Бяла кобила осигурява мобилна библиотека на остров Ява, информира АФП, цитирана от БГНЕС. Кобилата Луна превозва книги към планинското селце Серанг. Библиотекарят на мобилната библиотека е индонезиецът Ридван Сурури. 

 Децата я наричат "Конна библиотека". Върху седлото са разположени – две ръчно правени дървени кутии, наподобяващи дисаги, които са пълни с книги. За много от местното население тази подвижна библиотека е единственият им досег с книгите. Наблизо няма истинска библиотека, а магазините са на километри в големите градове. Това е проблем за хората на разпрострелия се върху много острови индонезийски архипелаг.

Библиотекарят Сурури е професионален коняр на 43 г. Неговата мобилна библиотека е необичаен и краетивен начин за насърчаването на четенето. Библиотеката разполага с близо 100 книги, които са дарени от негови приятели. Сурури започва да изпробва пътуващата си библиотека в началото на 2015 г., без да е напълно убеден в успеха.

Библиотеката се превръща в събитие за местните хора. Баща на четири деца се свързва с библиотекаря Сурури, за да му предаде молби от училища и отдалечени селца да ги включи в маршрута си, а при всяко пристигане в населено място го приветстват множество хора. Той споделя, че децата винаги чакат него и коня му.  „Понякога дори се редят на дълга опашка, само за да им дам книга за четене”, споделя Сурури.

В селото са популярни книги с картинки, класически творби и заглавия, които читателите са чували. Някои от децата се радват на Луна докато чакат реда си да разгледат какво е донесъл Сурури. Той самият е убеден, че кроткият нрав на кобилата също допринася за мисията му, защото привлича децата и засилва интереса им към книгите и четенето. 

Акцията на Сурури за стимулиране на четенето е благотворителна. Възрастните също са въодушевени от мобилната библиотека. Жените са особено щастливи, че могат да се образоват благодарение на тази благотворителна акция. 

Равнището на неграмотност сред възрастните жители на Индонезия нараства през последните години и достигна 96% през 2013 г., сочат данни на министерството на образованието. В централната част на Ява, където Сурури прави обиколките си, равнището на неграмотност е изключително ниско. Около 5% или близо 1 млн. от жителите на тази селскостопанска провинция са неграмотни. Самият Сурури си е израснал там и почти не е имал достъп до книги.

Мечтата на Сурури е един ден да може да построи сграда за библиотека до скромната си къща. Мечтае освен книги, в библиотеката да има и компютър. Засега обаче, всичко става на ръка. Всяка книга има грижливо написан регистрационен номер и библиотекарят си води подробни бележки, така че да е сигурен, че ще му върнат книгите навреме. След като всеки от опашката е получил книга, децата сядат в кръг и започват да разглеждат четивата. Скоро десетки започват да четат на глас, а по-големите помагат на по-малките с трудни думи или фрази. „Чувствам, че съм им необходим и това е достатъчно!” казва библиотекарят в индонезийското селце Саранг.