатерина Захариева, която напоследък все повече се плъзга по погрешния път на конфронтацията, която в крайна сметка доведе до провал в политиката, ако въобще такава е имало, нейния предшественик Христо Иванов.

Ако Захариева има възможността да избира дали да е с рокля на червени или на сини точици, то като правосъден министър е лишена от правото да охарактеризира отношенията си с ВСС като състояние на „студен мир“. Полезно би било Захариева да забрави страстите и да не прехвърля вината за провала на инициирания от нея конкурс „Почтен магистрат“ върху съдиите, прокурорите и следователите.

Три години - три ключови избора

Очевидно, че уличната дейност на инициативата „Правосъдие за всеки“ не срещна очаквания от кукловодите граждански и обществен съпорт, заради това поне на този етап „спонтанните“ професионални протести остават на заден план. За сметка на това усилията на доносниците срещу съдебната система ще се концентрират върху изводите от т.нар. европейска проверка на прокуратурата, употребата на докладите на ЕК, както и подготовка за три ключови избора пред съдебната система в следващите три години.

Съвсем скоро на дневен ред ще бъде дебатът за избор на нов председател на Върховния административен съд. След промените на ЗСВ, които Народното събрание ще гласува до края на този месец, грантовите доносници ще формират стратегията за дискредитиране на всеки неудобен за задкулисието магистрат, който реши да се включи в конкурса за ръководител на съда, произнасящ се по жалбите срещу решения на държавата.

След година особено актуална ще е темата за избора на нов състав на Висшия съдебен съвет. Отново през последните промени на ЗСВ, които днес са на вниманието на депутатите, амбициите на кукловодите на грантовите наемници са да увеличат влиянието си в „правителството на Темида“.

Следващият съвет пък е този, който ще избира след три години и следващия главен прокурор. Заради това никак не е случайно, че само преди дни стана известно, че т.нар. Български институт за правни инициативи, чийто създател е проваленият Христо Иванов, получи поредния си грант от 1 184 760 лв. Срокът за разходване на средствата от три години подозрително съвпада с графика за избор на нов председател на ВАС, нов ВСС и бъдещ главен прокурор.

Генерална репетиция

Още на 27 юли обществото ще стане свидетел на поредното активно мероприятие, продукт на грантовата зависимост, на нещо като „генерална репетиция“ за последващите ключови избори в съдебната система. Поредното кандидатиране на следователя Бойко Атанасов, този път за председател на Софийската градска прокуратура, ще е удобен повод за специалистите да изследват зависимостта между летните жеги и човешката психика. Все пак освен на следовател Атанасов в българската съдебна система не е известно на друг магистрат да му се привиждат „хвърковати чети“ и „шпицкоманди“. Но има и нещо позитивно. Изслушването на вечния кандидат за прокурорски началник от прокурорската колегия на ВСС пък е идеална възможност следователят Атанасов да отговори на въпроса как преди повече от десетилетие допуска млада жена да роди, докато се намира в следствената килия.

А с кампанията в медиите бухалки, която разбира се ще съпровожда избора на нов административен ръководител на градската прокуратурата, ще бъде сложен и своеобразен финал на поредния сезон на грантовите наемници, които след кратък отдих ще могат да подновят своята заетост през септември, когато кампанията за избор на нов президент ще е в разгара си.